четвъртък, 25 юни 2015 г.

ВЛАСТ НА НАРОДА ИЛИ ВЛАСТ НА ЗАКОНА


Демокрация означава  власт на народа.  Нардоът управлява или като  избират своите управници или директно – чрез референдуми,  като изразяват свободно мнението си и е свободен да се информират oт свободна преса. Но нищо от това не може реално да се случи, ако няма власт на закона.
Там където няма закони, цари законът на джунглата: по-силният изяжда по-слабия. Ако хората не са равни пред закона и ако законът не се спазва, изборите, свободата на убежденищта, както и медийната свобода, се превръщат в някакъв театър. И на практика управлява задкулисието.
В този смисъл, предложения от президента Плевналиев референдум за изборната ни система, както и предложената от правителството съдебна реформа, особено отделянето на прокуратурата от съда във ВСС, имат решаващо значение за бъдещето на нашата демокрация, за нейното функциониране – като власт на народа и като власт на закона.
Но отлагането на съдебната реформа продължава вече четвърт век. И се опасявам,че мнозина в сегашния парламент имат за цел именно да продължат да отлагат и спират реформите, за които е нужна и конституционна промяна.
Гьотевият Мефистофел е „от тази сила част, що зло желае, а добро създава“. За съжаление (или за щастие) при простосмътрните по-често се забелязва обратното: желаем уж нещо добро ( за себе си), а създаваме само зло. Това особено важи за лошите политици, за овластените некадърници, които се самоубиват от жажда да властват. Но най-лошото е, че те повличат и много други хора – понякога цели народи – след себе си.
Иван Кръстев е много прав, когато казва в едно свое интервю за „Дойче веле“, че щом вестникарския пазар беше овладян от една медийна група, той на практика се срина. Днес младите хора предпочитат да се информират от електронни издания.  Всекидневници в хартиен вид се четат от малцина – предимно от по-възрастни хора. Унищожавайки всякакава конкуренция, прекалено алчните за власт и пари монополисти унищожават в крайна сметка целия пазар, от който зависи тяхната власт.
Също и тези партийни активисти, които веднага започнаха война срещу съдебната реформа, са в крайна сметка неволни самоубийци. Защото липсата на ефективна съдебна система, липсата на доверие в съда и прокуратурара, разочарованието на хората от липсата на правов ред в държавата, изкарва на политическата сцена екстремни партии и съсипва традиционните. Така може да се обясни възхода на някои екстремни популиски партии и в други европейски страни.
Какво ще спечелят за себе си БСП или ДПС, ако се противопоставят на съдебната реформа? Няма ли да изгубят много повече, отколкото ще спечелят?  Няма ли на практика да стимулират възхода на екстремни националистически партии и собствения си залез?
Разбира се, съдебната реформа не е някакъв философски камък, който изведнъж, по магически начин ще превърне ръждясалите от корупция институции в златни еталони. Защото институциите се правят от хора.
Постоянно чуваме, че за всичко у нас е виновна системата. И враговете на реформата на системата цинично казват същото. Наскоро чух някой по телевизията дори да обяснява, че за всичко било виновно „обществото“, а не отделните хора ... Но какво друго е „обществото“, ако не съвкупността от отделните хора? И кой друг създава системат в една държава, ако не обществото, т.е. хората? Системата – това сме ние.
Различни ли сме ние, избирателите, от нашите избраници в парламента? И когато говорим за корупцията и неефективността на системата у нас, замисляме ли се дали самите ние не сме участвали по някакъв начин в това, което критикуваме?  С подкуп на длъжностно лице  (защото нещо ни е жизнено важно, а не виждаме друг начин да го получим),  или със затваряне на очите пред корупцията ( защото работата и заплатата ни зависи от корумпиран началник например)? Или просто с немарливост и бездушие на работното място? Или като не гласуваме и така оставяме на власт тези, които купуват гласове?
Това е дяволски кръг. Да, системата е виновна за всичко, но системата е такава, каквато сами си я правим.  Дори, ако вярваме, че не ние, а някой друг създава системата, не можем ли сами да направим нещо, за да я променим? Нещо дребно – като пускане на бюлетина в урната, или  изпълнение на работните ни задължения, дори в личния ни бизнес,  в рамките на закона? Не е вярно, че това нищо няма да промени! Ако всички го правят – всичко в държавата ще се промени.
Демокрацията е власт на закона. Но ако погледнем държавите, в които има демокрация и в които има власт на закона, ще видим, че всичко до много голяма степен зависи от навиците и житейските разбирания на народите на тези държави.
Все пак законите, както и обществата, постоянно се променят. Преди два века робството е било законно. Жените не са имали право на глас до началото на миналия век. Когато спрем да се променяме, когато сперм да се реформираме, когато поискаме мигът да спре – идва Мефистофел да ни поиска сметката. Застоят не е устойчивост, а изоставане  и гибел.
Законовите реформи ще направят обществото ни по-демократично, по-жизнено и по-устойчиво.
Колкото до референдума за избирателната система, надявам се той да се проведе заедно с местните избори. Аз бих подкрепил задължителното гласуване, електронното гласуване, както и това част от народните представители да се избират мажоритарно. 


Задължителното гласуване ще "удави" купения вот, ще намали значението му, ще го обезсмисли. Електронното гласуване ще даде възможност на близо 2-милионната българска диаспора в Европа и Америка да участва в българските избори. Електронното гласуване не създава повече възможности за манипулациии от разнасянето на чували с бюлетини в нощта след избори. И най-накрая – по-добре е да имаме смесена избирателна система, отколкото пропорционална. Но изцяло мажоритарната също е неподходяща за нашите условия. По-лесно се купува отделен независим кандидат, отколкото партийна листа. Вярно е, че при мажоритарната система се гласува за личност, а не за партийна листа. И това, разбира се, е добрoто при нея. Но само първият в изборната надпревара печели при мажоритарни избори – всички останали отпадат. Така на практика отпадат гласовете на тези избиратели, които са гласували за втория или третия в надпреваратa, не се отчита избора им. В страни, където има чисто мажоритарна система обикновено остават само две партии в парламента. У нас има голям шанс тези две партии да бъдат ГЕРБ и ДПС и всички останали да отпаднат... Пропорционалната система ( с партийни листи) също има своите недостатъци, както знаем. Затова най-добре е да имаме смесена система.

Няма коментари:

Публикуване на коментар