„От тази нощ светлината, която зимата е потискала, ще започне победна борба. Като че ли тя, светлината, се е родила тази нощ, заедно с Детето Бог. . . Светлината е станала дете и детето е станало Бог.” – така разсъждава за коледната нощ Никос Казандзакис, чрез своя герой в „Алексис Зорбас”. Коледната нощ приблизително съвпада с нощта на Зимното слънцестоене, след което денят започва да расте. Затова светлината се ражда заедно с Исус Христос. Този астрономически прелом се празнува и се е празнувал по един или друг начин в повечето световни култури – от земите на маите до Япония и от неолитни времена до наши дни.
Важостта на слънцестоенето за хората от каменната епоха се доказва от Стоунхендж в Англия и други археологически находки. Излиза, че доро преди да познават писмеността, праисторическите хора са имали невероятни познания по астрономия. В Древна Гърция Зимното слънцестоене е Дионисиев празник – богът е ритуално разкъсан от жени в екстаз и изяден от тях, след което се преражда като бебе. И в Египет богът спасител Озирис, който умира и се преражда, е прероден в деня на Зимното слънцестоене.
В Рим Зимното слънцестоене е края на Сатурналиите (17-23 декември). Сатурналиите стават най-големия римски празник. Те, между другото, са били свързани и с раздаване на подаръци. През III в. император Аврелиaн решава да обедини резлични популярни в Римската империя езически празници, посветени на Аполон, Атис, Ваал, Дионис, Хермес, Митра, Озирис като „Рожден ден на Непобедимото Слънце” (Sol Invictus), на 25 декември. От 4 в. християните започват да празнуват Рождество Христово на този ден – рождения ден на непобедимото слънце. Преди това Рождество и Богоявление са се празнували заедно на 6 януари, което също съвпада с египетски култов прзник, свързан със слънцето. Това е денят, когато Исус е кръстен от Св. Йоан Кръстител и именно тогава, според гностиците, той става Христос, Син Божи, понеже с кръщението в него се въплъщава Словото Божие, Логоса. Човекът Исус става Христос и Бог.
Има данни, че дори и Рамадан произхожда от зороастрианска традиция, свързана с раждането на слънцето. Но свещения лунен месец Рамадан, през който Корана е даден от Бог ( Аллах) на хората чрез пророка Мохамед, започва по различно време всяка година, тъй като лунния календар не съвпада със слънчевия.
Със Зимното слънцестоене е свързан и еврейския празник Ханука ( 8-дневния фестивал на светлините, по време на който се пали Менората). Празникът е възпоменание за борбата на Макавеите за религиозна свобода и въстанието срещу Селевкидите.
В Съединените Щати, една многоетническа и многорелигиозна страна, в която хората обаче са много по-религиозни от европейците, религията е отделена от държавата още от „Бащите-основатели” – Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин. Джордж Вашингтон. Това отделяне е ясно постановено в Първата поправка към Конституцията. Така че пред Белия Дом във Вашингтон всяка година редом с Коледната елха се пали и Менората за Ханука ( еврейския деветосвещник). От 60-те години насам в Съединените Щати се празнува официално, между 26-ти декември и 1 януари, и празникът Куандза, който е един модерен афро-американски еквивалент на Коледа и Ханука, базиран на африкански традиции. На Куандза също се пали ритуален свещник.
В близост до Зимното слънцестоене има важни празници и в индуизма и в будизма. Бодхи, денят на просветлението на Буда е 8 декември.
Празниците на „ двамата Свети Йоановци” – Св. Йоан Кръстител ( 24 юни – „Еньовден”) и Св. Йоан Богослов, чийто ден според Западната традиция е 27 декември, също съвпадат приблизително с Лятното и Зимното слънцестоене.Тези два религиозно-астрономически празника са най-важни и за масоните. Те са стьлбовете подържащи от двете страни годишния кръговрат. Както двамата Йоановци – кръстителят и евангелистът – маркират началото и края на земния път на Исус Христос.
В Евангелието на Йоан се казва: „ В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И Бог беше Словото.” А в началото на старозаветното „Битие” ( почитано и от евреите, и от християните и от мюсюлманите), където се описва сътворението на света, се казва: „ И рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина.” Това в символен смисъл е началото на Сътворението. Божието Слово става Светлина в началото. Логосът ( това е гръцката дума за Слово) става видим, светъл. Мракът се осветява и просвещава от Словото Божие. Така бива сътворен и осветен света. За християните Словото-Светлина е синът Божи, Исус Христос, който е единосъщен с Отца си, единственият Бог.
Така че, за християните, честито Рождество Христово! А за всички останали братя българи, честито раждане на Светлината!
23 декември 2009
публикувано във в.“Стандарт”
Няма коментари:
Публикуване на коментар