ПАРАЛЕЛНИТЕ ИСТОРИИ И КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА

         Макар и да говорим за новия глобален свят, в който Ню Йорк и Москва са

едва ли не два квартала на същото световно село, ние още живеем в своите паралелни и несъвместими истории.

         Преди два дена делегациите на Белград и Прищина постигнаха в Брюксел споразумение за регионалното представяне на Косово и за съвместното управление на граничните пунктове. При участие в международни форуми пред делегацията на Прищина вече ще стои надпис "Косово", макар и със звездичка и бележка под линия. Този  компромис на сърбите им отваря вратата за приемането на Сърбия в Европейския съюз. Това от друга страна става точно във времето, когато възможният банкрут на Гърция поставя под съмнение самото съществуване на съюза.

         За сърбите Косово е сърцето на средновековната им история. За косовските албанци 2008, годината на тяхната независимост, е това, което за нас е 1878 година. А петнадесет години преди нашето национално освобождение е започнало да се строи лондонското метро.

         Около 1760 г. Паисий Хилендарски от Банско написва “История словеноболгарсакая”. Почти два века по-късно първият наш комунистически “вожд” Георги Димитров ще предложи на Й. Б. Тито родният град на Паисий и целият окръг да бъдат присъединени към Вардарска македония като отделна република в балканската федерация. Тогава, след Втората световна война, се полагат всъщност основите на една от най-младите балкански държави – Република Македония. Балканските държави се нароиха след разпадането на бивша Югославия – точно по времето, когато Европа започна най-активно да се обединява.

         През 60-те години на 18 век, когато Паисий пише "История словеноболгарская", от която се разбира, че не сме имали още национално самосъзнание, във Франция Волтер пише "Кандид,  а Русо “Обществения договор”. Джон Лок и Айзък Нютън отдавна вече са починали в Англия. През 1776 г. Континенталният колониален конгрес приема Декларацията за независимост на САЩ, в която Томас Джеферсън, повлиян от философията на Лок обявява, че “всички хора са създадени равни и надарени от Твореца с неотменими права, между които са правото на живот, свобода и стремеж към щастие.” През 1789 година, по време на Френската революция се приема и Декларацията за правата на човека и гражданина.

         У нас за “права на човека и гражданина” започна да се говори официално 200 години по-късно. Едва от началото на 1990-те датира парламентарната ни република с граждански свободи, следваща примера на американската и френската революции от 18 век.

         На гореспоменатия Георги Димитров принадлежеше крилатата мисъл, че за една-две петилетки нашият народ трябва да постигне това, което други народи са постигнали за векове. По комунистическо време, когато тази мисъл украсяваше стените на класните ни стаи, се разказваше следният виц. Озадачени защо в Хайд парк хората ходят по тревата, а тя си остава все зелена и гъста, докато в нашия Парк на свободата тревата се отъпква и жълтее, наши градинари отишли да обменят опит в Англия. Питали тамошните си колеги: “Каква е тайната? Можете ли да ни продадете от специалното семе, което ползвате за тревата в Хайд парк?” Англичаните им отговорили: “Няма тайна. Нямаме специално семе.  Засаждате каквото семе ви се намира, поливате тревата сто години и става Хайд парк.”

         Днес повечето хора у нас имат, ако не кредитна, то поне дебитна карта и извършват електронни транзакции, както англичаните и американците. Но на нас ни се губят няколко века на разплащания с чекове. Левът е създаден през 1880 г., а британската лира, във вид на банкноти със златно покритие, е създадена повече от век по-рано. Ако еврото оцелее след гръцката криза и ако след България и Македоня един ден влезе в съюза и се присъедини към еврозоната, македонците ще трябва да се откажат от националната си валута “денар”, която беше създадена през 1992. Това беше тяхната 1880.

         Наближава ли краят на историята? Или  просто краят на паралелните ни истории? Обединява ли се наистина светът? Глобализацията се усеща най-ясно тук, във виртуалния свят. Но можем ли за една петилетка да постигнем това, което други народи са постигнали за векове? Можем ли с 5 или 25 години поливане да докараме същия Хайд парк като лондонския?

         (А когато почнем да се хвалим със Златния век на цар Симеон, нека не забравяме, че не само Гърция, но и Египет и Ирак имат далеч по древна история. Това не означава, че в момента не им се налага да догонват други, по-малко древни народи.)