http://www.youtube.com/watch?v=klPZIGQcrHA
Тази улица към залеза
блести като струна в тревата.
Съседната е в сянка
на бетонен блок:
там вече светнаха прозорците...
Ако тръгнеш по дясната улица
след двадесет години ще си дядо
на двама внука.
Ако тръгнеш по лявата
след малко ще те сгази самосвал.
И ако продълвиш нататък
между колко още мръсни преки
ще трябва да избираш –
със затворени очи,
по миризмата
на пролетния вятър през януари?
Най-сигурният GPS е
интуицията.
Но ти забрави накъде вървиш...
Улицата става хлъзгава и хладна.
Пръстът ти кърви.
Киша, самота, боклук.
Нищо не е съвършено тук!
И какво тогава ти остава
освен да вярваш, че в рая
свирят всички струни...
Чуваш ли понякога
да идва музика
от някакъв прозорец
срещу залеза –
чуваш ли божествената музика?
Няма коментари:
Публикуване на коментар