сряда, 22 февруари 2012 г.

СВЕТЛИНА! ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

1.

„В началото бе Словото." "И каза Бог, да бъде светлина: и биде светлина." Думите не са без значение. Словото става Светлина. Словото създава света. Светът е Свят.

Но ние имаме пещерен инстинкт. Като пещерния си прародител се събуждаме понякога в мрака си и усещаме нечие присъствие, нечие дишане пред лицето си. Ужасени сме. Това е смъртта! Инстинктивно търсим стена зад гърба си, опираме се в нея и започваме бясно да ритаме, удряме и хапем мрака . . . Но когато се разсъмне, може да се окаже, че сме воювали до смърт с най-добрия си приятел. Или със себе си.

„Светлина! Повече светлина!”

2.

Относно стената:
„Вдясно от мен има само стена!” казва царският таен съветник и оберпрокурор Победонсцев. Нужно ни е да чувстваме сигурност в мрака. Но има опасност да се окаже, че грапавата пещерна стена, в която ужасени сме опрели гръб, е всъщност люспестата кожа на най-страшното чудовище от съня.

„Светлина! Повече светлина!”

Няма коментари:

Публикуване на коментар