петък, 30 декември 2011 г.

МЕЛАНХОЛИЯТА И КРАЯТ НА СВЕТА




         Филмът на Ларс Фон Триер "Меланхолия", с музика от "Тристан и Изолда" на Вагнер, не е толкова визия за края на света през 2012 , колкото  психологически портрет на една жена. Светът свършва всеки ден и всеки час за някого.  Всички сме застрашени видове. Но духовната смърт е по-страшна от физическата. 


          Публикувам тук  няколко стихотворения от моята стихосбирка "Черна книга на застрашените видове". Връзката може би само аз си я намирам. Това, че всички сме застрашение видове. Но има все пак една магическа пещера накрая. Или просто филмът много ми хареса. И този пролог - с музиката на Вагнер - си е чиста поезия. Както и магическата пещера.





ГЛАРУС

Привечер на плажа –
старци в бяло с дълги сенки –
гларусите крачат
и си приказват.

Ние не знаем езика им.
Но слушаме.

Морето идва като в сън
и съобщава нещо драматично.

Ние не знаем езиците
на вятъра, на залеза и на звездите.
Но слушаме.

Като деца
играехме на развален телефон.
Някой ти прошепва думи,
ти се мъчиш да ги разгадаеш
и ги прошепваш на някой друг.

Ние не знаем първата дума.
Но слушаме.

Така създаваме
успоредни светове.



ГРАДСКИ ГЪЛЪБ

Гълъби – въздушни плъхове –
с парцаливи пера и червени очи
кълват хляб, кости, мухлясали праскови
разпиляни по терасата.
Отвратен съм от тези символи
на мира. И от хората.

Черна врана
пада от небето.
Гълъбите се разбягват.
Враната докопва бебе-гълъб,
изкълвава му корема
и захвърля кървава пихтия.

По ръба на терасата
гълъбите чакат с гръб,
пристъпват неловко,
правят се, че не виждат.

Когато дойде черната врана,
гълъбите са на път
да станат симпатични.



КУКУВИЦА

Кукувицата е снесла
яйцата на времето
в твойто гнездо.
Вятърът бушува в океана
на високите борове.
Пътеката нагоре към залеза
минава през нощта.
Мъхнато Мече ухо
помахва за поздрав . . .

Единствен огнен лъч е паднал
върху камъка в потока,
където детето
ще стъпи,
за да се събуди.



БЕЗСМЪРТИЕ

В безлунната нощ
над ливадите
вятърът разнася
найлонови торбички.
Те се явяват като духове.
Но са бездушни – органични тела.
Не изгниват никога.

Дали това не е пророчески сън
за безсмъртието на човечеството?




Няма коментари:

Публикуване на коментар