Как можем да се преборим с олигархията?

Президентът го казва съвсем конкретно и ясно в интервюто си: първо, да се спазва решението на служебното правителство за държавните пари: те да не стоят само в една банка. Второ: да се създаде веднага електронно правителство, за да се прекрати бюрократичния произвол и чиновническа подкупност. Така големите частни интереси ще се отделят донякъде от държавата.

http://www.mediapool.bg/prezidentat-tarsete-kade-sa-obshtestvenite-porachki-privatizatsiyata-i-darzhavnite-pari-news209564.html

 Но мен ме притеснява и това, че зад абсурдната тройна коалиция, която е продукт на  олигархията ни, стоят и чуждестранни интереси. (Впрочем, олигархията се е чувствала конфортно зад всяко правителство. Но Бойко нещо им сгази лука през януари – вероятно с референдума за АЕЦ "Белене" – и го свалиха.)

 Искам да бъда по-конкретен, когато казвам, че българската олигархия е проводник на чуждестранни интереси. КТБ, където са повечето от парите на държавата и  87% от парите на Българския енергиен холдинг, се създава като наследник на българо-съветска ( със съветската Внешекономбанк), а после българо-руска банка. Лукойл, собственик на Нефтохим, е български филиал на едноименната руска компания-гигант със световно влияние. Бензиностанции Лукойл има и в САЩ. Овергаз е 50% собственост на Газпром – най-голямата газова компани в Русия и в света. АЕЦ "Белене" е проект на Росатом, бившето министерство на атомната енергетика на Русия.

Олигархът е монополист, който има влияние върху държавната власт. Но още по-лошото е, че у нас олигарсите не са просто български монополисти с власт. Те са свързани с чужда страна. И то с една единствена чужда страна.

Разбира се борбата с монополизма в икономиката и корупцията в държавната бюрокрация е борба с олигархията. Но само избори могат да решат политическия проблем, когато нито правителството, подържано от фарсова коалиция, нито парламента се ползват с обществено доверие.

ИМАМЕ ЛИ ОСНОВАНИЕ ДА ВИКАМЕ "ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ"?

Публикувано в "Дневник"

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/07/29/2111139_imame_li_osnovanie_da_vikame_cherveni_bokluci/

Многохиядните демонстрации от четирсет и няколко дена искат оставката на Орешарски.Но той е сламен човек. Човек без собствено лице и воля. Лицето му не изразява нищо. Той е кукла на експерт.  Той изобщо не разговаря с хората, които му искат оставката,  не прави никакви изявления(освен едно – че няма да подаде оставка, ако „мандатоносителт“ не я поиска). Той оставя Станишев, който го е инсталирали в Министерския съвет, да говори от негово име. И от Бузлуджа, от червения събор около монумента от последната фаза на комунистическия тоталитаризъм, добил популярното название „летящата чиния“ чухме категоричната декларация на този друг свят: Няма да подаваме оставка!

Истинското зло е Станишев. Това го виждат и много хора и в неговата собствена партия, но за съжаление те нямат силата да му се противопоставят. Изглежда, че партийната дисциплина от времето на БКП още е в сила. Все пак заслужават уважение ясно изразените позиции  на хора като Татяна Дончева, Ивайло Калфин и други известни личности от БСП, които мислят трезво и достойно за бъдещето на  България.

„Червени боклуци“ се викаше по митинги още веднага след падането на Тодор Живков. Тъжно е, че 23 години след 10 ноември 1989 година и след като БКП  набързо се преобрази в  БСП, трябва пак да скандираме всеки ден в центъра на столицата възгласите „червени боклуци“ и „мафия“ адресирани към ръководството на  същата 122-годишна  партия. Дали времето е спряло, или се връща назад?

Отговор  на протестиращите  изобщо няма.  Въпреки че те са подкрепяни от мнозинството българи. Чуваме само цинично самодоволни изрази на упорство и арогантност от страна на Сергей Станишев, който напълно игнорира хората, говори за тях като за някакви рушители на реда или подставени лица на политическия му опонент, когото той така старателно и амбициозно се е наел да громи с целия арсенал на властта и олигархията.  Орешарски пък все едно наистина живее на друга планета...

Имаме ли моралното  основане толкова години след вододелната дата и началото на прехода отново и отново да викаме „червени боклуци“  срещу  ръководството на отново управляващата ( този път с цената на унизителна коалиция и унизителни задкулисни зависимости) Българска социалистическа партия?

Наистина ли БСП е така различна от БКП, наистина ли  е станала една нормална европейска социал-демократическа партия, наистина ли е скъсала с тоталитарния режим и неговите милиционерски прийоми и със създадената от него червена олигархия? Очевидно това не е станало. Макар че лидерът на БСП се явява и лидер на европейските социалисти. Не се ли чувстват те, европейските социалисти,  неловко от това, което се случва в България? Няма ли те да изразят по-категорично отношението си към ставащото у нас, както го направиха редица представители на ръководството на  Европейския съюз и редица посланици на европейски държави у нас? Смятат ли те, че е нормално техния лидер да не обръща никакво внимание на хората, след като при това е взел властта без да спечели избори?

От позицията си на протестиращ гражданин на София мога да кажа, че ми е тъжно да ми се налага 23 години по-късно пак да се включвам  в хоровото скандиране „червени боклуци“.  И то с утвърдо беждение, че имам основание да го правя.  Но както гласеше една мъдрост от цитатника на Мао Дзе Дун, боклукът няма да се измете сам, ако ти не го изметеш. Ние, като граждани на България, не си изметохме боклука навреме. Оставихме тоталитарната власт да мимикрира в нещо доста отвратително – червена олигархия и двуличие в ръководството на БСП, което иска да е с единия крак в Брюксел, а с другия в Москва.

         Но преди всичко самата БСП никога не измете вътрешния си  боклук, който й беше завещан от  КП.  Знам, че в БСП има много хора, които наистина искат това да бъде нормална европейска социал-демократическа пария. Но БСП  никога не се разграничи категорично от тоталитаризма, от лагерите, убийствата и другите престъпления на коминизма. Нито от престъпленията на  БКП към българския народ, нито от ролята на помагачите и преки извършители на тези убийства и други престъпленията от Държавна сигурност. Напротив, бивши функционери на Държавна сигурност все още са навсякъде на властови позиции – и в политката и в икономиката на страната.

Така че не е чудно, че 23 години по-късно се налага пак да викаме „червени боклуци“ срещу новата генерация социалисти, повечето от които нямат никаква лична вина за престъпленията извършени от старата генерация социалисти. (За по-младите читатели трябва да поясня, че тоталитарният режим от късната епоха наричаше своя обществен ред  „реален социализъм“, а не комунизъм, макар че партията се наричаше комунистическа. Комунизмът, като идеологическа утопия, винаги оставаше някъде в неопределеното бъдеще, докато реалността беше съвсем друга.)

До 1989 година жителите на българските градове бяха принуждавани по комунистическите празници като 9 септември да манифестират масово  с партийни плакати, портрети на Тодор Живков, Георги Димитров , Ленин и Маркс. ( В по-ранните години, разбира се, е присъствал и другарят Сталин.)  В София това ставаше по същия маршрут , по който сега минават протестиращите срещу правителството инженирано от младия Станишев, които викат „червени боклуци“ .

Комунистическите манифестации минаваха от Министерския съвет, покрай Партийния дом, покрай някогашния мавзолей  на Георги Димитров, от балкона на който махаха бодро членовете на Плитбюро, а отсреща, на фасадата на Националната галерия, биваше инсталиран фриз от портретите на членовете на Политбюро, до Народното събрание... Тези манифестации се организираха по месторабора – те бяха част от работните задължения на хората. Неучастието в тях беше по-лошо от бягството от работа и можеше да доведе до уволнение...  Сигурно затова някои хора от младата генерация социалисти сега не могат дори да си представят, че протестите срещу тях минаващи по същия маршрут  не са оркестрирани от някаква политическа партия или сила, а са спонтанни народни протести, израз на това, че в България  има гражданско общество.

Нещо повече, изглежда , че управляващите не могат да разберат самата идея за гражданско общество. Хората иска активно да контролират властта, а не да бъдат контролирани от нея. Но властта се прави, че не ги забелязва.

За тези, които протестиращите наричат „червени боклуци“, гражданското общество е някаква банда организирана от  Бойко Борисов.  Или от Джордж Сорос и неговото „Отворено общество“ . Диверсия на американските империалисти, както се казваше по тоталитарно време. Изглежда тези, срещу които протестираме, живеят в друга епоха, ако не и на друга планета. Те не могат да си представят, че може да има неорганизирани от вражеска политическа сила протести срещу тях.

Антон Кутев си позволи да нарече борбата на протестиращите българи с това правителство „класова борба“. Да, другарю Кутев, това наистина е класова борба. Това е борба на силно обеднялата българска средна класа , със заплати от няколко стотин лева, срещу българската олигархия, която вие защитавате. Или тя ви използва, докато вие си мислите, че използвате нея.

И тук стигаме до главния въпрос. Що е то олигархия?  Или по-точно – що е то българска олигархия, защото има и други олигархии по света. За да си отговорим на този въпрос трябва да се върнем  назад в историята към прословутите, превърнали се вече в метафора, но както някои твърдят съвсем материални  „куфарчета“ с пари, раздавани на отговорни партийни другари и доверени хора от КДС в началото на деветдесетте години на миналия век. Това раздаване е започнало по времето на правителството на Андрей Луканов. Но хората с куфарчетата, заедно с откровените гангстери, станаха наистана управляваща класа в икономически смисъл, ако не още в политически, по времето на един друг сламен човек – тогава  на Ахмет Доган и  на БСП – независимият икономически експерт проф. Беров. По време на Жан Виденов тези крадци на държавната собственот от тоталитарно време успяха да предизвикат хиперинфлация, която обезцени задълженията им. ( Не мисля, че Беров и Виденов сами по себе си са крадци. Но това не ги оправдава, защото са позволили разграбването да се случва при тяхното управление.)  Ето това са корените на българската олигархия. Те водят директно към БКП и ДС.

Но има и нещо друго. Зад българската олигархия стои съветската (сега руска) такава. Не само защото нашето КДС ( сега по-често наричано ДС) беше филиал на съветското КГБ. Но и защото българската енергийна мафия днес е тясно свързана с руската. Както се казва в американските криминални филми – „Следвай пътя на парите!“.  Деветдесет процента от българската енергия – нефт, газ, атом – идва само от една чужда държава. Коя ли е тя?

Така че днес разграничителната черта е тази: къде искаме да бъде България – в Европейския съюз (в който вече сме, но който е привиждан от „Атака“ като колониална сила) или в Евразийския съюз на Владимир Путин, заедно с Беларус и Казахстан? Това е въпросът. Това, което става в България от началото на тази година исглежда като опит за преврат. За сега успешен. Опит за връщане на България от европейския й път на развитие, мечтан от нашите възрожденци, към един друг континент и към едно друго време.

Сигурен съм, че много хора в БСП, или подкрепящи БСП, не са „червени боклуци“ . Те са честни хора, които мислят за себе си и за партията си  в един европейски социал-демократически  контекст, като за една реално лява пария, която защитава интересите на бедните. Много е важно какво ще направят те. Виждат ли изобщо, че се върви към катастрофа? (Разслоението между бедни и богати в днешна Русия е много по-голямо, отколкото в Западна Европа. И бедните там са много по-бедни.) И доколко са в състояние нещо да направят, за да предотвратят катастрофата.

Полицията е счупила прозорците на буса, не протестиращите (видео) | Noresharski.comnoresharski.com

НОЩ НА ОТКРОВЕНИЕ

"Протестът е вода, която руши камък"

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2170198

Това интервю е от вчера. Тази нощ нещата се промениха. Тези, които се правеха на глухи и слепи би трябвало да са чули и видяли нещо. Сутринта Миков даде на депутатите почивен ден с телефонно обаждане, а през август излизат в отпуска. Не трябва да им даваме почивка до оставката! И насрочването на нови избори.

Водата руши камъка бавно, но понякога излиза от коритото си:-)

Още от първите 40 дни на протеста:

Това е участието ми в предаването "Референдум" по БНТ на 16 юли. Малко е дълго за гледане по интернет, ако не сте го гледали тогава, но мисля, че разговорът като цяло беше доста смислен.

http://bnt.bg/bg/productions/74/edition/33353/referendum_16_uli_2013_syglasieto_mejdu_partiite_v_parlamenta_shte_uspokoi_obstanovkata_v_stranata

А това е от "Денят започва с култура", на 19 юли. Макар че не ставаше дума точно за култура, а за медийните манипулации. Уви, те също са неразделна част от нашата култура.

http://bnt.bg/bg/productions/121/edition/33407/denjat_zapochva_s_kultura_19_uli_2013

НАДЕЖДАТА НИ Е В БРЮКСЕЛ

http://www.mediapool.bg/grazhdanite-se-oplakvat-na-reding-ot-koruptsiya-zavisimi-medii-i-lipsa-na-perspektiva-news209199.html

Ние  сме част от Европа. Част от Европейския съюз. Да се твърди, че Брюксел искал да ни колонизира е все едно да се твърди, че София иска да колонизира Видин. И този, който го твърди най-гръмогласно, "националистическият" лидер Волен Сидеров, работи всъщност за Москва.

У нас всичко е обърнато наопаки. Националистите с антитурска реторика са в съюз с партията, която е създадена да защитава правата на турците. "Левите" социалисти обслужват олигархията. Десният Бойко Борисов се възхищаваше от Тодор Живков. Имаме контрапротести на хора доведени до мизерия от олигархията, които подкрепят правителството на олигархията. Мишо Шамара, който беше сравнил червеното в българското знаме с мензис, а зеленото го пушел и бил high, стана лице на контрапротеста..

Когато президентът Плевнелиев защити правото на глас на 70 процента от българските граждани, подкрепящи протестите против Орешарски, родолюбците поискаха импийчмент на президента...

Ние си протестираме, а БСП си назначава мафиоти за министри и си гласува нови заеми, за да си купи народна подкрепа. Правят се, че не ни виждат и чуват.

Надеждата ни е в Брюксел! Паралелно с вътрешния натиск на протестиращите трябва да има и натиск от Европейския съюз.

Трябва да останем в Европа, да не позволим на нашите продажници да доизядат България, или  да я подарят на Газпром и Евразийския съюз.

Днес е 40-тия ден на протестите срещу правителството на Орешарски.
Правителството се прави на сляпо и глухо за народния глас. Но хората не се уморяват. И няма да се уморят, докато правителството не падне. Направиха ни луди, но луд умора няма!
Това ми напомня на една мъдрост от "Дао дъ дзин" на Лао дзъ ( цитирам по памет, или може би си доизмислям): Водата е по-силна от камъка. Камъкът не може да нарани водата. Хвърляйте камъни по морето колкото си искате! Но водата може не само да наводни скалите, с упорство и постоянство, със всекидневни приливи, водата може да разруши скалите – да причини ерозията им...
Това отнема време. Немислимо дълго време за фурнаджийските лопати. Те се обръщат мигновено щом се смени властта, за да угодят на новата власт.  И на себе си. Фурнаджийските лопати не си дават сметка, че някои хора, в нашия случай МНОГО хора, имат принципи. И няма да се предадат.
Това е нещо ново за България. В България има гражданско общество! Казали сме сбогом на робското самочувствие, което ни внушаваше векове наред: Ние сме роби. Нищо не зависи от нас. Нищо не можем да променим. Няма смисъл дори да опиваме...
 Можем!  Можем всичко да променим!Съдбата ни е в наши ръце!
Оставка! ( Като начало.)

петък вечер в София

Изпращачите го чакаха на гарата. Орешарски обаче пак изпусна влака. Може би последния влак, който можеше да го отведе от властта с известно достойнство. Ако устиска в Министерския съвет до зимата, тогава изпращането няма да е така любезно и възпитано.

Петък 19 юли 2013, 36 последователен ден‪#‎ДАНСwithme‬, на път за Централна гара по бул. "Мария Луиза".

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРИЯ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ

Г-н Орешарски,

Реших да Ви пиша лично, защото е някак по-лесно да  не се отговори на колективно писмо. Вече месец продължават масовите протести против Вашето правителство. Но отговор на протестите няма. Освен недостойни реторически опити те да се омаловажат и маргинализират. Да се внуши, че някаква определена политическа сила (ГЕРБ), или дори някаква чуждестранна сила, ги организира.

Не е възможно да не разбирате, че няма как една политическа сила или тайна конспиративна организация, или агентура, колкото и да е мощна, да събира в течение на един месец десетки хиляди хора на протести по улиците. Не е възможно да не разбирате, че тези десетки хиляди (те впрочем са много повече, защото не всички  излизат да протестират всеки ден и едновременно) са само представителна извадка от българските граждани, недоволни от това управление, което вие олицетворявате.

Ако беше толкова лесно да се манипулират хората от политически сили, защо трите партии, които Ви подкрепят, не са в състояние да организират сравним по присъствие и мощ контрапротест, въпреки че усилено се опитват?

Аз Ви пиша като българин, който не е гласувал за нито една от партиите, представени в настоящия парламент. Нещо повече – не съм членувал никога  в никаква партия, макар че имам дясно-центристки убеждения и съм бил привърженик на СДС от създаването му в края на 1989 г. Но в протестите срещу Вашето правителство участвам редом с хора, които имат и далеч по-леви убеждения от моите, включително членове на БСП. Не, г-н Орешарски, тук изобщо не става дума за ляво и дясно в политиката! Става дума за тези ужасяващи задкулисни механизми, движещи българската политика не от вчера, които хората вече безпогрешно разпознават и категорично отказват да толерират. В България има гражданско общество. Чуйте го!

Знам, че Вие сте икономически експерт. Но ако един икономически експерт работи за мафията в която и да е страна или, да кажем, за Национал-социалистическата партия в Германия преди Втората световна война, това прави ли го предпочитан пред някой обикновен политически функционер? Не е достатъчно за един министър-председател да бъде експерт. Той трябва наистина да има своя визия и да бъде в състояние  да я налага.

Преди да станете министър в кабинета на Сергей Станишев и след това да бъдете излъчен от него за министър-председател на България,  Вие сте били и в ръководството на СДС, били сте заместник-министър в кабинета на Иван Костов. Явно не говорим изобщо за политика в класическия смисъл на думата.

Но как се чувствате като министър-председател, предложен от БСП (не в качеството си на лидер на тази партия) и подкрепян от ДПС и Атака? Не стават ли твърде много зависимостите Ви като „независим експерт“?

И разбира се, най-важното – назначения като това на Делян Пеевски, когото вие предложихте и подкрепихте  като „външен специалист“. Може ли това и редица други назначения, от които след това се отказахте, да бъде прието от някой трезвомислещ човек просто като невинна грешка? За десетките хиляди протестиращи, за мнозинството българи стана ясно, че ако в тези назначения на хора, свързани с олигархията, имаше някаква грешка, тя беше, че не преценихте (или тези, които Ви ги наложиха, не прецениха) каква ще бъде обществената реакция.

Получихте сериозни предупреждения от посланиците на Франция и Германия, както и от други високи места в Европейския съюз. Има опасения, не само от страна на протестиращите, че някакви сили зад политическата власт се опитват да отклонят Българя от нейния европейски път на развитие. Една от подкрепящите Ви партии е откровено антиевропейска.

Редица български интелектуалци взеха отношение по тези въпроси и подкрепиха протестите срещу Вашето правителство. Някои от тях, като Едвин Сугарев, с когото сте били колеги в СДС, и Николай Генов, стигнаха до крайни мерки и животът им е застрашен. Едва ли искате такъв грях да лежи на съвестта Ви.

Подаването на оставка е нещо достойно. Няма да сте първият български политик, който го е направил, но едва ли бихте искал да сте първият, който не го е направил, когато е трябвало.

Този парламент е в патова ситуация. Ако двете основни политически сили в него не могат изобщо да разговарят нормално помежду си, камо ли да стигнат до някакъв консенсус в името на България, по-добре е да се отиде на нови избори.

Не съм първият и едва ли ще съм последният български гражданин, който се обръща към Вас с молба да се вслушате в гласа на протестиращите. Но искрено се надявам да го направите.

С най-добри пожелания,

Владимир Левчев

КАК СЕ МАНИПУЛИРА ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/07/21/2107460_kak_se_manipulira_obshtestveno_mnenie/

Бойко Борисов заяви, че акциии като откриването на неизползвани бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди изборите са като по учебниците на КГБ и ДС за активни мероприятия. Не съм чел такива учебници, но съм сигурен че е прав. Живял съм достатъчно дълго, за да знам от опит  как се правят такива неща.

По комунистическо време беше по-просто. Първо, тогава нямаше интернет, второ всички медии бяха в ръцете на единствената Партия. През ранните комунистически години за антиправителствени акции вестниците не биха и писали. За това си имаше милиция, затвор, лагери. Само по време на Народния съд и публичните екзекуции на „врагове на народа“, набедените за врагове са били гръмко оплювани преди да бъдат екзекутирани.

През осемдесетте години на миналия век, когато в СССР започна „перестройка“, тактиката у нас се промени. Вестниците започнаха да отговарят на акции на интелектуалци против властта. Отговаряха с публично оплюване, без да става ясно какво точно са направили тези лоши хора. Обикновено дисидентите биваха обвинявани в нещо съвсем друго – алкохолизъм, изневяра, съмнения за присвояване на пари. Това е така нареченият  argumentum ad hominem, оплюваш самият човек, когато нямаш аргумент срещу тезата му. Но при комунистическото оплюване тезата на оплювания дори не се и споменаваше.

В условията на свободна преса през 1990-те , активните мероприятия за дискредитиране на неудобни личности, за дезинформация или манипулиране на информацията, станаха по-сложни. И по-подли. 

Една друга отдавна известна техника за манипулиране на общественото мнение е „червената херинга“. Червена херинга –  red herring–  е термин, който се използва на английкси за информация в медиите имаща за цел отвличане на вниманието на обществото от нещо неудобно за властта, към нещо съвсем друго. Развяваш червената херинга, за да отвлечеш вниманието на ловджийското куче. Например, в момента, в който министър председателят е направил някакъв тежък гаф, медийният фокус се премества върху  уличен бой предизвикан от  футболни запалянковци. Или върху летяща чиния със зелени човечета заснета от любител фотограф.

Днес публичното оплюване на неудобни личности обикновено се прави не в официоза „Работническо дело“, а в популярната  жълта преса. Там се изнасят преиначени или измислени скандални факти от личния живот на неудобния човек. Целта е изместване на вниманието от реалния проблем към биографията на човека, който го поставя. Например, аз казвам нещо против Сергей Станишев и веднага ми се отговаря, че баща ми също като неговия е комунист, т.е. каквото и да кажа против Станишев, няма как да е достоверно. Децата на комунисти не може да са различни. Аз имам някаква полза да се правя на различен, или съм ренегат.

Атаките срещу президента Плевнелиев чрез пускане в медиите намеци за някакви „офшорки“ ( не че хората знаят точно какво значи това, но явно е нещо много, много лошо) започнаха в момента, в който Президентът стана неудобен на тези, които дърпат конците на правителството Орешарски. Впрочем, за първи път тези атаки започнаха още преди изборите, когато служебното правителство реши да извади държавните пари от банката на Цветан Василев.

Манипулации могат да се правят дори и в интервюта. Не като буквална фалшификация, а като изопачаване на казаното от интервюирания. Полуистините са по-лоши от чистите лъжи. Например, аз казвам на някой журналист: „Известна доза непукизъм помага, когато си на власт. Но правителството на Орешарски цинично прехвърля всякакви граници на непукизма и дебелоочието.“ Ако журналистът остави в отговора ми само първото от тези две изречения, това наистина ще бъдат мои думи. И все пак мисълта ми ще бъде обърната надолу с главата. Такива „интервюта“ с неудобни хора често се публикуват в жълтата преса.

През 90-те години на миналия век, преди епохата на интернет, когато имаше ясна политическа конфронтация между СДС и БСП, тактиката на манипулаторите на общественото мнение можеше да се обобщи с бай Ганьовата сентенция за либералите и консерваторите:  „И едните и другите са маскари“... Каква е разликата! –  СДС е свързано всъщност с Държавна  сигурност и с червената мафия не по-малко от БСП... Така, уж говорейки и срещу едните и срещу другите, манипулаторите настройваха хората срещу СДС. Дори и за никого да не гласуват манипулираните, те пак ще подпомогнат БСП, което има по-голям твърд електорат.  (Не че вътрешни сили в СДС не участваха най-активно в унищожението или самоунищожението му.)

По-късно, след 1997-ма, започна да се разпространява друг мит: Олигарсите не били започнали кариерата си с куфарчета държавни пари раздавани им по линия на ДС и БКП.  Този процес започна при Луканов и групировките вече бяха така да се каже на власт по веремето на Беров.  Но не, не било така. Групировките и олигархията били всъщност създадени от Иван Костов. СДС, а не БСП на Луканов и Виденов, било съсипало България.

Разбира се, разпространяват се и други, инспирирани според мен директно от КГБ конспиративни теории – как за всичко лошо в България са виновни всъщност американците, които имали някакъв пъклен план Ран-Ът за съсипване на страната ни. Понеже, нали разбирате, ние сме адски важни за тях...  Едно време Енвер Ходжа беше застроил цяла Албания с бункери от страх да не го нападнат американците... Не нашите родни крадци, а американците са ни обрали.

Конспиративната теории за Сорос, който стоял зад неправителствените организации и дърпал конците на протестиращите срещу правителството произхожда директно от режимите на Лукашенко и Путин. И там Сорос и вражеските НПО били организирали потестите срещу автокрацията и олигархията. Ако протестираш си чуждестранен агент.

Общественото мнение може да се манипулира, но само до някъде. Само, ако има някаква почва за това. И само, ако се прави умно (т.е. с достатъчна интелигентност в подлостта). Или при пълно информационно затъмнение – както беше по време на Комунизма.

Но когато на улицата са излезли десетки хиляди хора, главно младите работещи хора на столичния град и други голми градове,  да се опитваш да убедиш обществото, че това са  банди от пияни и безъби лумпени, организирани от ГЕРБ, или пък някакви богати хора организирани от Джордж Сорос – това е кауза пердута. ( Дори БНТ беше обвинена от властите в пристрастност, защото се е осмелила да покаже реалния брой на хилядите протестиращи, залели като морски прилив Цариградско шосе от Орлов мост до „Плиска“.)

Една лъжа трябва поне малко да прилича на истина, за да й повярва някой. А когато протестиращите са десетки хиляди, очевидно има стотици хиляди най-малко, които пасивно ги подкрепят. Няма как всички тези хора да са подставени лица на партии, агентури и групировки.

Протестите се организираха в интернет.  Но и там се правеха жалки опити,  ако не може да се стимулира, то поне да се симулира обществена подкрепа за правителството.

Знаем как изглежда контра-протеста пред НДК в София, на който виждаме около стотина човека всеки ден. Лесно е да се  сравни тази картина с протестите против правителството, на които излизат десетки хиляди хора от всички поколения.

Но за да се симулира някаква по-голяма обществена подкрепа за правителството на Орешарски,  в един момент започнаха масово да включват известни хора в някаква Фейсбук група в подкрепа на Орешарски. Можеш да се изключиш сам, ако забележиш, че без твое съгласие са те включили, както направих аз. Но ако не забележиш – минаваш за привърженик на Орешарски. Може и да си подписал писмото в негова подкрепа, под което стояли стотици хиляди подписи... 

След изявлението на Росен Плевнелиев за протестите се появи група за импийчмент и съд на Президента. Тази група също беше пълна с фалшиви имена. Трябва всеки да проверява да не са го включили някъде без да го питат! Разбира се, спокойно могат да се измислят и фалшиви имена, както се създават дори и фалшиви профили във Фейсбук.

Но подобни акции за елементарна фалшификация нямат голям шанс, защото няма реална значителна подкрепа нито за правителството на Орешарски, нито за „импийчмънт“ на президента Плевнелиев, който има доста висок рейтинг.

Интернетните форуми също са пълни с подставени лица. Те ползват всички гореспоменати методи за оплюване на автора на даден текст, за отклоняване на проблема от важното към маловажното, за агресивни нападки срещу опонента на критикувания в текста политик. Например – текстът е за връзката на кабинета Орешарски с олигархията, а коментарите се изместват към предполагаеми връзки с олигархията на Бойко Борисов.        Щом се заговори за скандалния Пеевски, някой започва да говори за Цветанов, който  също бил кандален. Не мога да си представя нещо по-скандално от назначението на Делян Пеевски в ДАНС. Но защо валидността на едното трябва непременно да опровергава валидността на другото?

 Мнозина от платените интернетни „хейтъри“ не са на особено високо интелектуално ниво и имат нужда от кратък речник с думички, които да ползват за оплюване на определени хора. Например любимата на тези неуморни интернетни писачи думичка „седераст“ еволюира в „либераст“, а по-късно и в „гербераст“. Речникът се модернизира...

Живевем в информационната епоха. Живеем с единия крак в реалното, а с другия в електронното пространство. От една страна вече е ясно, че чрез социалните мрежи, ако пожелаят, тайните служби и големите компании могат постоянно да наблюдават личния ни живот. От друга страна обаче, благодарение именно на Фейсбук и Туитър по света за часове се организират масови протести и революции. Имаме ярки примери  – от площад Тахир в Кайро, до Таксим в Истанбул, до Орлов мост.

Тайни служби и сили биха могли да се опитват да манипулират и насочват масови протести. И със сигурност го правят! Но никоя тайна служба или конспирация не може да изкара десетки хиляди хора на площада, ако хората нямат реална причина и желание да излезат на протест. Революции могат да се манипулират и насочват. Но първо трябва да има революционна ситуация, реално народно недоволство, за да стане революция.

  Не можем да се върнем назад в света на Железната завеса,  не можем да се върнем дори и в доскорошния свят информационно доминиран от класическите печатни  медии. Медийната империя на Пеевски не може да се пребори с интернет. Интернет е един свободен пазар на идеи, който за сега поне не дава шанс на монополистите и олигарските.

Трябва да се научим да живеем умно в глобалния виртуален свят, където имаме неограничен достъп както до информация, така и до всякакви видове дезинформация и манипулация. Не трябва да разрешаваме да ни водят за носа.

Да, манипулации се правят. Но нито в реалния, нито във виртуалния свят може да се посади нещо там, където няма почва за него.

ТРЕТИ НОЕМВРИ (1989)

Преди близо 24 години, на 3 ноември, "Екогласност" внесе петиция в Народното събрание срещу два катастрофални за екологията на България проекта. ("Екогласност" беше и против вече отдавна тогава подготвяния строеж на АЕЦ "Белене".) Хиляди подписи бяха събирани пред Кристал в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки, че по това време в София се провеждаше Международен екологически форум, на който присъстваха западни жураналисти.  При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред "Св Александър Невски". Петицията беше внесена откъм задния вход на Народното събрание. (Тогава никой от хилядите участници в митинга не подозираше, че Тодор Живков ще подаде оставка само след 6 дена.) На 4 ноември във вестник "Работническо дело", най-долу на предпоследната страница ( последната беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съобщение: "Вчера група граждани внесоха петиция в Народното събрание." Не се уточняваше от колко души се е състояла групата граждани, нито за какво е била петицията. Написах долното стихотворение на следващия ден. 

(Припомних си това сега, след толкова години,  когато чувам парламентаристите от същата партия да казват  ,   че протестиращите срещу правителството на Орешарски в София били  няклоко стотин лумпени и хулигани. Да не би времето да е спряло?)

ТРЕТИ НОЕМВРИ

Група граждани

пристигнаха от изток –

азиатски кентаври

с високо развети опашки,

и се сляха с друга група граждани,

дошли от север –

руси герои

с медени пити, вместо шитове,

със сърпове за саби.

Група граждани владяха земите

на Балканите

от Франкския тъмен запад

до златния Цариград.

Група граждани се покръстиха

и ораха земята

от Дунав до Бяло море,

и ораха с кръст душите на славяните

до Охрид до Балтийско море.

Група граждани преживяха

Османската империя

с български имена,

с чардаклии къщи

и тлъсти стада.

Група граждани приеха в Търново

най-демократичната конституция.

Група граждани

преживяха две национални катастрофи

около Първата световна война

и още една национална катастрофа

след Втората световна война.

Група граждани мълчаха денем

и плакаха насън,

задавeни от дим и демагогия,

и намаляваха,

и децата им измираха от рак

и безнадеждност,

и ги биха, и ги лъгаха,

и ги потупваха приятелски по рамото...

Група граждани

на трети ноември

наводниха площада

от “Света София” до Народното събрание

и камбаните на “Александър Невски” биеха

и многохилядната група граждани

викаше:

Чист въздух

и чиста вода!

Свобода,

гласност,

референдум!

  

А друга група

(бивши селяни)

глухи и слепи от старост,

си подаваше главите

от два прозореца на Народното събрание,

обградено от милиция.

И на другия ден 

във вестник “Работническо дело”

съобщиха,

че група граждани

внесли петиция в Народното събрание.

5 ноември 1989

ПРЕВРАТЪТ

От "Дневник"
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/07/01/2093752_prevratut/

Чухме вече и от Волен Сидеров и от други, че протестите против Орешарски били организирани от „превратаджиите от ГЕРБ“. (Макар че излезе и друга, вече съвсем по путиновски и лукашенковски звучаща, теория, че всъщност били организирани от Сорос.)

Аз също  мисля, че в България се провежда преврат. Или поне се направи неуспешен опит за преврат. Но това не е просто преврат, организиран от някакви политически сили. По-скоро става дума за преврат срещу нормалността. Преврат срещу превръщането на България в нормална европейска демокрация.

Превратаджиите не са, разбира се, протестиращите, не са дори политиците, а олигарсите, които дърпат конците им. Кулминация на този опит за метеж (надявам се – вече предотвратен от протестите,  от категоричния отказ на българския народ  да приеме такова нещо) дойде с бързите силови маневри, ползвани, за да се назначи  Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Опитите за налагане на пълна олигархича власт обаче имат вече  почти половингодишна история. Те започнаха  още през февруари. Тогава спонтанните гневни протести на хората срещу сметките за тока бяха не организирани, но в крайна сметка използвани от тези сили, които искаха цялата власт.  Бойко Борисов, като ловък политик, подаде бързо оставка и не остави на политическата му съвест (или имидж) да лежат драматичните обществени катаклизми, достигнали до пълно отчаяние и серия от самозапалвания.

На гърба на мизерстващите  българи още тогава се започна задкулисната война  на олигарсите. Медиите на Пеевски от ревностни поддръжници на Борисов веднага се превърнаха в негови врагове. Това беше видимият връх на айсберга. Най-вероятно в тъмните дълбини плуваха интересите на българската енергийна мафия. За това може да се съди по рязкото повишаване на сметките за тока през януари, съпътстващо провалилия се референдум за рестартиране на проекта АЕЦ „Белене“ .

Мислехме си, че кулминацията на задкулисната война е дошла в предизборния  ден с истерията около откритите в печатницата в Костинброд бюлетини. Но не. Кулминацията беше съставянето на правителството на новата тройна коалиция на абсурда. И светкавичните военни маневри за промени в ДАНС, и назначаване за неин шеф на една шокиращо противоречива фигура, свързана и с медийна империя, и с банката на Цветан Василев, където са парите на държавата. Тук маските паднаха и се показаха подигравателно ухилените към целия български народ лица на изпълнителите на преврата. Не ни пука какво мислят хората! Ние взехме властта  и сега няма да я пуснем лесно.

Откакто в България се възстанови  многопартийната  парламентарна система, след десетилетията на комунистическа диктатура, има само един случай, когато ни е управлявало правителство на малцинството. Това беше кабинетът на Беров. Той беше създаден с мандата на ДПС, но подкрепен от БСП.  По време на това правителство се създаде и закрепна българската олигархия,  произведена от ДС с парите на комунистическата държава, започнаха да властват групировките. Развихри се тоталното разграбване на България, завършило с Виденовата хиперинфлация.

Правителството на Орешарски е второто такова правителство на парламентарното малцинство. Защото ГЕРБ всъщност спечелиха изборите, макар и това да беше пирова победа. Коалицията БСП-ДПС е вече класика у нас и в този смисъл е нормална. Но дори и заедно, тези две партии нямаха парламентарно мнозинство, за да съставят правителство. Така че правителството на Орешарски е изцяло зависимо от подкрепата на крайно дясната, или крайно ненормална Атака. Това е изключително конфузно за едно правителство, инженирано от шефа на социалистите в Европейския парламент. Иска се голяма безпардонност за да направиш такова нещо.

Има хора, за които националните интереси са само фасада. Или голям плакат, зад който те се подсмихват иронично. Има хора около политиката, чието мото е:  който не се е продал, сигурно не е имал какво да продаде. Експерти, винаги  в услуга на силния на деня, на този, който им плаща. Те смятат, че така се прави бизнес, а държавата е просто един голям бизнес. Какво са националните интереси, интересите на българския народ, ако те не съвпадат с интересите на този, който ти плаща?

Но не плаща ли някой от пускащите тези играчи на сцената за това, България да бъде извадена от Европейския съюз?

Волен  Сидеров заяви, че някой искал да прави преврат и гражданска война. Знаем, че обикновено крадецът вика „дръжте крадеца”. Този, който би искал да провокира хаос и размирици,  обявява, че ще въдворява ред. Мирно протестиращите били терористи и превратаджии... Кой има сметка от хаос и размирици у нас?

Волен Сидеров също така призовава  да търсим спасение от Москва и Пекин, защото  западноевропейските държави били „неоколониалисти“.  Не е тайна, че с Москва са тясно свързани и интересите на енергийната ни мафия. А ДС, майката на олигархията, беше филиал на КГБ. Така че въпросът кой би имал най-голяма сметка от това, Българя да излезе от Европейския съюз, е реторичен.

Национализмът  и „етническата карта“са най-атрактивните плакати, зад които могат да се правят най-големите и мръсни сделки. Но маските паднаха, когато Атака и ДПС откровено си стиснаха ръцете.

А прагматичните момчета с бизнес усет, които щели да управляват държавата „експертно“, вече съвсем пресолиха супата с нареденото им  назначение на Пеевски. Така и за слепите стана ясно кого обслужват експертите.

Но духът на народния гняв излезе от бутилката. И не мисля, че ще съумеят да го приберат обратно.

БСП все още има един спасителен ход за пред своя електорат: Ако откажат на Волен Сидеров  Парламентарната комисия по етика, ако сами се откажат от подкрепата му, правителството ще може да подаде оставка с достойнство. Но при някои хора алчността за власт е по-голяма не само от грижата за националните интереси, но и от здравия разум.

. . . . . .

Разбира се, и в предишните правителства имаше корупция, свързаност с олигархията, задкулисни игри, злоупотреба с властта. Но все пак трябва да се спазва някаква граница на приличието. Не можеш просто да се надсмиваш над хората, като им показваш, че не ти пука за тях и че властта е единственото, което те интересува.

И в западните демокрации има корупция, алчност, задкулисни игри. Привидният морал не е истински морал. Демокрацията не е земен рай. Но едно общество, в което има ясни закони и в което се спазват поне привидните норми на благоприличие, е  винаги за предпочитане.  Дори да не е съвършено, то е цивилизовано, нормално общество, в което може да се живее добре. Алтернативата на правовата държава и демокрацията  не е нормално общество, не е изобщо общество, а  джунгла –  откровена борба за кокала, борба на живот и смърт.  Докато най-силният победи и наложи диктатура. 

Така че пресичането на тази граница, когато маската пада и лъсва истинското лице на властта, обслужваща олигархията, но властта дори не се срамува  –  това е истинският преврат. Преврат срещу нормалността. Опит да се прекъсне европейския път на България и тя да се върне в пост-тоталитарната джунгла.

ГОЛЯМОТО РАЗКЕШВАНЕ

Депуатът-социалист Румен Гечев заяви по телевизията, че Орешарски не трябвало да подава оставка, защото протестите били "разкешнати" . Някой плащал от 40 до 120 лева на десетките хиляди протестиращи българи, които са на площада, често цели семейства с малки деца.

"Разкешнат" звучи като думичка измислена от Делян Пеевски. Или от някой друг, дето народният гняв "го страхува".

Може да се каже със сигурност едно: като се съди по "експертните" назначения и "експертни" уволнения всеки ден – това правителство е тотално "разкешнато" от олигархията. И стиска докопания кокал със зъби и нокти. Единствената му надежда в момента е гласът на Сидеров и шпицкомандите на Атака.

Те не могат да проумеят, че масови протести не се "разкешват". Не могат да проумеят, че гневът на хората се разгаря именно от безпардонността на разкешнатите.

КАЛИН ЯНАКИЕВ: БЪЛГАРИЯ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ "АТАКА"

http://kultura.bg/web/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BD%D0%BE/

Из статията на Калин Янакиев "Политическото дъно":
"...България се управлява от Атака.

И веднага след това осъзнаване и назоваване на факта, всички трябва да му дадат и подобаващата оценка. А тя не би могла, просто не би могла да бъде друга освен – че това е достигнатото политическо дъно.
След близо четвърт век "преход", след десетилетия мъчителни борби за демокрация и европеизация, задушавани от страховитата прегръдка на задкулисни олигархии, след десетилетни войни за унищожаване на нормалната десница, след социално-инженерното фабрикуване на партии и партийки на мафиоти, овладяване и смазване на медии, целенасочено видиотяване на маси хора, финиширахме тук – дори "столетната" партия на Георги Димитров, Тодор Живков, Андрей Луканов и Сергей Станишев, както и формированието на вездесъщия "разпределител на порциите" в държавата Ахмед Доган, да зависят във властта си от една група, която мнозина биха определили като шепа социопати."

Питане към органите на прокуратурата и г-н Цацаров:

"Ако някой лидер на политическа партия в България си позволи публично да заяви, че ако централата на партията му бъде "осквернена" от протести пред нея, ще се трошат ръце, крака и глави, какво би трябвало да бъде предприето по отношение на него?"

"...[А]ко например някой депутат от ГЕРБ поведе група от двадесетина "партийни привърженици" и на основание на депутатския си "имунитет" нахлуе (през полицейската охрана) в Българската национална телевизия и влезе с щурм в кабинета на генералния й директор, за да му иска сметка за еди-какво си, какво ще се случи още на другия ден с партията му? И ако на него самия не бъде поискан имунитета за хулиганство, нима тутакси не биха "отгърмяли" за най-малко три месеца в затвора нямащите такъв имунитет негови "придружители"? Въобще не ми се иска да си представя какъв нестихващ с години (да, с години) обществен скандал би се случил, ако БНТ бъде "превзета" по този начин от група "привърженици" на ДСБ, да кажем. Ето, това вече със сигурност ще бъде квалифицирано като "опит за държавен преврат" и "привържениците" на тази партия ще бъдат осъдени именно за такова деяние."


"Още по-нататък: на 27 юни т. г. лидерът на същата тази "политическа" партия, която в момента фактически управлява страната ни, публично обяви, че негови хора ще окупират "Орлов мост" и ще извършат "граждански арести" на "лумпените и наркоманите", които протестират от петнадесет дни в София. Аз въобще не мога да си спомня в "правния мир" на Република България да има регламентирано понятие "граждански арест". Което означава, че самата закана с подобно непозволено деяние вече представлява и би трябвало да бъде квалифицирано като заплаха за нарушаване на основни граждански свободи...Какво ли ще стане, ако някой от привържениците на тази "политическа" партия прибегне наистина до подобен "арест"?"

" ...И да, да това бяха точно "шпицкоманди" или даже още по-точно "формирования", практически идентични с онези, които ранният Хитлер е "пускал" по германските улици, за да се саморазправят с "жидомасонските плутократи"."