УПРАВЛЯВАТ ЛИ МАСОНИТЕ СВЕТА?

             Митове и факти – как смесваме едното с другото, как едното преминава в другото.  Тази тема ме вълнува отдавна. Всъщност на нея са посветени двата ми романа. В романа “Крали Марко: Балканският принц” се опитах да отговоря на въпроса как и защо маргиналният балкански владетел Марко Мърнявчевич от Прилеп се превръща в герой на епосите на няколко народа. Романът ми “2084-та” пък е антиутопия за едно общество, в което митология и история напълно са се смесили и в което един роман от недалечното минало се третира като историческа хроника.

           Миналата година издателство “Ентусиаст” публикува моята единствена нехудожествена, историческа книга “Масонството: Митове и факти".  Предлагам тук една кратка стаитя, базирана на части от книгата.

УПРАВЛЯВАТ ЛИ МАСОНИТЕ СВЕТА?

            Това е една от любимите теми на създателите и консуматорите на конспиративни теори. Наистина ли масонството е тайната организация, която управлява задкулисно света? Наистина ли то е някакъв октопод, чиито невидими пипала са навсякъде в голямата политика? Наистина ли окото и пирамидата, които виждаме на американския държавен печат и на доларовата банкнота, както и надписа под пирамидата “Novus Ordo Seclorum”  ( т.е. “нов ред на вековете” или “нов световен ред”) са масонски символи?

На 18 септември 1793 година в строящата се нова столица на САЩ, първият президент Джордж Вашингтон с масонски ритуал полага крайъгълния камък на бъдещата сграда на Капитола. Четири години по-рано, когато е станал президент, на 4 февруари 1789 година, Вашонгтон е бил вече майстор на ложа № 22 в Александрия, Вирджиния.

Това е известен факт. Най-успешните конспиративни теории са тези, които се базират на някакви доказани факти, но ги изопачават или им дават невeрно тълкуване. Например, щом Карл Маркс е бил евреин, значи комунизмът трябва да е нещо еврейско. И щом Джордж Вашингтон е бил масон, значи масоните управляват света.

Централната роля на строителството на Соломоновия храм в масонската митология, както и факта, че има масони евреи, макар че повечето масони са християни, а има и много масони мюсюлмани, е достатъчна причина за някои да твърдят, че масонството също е “еврейска конспирация”.

Конспиративните теории са забавни, но не винаги са нещо безобидно. Нациския режим в Германия забранява масонството и много масони, заедно с евреите, циганите, комунистите и хомосексуалистите са затворени в концетрационните лагери. Нацистите оправдават геноцида на евреите с теорията за един световен “юдо-масонски” и комунистически заговор. Впрочем комунистическите режими също забраняват масонството. Диктаторите в тоталитарните държави не понасят други тайни, освен техните собствени, не понасят никакви неконтролирани от тях общества.

В самото начало на 20-ти век един агент на руската царска полиция е изфабрикувал така наречените “Протокоы сионских мудрецов”. Публикуването на този “документ” за желанието на евреите да владеят света, има за цел да оправдае погромите над руските евреи по онова време. По-късно Адолф Хитлер  използва същата фабрикация, за да оправдае холокоста, геноцида над милиони евреи. Масонството също е споменато в “Протоколите” като организация създадена от евреите, с цел да се използват наивни християни да работят за световната доминация на еврейтвото.

“Протокоы сионских мудрецов” е доказан фалшификат. Авторът му е журналистът Матвей Головински. Той го създава и разпространява между 1895 г. и 1902г.  Головински буквално плагиатства от един по-стар френски текст, наречен “Диалог в Ада между Макиавели и Монтескьо”, който е сатирична атака срещу Наполеон III. Но в този първоизточник на “Протоколите” никъде не се споменават никакви евреи, нито масони. Именно това е творческият принос на Головински – той превръша стария политически памфлет в основополагащ текст на модерния антисемитизъм. За съжаление, макар да е напълно доказано, че  “Протоколите” са фалшификат, те още се разпространяват като истински документ и на Запад и в Арабския свят. Разпространяват се както от неонацисти и антисемити, така и от хора, които се страхуват от масонството.

Aко се поровим в интернет, или по книжарниците, ще намерим голямо разнообразие oт конспиративни теории – както десни, така и леви ­– за  “новия световен ред”.  Какъв е наистина този нов световен ред, споменат върху държавния печат на Съединените щати? Всъщност Novus Ordo Seclorum  (което буквално значи “Нов ред на вековете”) е цитат от Виргилий. Tози нов ред, за който са мечтали бащите-основатели на американската държава е именно съвременната капиталистическа демокрация. През 18-ти век, в един свят доминиран от аристокрацията и монархията,  американските революционери  са чувствали, че създават  един нов световен ред – капиталистическа република с избран от народа президент и демократична конституция.

  Колкото до окото над недостроената пирамида на вековете, което можем да видим и върху държавния печат на САЩ и върху долара, това е всевиждащото око на Бог-Отец.  Просвещенците, макар и рационалисти, не са били атеисти. А дори у нас, в православните храмове Бог-Отец има триъгълен ореол и понякога се изобразява символично като око в триъгълник.  Така че това е християнски символ, който има по-стар, древно-египетски произход. За масоните, за които Бог е “ Архитектът на вселената”,  окото над недостроената пирамида на вековете има същия смисъл. 

            Но като oставим настрана конспиративните теории и символиката, каква е действителната роля на масонството в световната политика? Сред известните масони на 18-ти и 19-ти век  наистина има много политици и революционери. Масони са били Джордж Вашингтон, генерал Лафайет, Симон Боливар, Джузепе Гарибалди. Има и видни учени, като сър Кристофър Рен, основател на Кралското общество, което е британската академия на науките, и архитект на катедралата Св. Павел в Лондон, или Бенджамин Франклин, изобретател на гръмоотвода, един от „бащитe-основатели” на Съединените Щати.  Сред масоните има философи като Волтер, поети като Робърт Бърнс и Александър Пушкин, писатели като Джонатан Суифт, Волфганг Гьоте, Марк Твен, много композитори от Моцарт до Дюк Елингтън. Има и благородници като крал Едуард VII, както и духовни водачи като Свами Вивекананда. Четиринайсет американски президенти, от Джордж Вашингтон до Джералд Форд, са били масони. Много български политици, общественици, писатели и дори духовници, от Захари Стоянов, Ангел Кънчев и Алеко Константинов до екзарх Стефан и патриарх Кирил, както и княз Алексанър I Батенберг и Тодор Александров, също са били масони. Масон е бил и Кемал Ататюрк, създателят на модерната турска държава.

            Но това, че много влиятелни хора са били масони означава ли, че самото масонство е някаква мощна организация, която управлява света? Или  обратното – то е общество, което привлича влиятелни и успешни хора?

            Масонството не е религия. Но масоните, нарични още Свободни зидари, вярвар в един Бог, един “Архитект на вселената” – незвисимо какво е името му и как го почитат в черквата, синагогата, или джамията.  Затова има масони във всички монотеистични деноминации. Старите масони, като типични просвещенци от 18-ти век  са смятали, че обществото, както и вселената построена от Бог, може да бъде един рационален и хармоничен, красив и справедлив градеж. 

            Масонството не е и политическа организация. То е толерантно към всички демократични политически партии – леви или десни. Всъшност, за политика и религия в ложата изобщо е забранено да се говори. 

            През седемнайсети и осемнайсети век, когато животът на хората в Европа е бил изцяло доминиран от кралския дворец и черквата, масонската ложа е била един оазис на свободомислие и толерантност. По това време в английското и във всички други европейски общества е имало остри класови и религиозни деления. Масонството се явява на сцената като един нов тип „братство”, основано на принципите на верската, класовата и расова търпимост. В масонската ложа един благородник е можел да бъде брат на търговец или занаятчия. Един юристът консерватор – на поет-бохем.  Католикът или англиканецът са можели да бъдат братя на пуританина. Дори нещо повече – християнинът  е можел да бъде брат на евреина. Taйността на ложите е давала възможност на всякакви свободомислещи хора да се срещат и  да общуват там, което не е било възможно никъде другаде в тогавашното общество.

            До началото на  18 век Великобритания, както и цяла Европа е била раздирани от религиозни войни. Войни между англиканци и пуритани, между католици и протестанти.  Всъщност в първите английски масонски ложи от седемнайсети век, за които има сведения, се събират и общуват англиканци и пуритани, които до скорро са воювали. Политическитя климат в Англия се промена с така наречената “Славна революция” и създаването на парламентарна монархия с министър-преседател.  Едва тогава,  преди 1717 г., четири стари ложи  не само основават първата Велика ложа нa Англия, но и обявяват публично във вестника основаването й.

            Веднага след излизането му на светло в Ангилкя, Свободното зидарство бързо се разпространява в целия свят. Много от американските и френските буржоазни революционери са били масони. Но такива са били и някои аристократи и феодали в тогавашна Европа. В ложата всички са равни.

            Да се каже, че масонството управлявало и управлява света е все едно да се каже, че каруцата тегли коня. Връзката е точно обратната. Масонството и до днес привлича успешни и влиятелни хора от всички сфери на обществото и всички професии. Но не масонството ги прави успешни и влиятелни. Те обикновено са станали вече такива преди да станат масони.Те създават авторитета на масонството.

            Често масоните, макар и братя в ложата, извън ложата са на коренно противоположни политически позицци. Масони са воювали едни срещу друг в големите войни и са се убивали. Такъв е например случая с много участници и от двете страни  на фронта в Американската гражданска война. Масони са погребвали с почести свои убити братя от противниковата страна.

През 1877г. в Русе основателят на българското масонство Иван Ведър спасява населението на града от клане. През август същата година руските войски обсипват с тридневен артилерийски огън турските позиции в града.  В конака се взема решение всички гяури да се избият. Иван Ведър, който владее много езици и е преводач  в администрацията на Дунавския вилает, отива при египтянина Деливер паша и с масонски знак го заговаря. Деливер паша също е масон. Ведър го моли за пощада и пашата заповядва да не се закача  християнското население на Русе.

Масонството привлича хора с различни политически и религиозни убеждения, от различни социални прослойки,  от различни държави, именно защото не се намесва в личните  им убежденията и уважава техния личен граждански или патриотичен дълг.

Днес масонството не играе такава важна роля в обществото, каквато е играло по време на буржоазно-демократичните революции. Но тайността на масонския ритуал  и консервативното  стриктно придържане на братството към неговите древни традиции, продължава да  събужда  любопитство. И да възбужда въображението на любителите на конспиративни теории.

             

НОВИНИТЕ ОТ СВЕТОВНОТО СЕЛО

                                                                               “The medium is the message.”

                                                                                                Marshall McLuhan

                                                                                                               

            Ние сме една малка махала в световното село, където всички се знаем и си говорим на „ти”. И се караме по махленски. Юлияна Плевнелиева се държала лошо с бат' си Бойко. Както каза Мирела Иванова за "Дойче веле": "Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня. Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа – и с какво точно?" И разбира се в този момент някой извади неин туит от преди повече от година срещу любимеца на махалата, мъжагата бат’ Бойко, за да се възмутим  още повече от нея. Нищо не е случайно!

            Тези махленски истории обикновено се зараждат в социалните мрежи. Именно „мрежите” ( разбирайте Фейсбук) направиха глобалното село още по малко. Не само че границите падат и информацията за всичко е общодостъпна, не само че пътуваме от София до Ню Йорк или Пекин за времето, за което до преди един век сме пътували до Пловдив или Кюстендил, но с помощта на социалните мрежи вече можем да гледаме с нездраво любопитство в двора на съседа  – и дори да му подвикваме от прозореца.  Поради балканското ехо, или любовта ни към клюката, можем  и да чуем в реално време какво си говорят американците или китайците чак в другия край на селото.

            Светът не само се смалява, но и се забързва опасно. Забързва се до такава степен, че понякога изглежда сякаш трепери и говори несвързано, като човек в треска.  От хилядолетията на меча и стрелата, през няколкото века на куршумите, до 19-тия век на динамита, до десетилетията на атомната бомба и студената война, до нашето време на електронни и интернетни войни, които незабелязано се смесват с реалносттта. . .  От дългото сричане на средновековния монах надвесен над непонятен ръкопис-палимпсест в един неграмотен свят, до мигновената интертекстуалност чрез социалните мрежи и Гугъл . . . Светът се забързва като излитаща ракета.

            В интернет ни е достъпна цялата световна информация. И това е чудесно. Стига да знаем точно къде и как да намерим важното, за да не се удавим в този океан от информация. Чрез социалната мрежа общуваме несравнимо по-лесно с приятели от цял свят. И това е чудесно. Стига да не осъзнаем един ден, че сме живели само в електронното пространство. Че изобщо не сме живели.

            Чрез социалната мрежа се организираме много по-лесно около каузи и протестни движения. За часове може да се вдигне международна революция –  както стана по време на Арабската пролет, или по време на протестите на движението Occupy Wall Street, първо в Ню Йорк, после и по света.  Наистина e необходимо да има революционна ситуация, за да стане нещо. Но ако има такава ситуация, ако има недоволни и желаещи да протестират, всичко може да се организира за часове.

            Но трябва да си даваме сметка, че в интернет е  по-лесно и за тези, които искат да ни манипулират, за тези, които промиват мозъците ни.  Днес е почти невъзможно просто да се скрие информацията, както се правеше  у нас по тоталитарно време. (Опитите на Китай и Иран да филтрират информацията за народа си са обречени на провал.) Но в интернет е много лесно да се манипулира информацията. Чрез интернет може много бързо и ефикасно да се влияе на общественото мнение. И дори на личния живот на хората. Може да се окаже, че сме станали пионки в нечия задкулисна игра, без да си даваме сметка за това.  

            Едва ли някой се съмнява, че в чат-румовете, наред с обикновените луди и тези, които се наслаждават на свободата да плюят всички от мрака на анонимността, има и подставени лица. В интернет има щатни или платени манипулатори на обществените нагласи.

            Напоследък в българското електронно пространство се появи някакъв аноним Чергар, който разбуни духовете с фалшиво интервю с Умберто Еко. Ние сме толкова наивни, че мнозина не бяха дори прочели „дребния шрифт”, в който се казваше, че интервюто е художествена измислица.Дали Чергар е самосиндикален провокатор, провокатор-артист така да се каже, или е политически подставено лице – това не се знае. Но той постигна целта. Обърна внимание върху собствените си мисли, подставени в устата на други хора. Този или друг интернетен Чергар би могъл да повлияе не само на общественото мнение, но дори и да повлияе на международните отношения на страната. В интернет всичко е опасно лесно.

            Вече и политиците, и големите международни компании осъзнаха, че с помощта на интернет могат много по-ефикасно, и по-незабелязано при това, да влияят на мисленето на хората, да печелят избори, да печелят политически и икономически войни в световен мащаб.

            Миналата седмица масовите протести против компанията „Шеврон” и нейната дейност в България доведоха мигновено до тотална парламентарна забрана не само на добива на шистов газ, но дори и на проучванията за евентуалното съществуване на резерви от такъв газ, които безспорно биха били едно национално богатство. Макар че много страни в света, от САЩ, през Великобритания, до Полша и Румъния прегърнаха новата технология, аз съм сигурен, че тя крие големи опасности. И съм сигурен, че протестиращите искрено вярваха, че постигат нещо важно за България, че спасяват България от голяма опасност. ( Иронично звучаха все пак референциите към „българския Чернобил” и вранчанското земетръсно огнище с цел да се опише опасността от добива на шистов газ, като се има предвид, че точно атомните  централи по Дунав носят такива потенциални опасности. А никой не организира протести против тях.)

            Всичко би било нормално с тези подозрително добре организирани протести, ако не се случваха на фона на една глобална война между Газпром – най-големият газов доставчик в Европа, абсолютният енергиен монополист в България – и американските компании, които промотират  в Европа новата технология за домашен добив, която би предложила алтернатива на руския газ.

            Дори когато участваме в една справедлива демонстрация трябва да се замислим не обслужва ли тя подмолно нечии политически и икономически интереси. Защото, както е казал Т. С. Елиът „ The last temptation is the greatest treason, to do the right thing for the wrong reason.” (Последното изкушение е най-голямото предателство – да направиш правилното нещо по неправилна причина.)

            Единствената ефективна защита срещу промиването на собствените ни мозъци в интернет е да мислим със собствените си мозъци. Да не приемаме наготово чужди истини циркулиращи във виртуалното пространство. Да се замисляме кой стои зад новините, статиите, клиповете. И да не се подаваме на племенно-стадния си инстинкт да следваме сляпо мнозинството, или тази група или партия, към която сме се присъединили. Мнозинството не винаги е право.

            Да, трябва да живеем повече в действителността, а не само пред екрана. Но що е действителност? Не е ли тя това, което мислим? Не създаваме ли ние действителността с нашите мисли - всеки ден, всеки час, тук пред екрана?

            Чета новините от световното село. Нещата се случват преди да сме ги осъзнали; всичко вече е свършило преди да разберем, че е започнало.  Надявам се все пак,  че това лудо забързване, тази трескавост на света в информационната епоха не представлява предсмъртен гърч, а родилна контракция. Надявам се, че предстои раждането на един по-съвършен свят.

ПО ПОВОД ДВЕ СЪБИТИЯ ОТ МИНАЛАТА СЕДМИЦА

             

        "Червено" и "синьо", ляво и дясно за съжаление вече са се размили като понятия не само у нас. Нашите социалисти постигнаха мечтата на американските фискални консерватори – 10 процентов „плосък” данък. Същевременно ГЕРБ се представят като новите десни, но Борисов си е един популист от старата школа.

        Като цяло, правителството се справя за сега доста прилично на фона на световната финансова криза. Има и известни успехи в борбата с престъпността. Но  просташкото шеговито изказване на премиера за кучето заслужило големи пържоли, понеже е открило трупа на брутално убито младо момиче, доста ме възмути. Този стил на говорене на бат’ Бойко, понякога забавен, но понякога и непростимо арогантен, се харесва на повечето хора у нас. Това показват изборните резултати. Но този стил на говорене е един типичен пример за мутренско-чалгаджийската култура завладяла България през последните две десетилетия.  А говоренето, за съжаление не е само говорене, то обикновено изразява и някакъв начин на мислене. В една страна, в която мафиотите, мутрите, все още си развяват байрака, докато съдебната и правоохранителна система изглежда безсилна срещу тях, такова говорене от страна на един министър-председател е плашещо.

        От друга страна имахме през седмицата организирани из цялата страна  масови демонстрации против  добива на шистов газ. Не е направено официално проучване и няма категорично мнение крие ли екологически опасности, и какви точно, този метод за добив на газ, който се използва широко в Америка. И ако опасностите не са дори изяснени от специалисти,  нужно ли е да се правят демонстрации срещу нещо, което никой не знае дали изобщо някога ще се случи? По-опасен  ли е този американски метод за добив на газ от една руска атомна централа в силно сеизмична зона? И защо не видяхме такива масови протести против АЕЦ”Белене”, която отдавна вече се строи на практика, докато добивът на шистов газ е само една възможност за бъдещето? Опасявам се, че тези „спонтанни” демонстрации са организирани от дългата ръка на Русия. Те защитават нейните енергийни интереси като пълен монополист в снабдяването на България с енергия. Само България от цяла Европа е близо 100 процента енергийно зависима от Русия.

        Ясно отграничимо ляво и дясно може да няма вече, нито по света, нито у нас,  но у нас още има мощни руски интереси, които се противопоставят на европейските и американските. Както  е било и преди 135 години, веднага след Освобождението, когато политиците у нас са се делели на русофили и западници, така е май и сега. Днес важното е от къде ти идват парите за предизборната кампания, но това не винаги е ясно.  Отиващият си Първанов беше нескрит русофил. Борисов пък категорично се представя за западник. Но един политик, който открито хвали Тодор Живков, а се представя за западник ми е малко съмнителен. Все пак България вече е член на Европейския съюз и искрено се надявам, че път за връщане назад, т. е. на изток няма.

       Нищо против духовното, културно и православно братство между българи и руснаци! Но кой би искал България да бъде доминирана от Путин  и Газпром, както в миналото беше доминирана от Брежнев и КГБ?