Проблемът с „позитивното мислене“ е , че
то често се разбира по много елементарен начин. Или като панацея, магическо
лекарство, или като някаква отрова, която е опасна за нашето духовно здраве.
Прочетох статията на д-р Димитров. в „24
час“, в която той реагира срещу модата на „позитивното мислене“ и предполага,
че тези, които я разпространяват преследват комерсиални интереси. Д-р Димитров
казва:“ Движението на новата епоха, което слага акцент само върху
позитивното мислене, всъщност травмира сериозно хората и ги експлоатира.
Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с
действителността. .. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в
световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други
кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. „
Първата
ми реакция беше да не се съглая с доктора. Какво
му е лошото на позитивното мислене?! По-добро ли е за нас това постоянно хенчене и оплакване колко сме зле , което
всекидневно слушаме наоколо в България? По-добро ли е черногледството ни? Трудно е да постигнем нещо, ако не си
вярваме, че можем да го постигнем. Без самочувствие нищо
не става. Така че е много важно да мислим позитивно дори и в практичен план. Проблемът е, че част от
"мисленето" е безсъзнателно и не можем механично да се принудим да
мислим позитивно. Насилването в тази посока – в посоката на повърхностния телешки възторг – може дори да доведе до пагубни резултати.
Но черно-бялото представяне на проблема
за ползата или вредата от „позитивното мислене“ малко прилича на спора дали чашата е наполовина пълна или наполовина
празна... Първо,нека се замислим какво
изобщо значи „позитивно мислене“?
Прочитайки заглавието на отговора,
който Виргиния Захариева дава на д-р Димитров – „Позитивното мислене е контра
на вечното ни хленчене и песимизъм“ – помислих първо, че авторката изразява и моите
възражения към текста на доктора. Но скоро разбрах, че не съм съгласен и с нея.
И дори започнах да се съгласявам с д-р Димитров в известен смисъл и да разбирам
неговата негативна реакция и подозрителност към световната мода на „позитивното мислене“.
Виргиния
Захариева казва:"Това,
в което на мен ми помага позитивното мислене, е, че ми дава баланс и повече
пространство за мен самата. ... Действието, което произтича от този
процес, е много по- уравновесено, целенасочено и отговорно. Например завиждам
за нещо - осъзнавам го, питам се какво мога да направя за това и го правя, за да задоволя потребността
си."... И какво значи – ако завиждаме на някого, за това което има,
а ние го нямаме, спасението е да
направим нещо, за да задоволим потребността си? И така да спрем да завиждаме.
Това ли е целта на позитивното мислене? Но след като „задоволим потребността си“, рано или късно ще дойде пак някой, който е
задоволил своята потребност по-добре от нас
и тогава ще трябва и на него да почнем да завиждам. Не е ли позитивното мислене
именно в това да престанем да завиждаме изобщо?
Да не се депресираме от това, че не сме най-успелите. Да насочим мисълта
си в друга посока – към духовната хармония. Освен ако не използваме завистта си
като допинг, който да ни подтиква да
постигнем нещо. Но тогава самата завист ще се окаже нещо положително. Нещо
по-важно и от позитивното мислене...
Позитивното
мислене, което ни е нужно и може да ни помогне наистина, не е просто някакъв елементарен
стимулант за по-голяма продуктивност и социално осъществяване, някакъв допинг
ползван на трудовия пазар. То е средство за постигане на вътрешна духовна
хармония. Буда казва:
" Ние сме това, което мислим... С нашите мисли ние правим света. Говори или действай с чисто
съзнание и
щастието ще те следва като твоята сянка неразделно“. Буда говори за духовна
хармония
със и във света, а не за задоволяване на лични потребности. И Библията говори за Вечния Живот, а не за материалния.
Има две крайни мнения – че Библията е „опиум
за народа“ ( т.е. че е създадена за нечия изгода, да "зомбира" масите) или, че е
път към духовно спасение. Зависи от
каква гледна точка подхождаме към Библията. Така е и с живота.
Много хора смятат, че позитивното
мислене е средство за печелене на пари - мислиш
позитивно и – хоп! – ставаш богат. Това е опасното, елементарното позитивно
мислене. Ако целта ни е да забогатеем, имаме в
най-добрия случай 50 на 50 шанс това наистина да стане. И
шансът ни, ако зависи от нас, зависи главно от нашето трудолюбие и инициативност. Възможно е един
черноглед и негативен човек да е доста трудолюбов и успешен. А друг, който е голям
оптимист, да е напълно неспособен да се организира за справяне с реалния живот. Ако мислим позитивно и очакваме това да ни помогне материално или социално, но попаднем в „лошите“ 50 процента, ако се
провалим, какво ще стане тогава? След провала,
който може изобщо да не е зависел от нас, а от обективно стечение на обстоятелствата, "позитивното
мислене" само ще ни доведе до по-голяма депресия, до пълна загуба на самочувствие. И може би дори до нещо по-лошо. Така се случва с много хора.
Будиското
позитивно мислене има за цел вътрешна духовна хармония,
а не спечелването на някакво състезание или
постигането на някакви практически цели. Иначе будиските
монаси щяха да са най-богатите хора. ( Те са, но в друг смисъл.) И когато вярващите християните
говорят за Царството, те имат предвид Царството
небесно, а не земното царство.
За съжаление, несравнимо повече хора
четат „self-help“ литература, отколкото истински будиски или християнски или други религиозно-философски текстове. Когато чуят за кабала, много повече
хора се сещат за Мадона и Деми Мур, отколкото за „Зохар“. Но Кабалата е едно
много трудно за разбиране еврейско религиозно-мистично учение, а не популярна нумерология
на имената.
Така е и с „позитивното мислене“. Не е
въпросът дали сме „за“ или „против“ него. Въпросът е какво разбираме под позитивно
мислене. Царството небесно е вътре в нас, а не на подиума на победителите или в
магазина за луксозни стоки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар