петък, 20 юли 2012 г.

ЗАБЪРЗВАНЕТО НА СВЕТА И СЪЖИТЕЛСТВОТО НА ПОКОЛЕНИЯТА




Днешният пренаселен глобален свят е немислим без толерантност. Иначе можем да се изядем взаимно като кучета затворени в тясна клетка. Нужна ни е толерантност към инакомислещите, към друговерците, към другите народи и раси. Нужна ни е толерантност към Другите в смалилото се пространство на света. Но ни е нужна толерантност към Другите и във времето: към по-младите или към по-старите от нас.
          Никога досега в записаната история толкова много поколения, и толкова драстично различни помежду си поколения, не са съжителствали на земята. Никога досега не са били живи и активни по едно и също време толкова различни епохи. Светът се променя толкова бързо, че наистина само 20-ти век съдържа в себе си няколко различни епохи.  Но поради удължаването на живота, тези епохи съжителстват.
          Осемдесетгодишните са все по-голям процент от населението. И са все по-трудоспособни. Но осемдесетгодишните днес са се формирали като личности още преди Втората световна война. А това значи преди телевизора,  преди атомната бомба, преди космическия кораб, преди рок-енд-рола, преди Студената война...
          Четирсетгодишните са най-реализираните и най-активните днес. Британският министър-председател Дейвид Камерън става на 48 тази година, а президентът Барак Обама спечели за първи път изборите в САЩ, когато беше на 48. Но и 40-годишните са започнали да се формират като личности преди края на Студента война, преди да започне масовата употреба на персонални компютри, да не говорим за интернет...
          А новото поколение, двадесетгодишните, петнадесетгодишните, се формира в радикално различна епоха, която ние, по-старите, само се мъчим да разберем. Но едва ли и най-младите все още разбират новия свят.  Светът се променя толкова бързо, че трябва постяно да полагаме усиля, за да го догоним. (Това важи поне за моето поколение.)
          Информационната революция, която се извърши през последните 20 години променя и ще променя света по-радикално от гутенберговото изобретение. А без печатната преса и масовата грамотност модерния глобално-капиталистически и демократичен свят не би бил възмовен. Информационната революция е по-скоро сравнима по важност с изобретяването на писмеността и началото на историческото време.
          Но на фона на тези радикални промени светът, или поне западният свят като че ли остарява. Все по-малко деца се раждат и все повече хора са активни на възраст, която до преди половин век се е смятала за преклонна. През последното десетилетие стана модно да се казва, че 50 е новото 40 – в смисъл на човешка възраст и това как се чувстваме, как живеем на тази възраст. Дори ражданията на деца на майки, които са над 50-годишни се е увеличило с близо 400 процента! Идват нови поколения преди старите да са си отишли. 
Но какво изобщо значи поколение? Думата „поколение“ за първи път става модна в Западния свят в някакъв глобален, а не лично-семеен смисъл след Първата глобална война, през 1920-та година.  Гъртруд Щейн за първи път употребява, а Хемингуей популяризира чрез епиграфа си към романа „И изгрява слънце“, термина „изгубено поколение“. Той се отнася за младежите ( главно за американците, но не само), които са се сражавали в Европа по време на Първата световна. Това са хора родени между 1880 и 1900 г.  (В края на тази първа глобална война се появява и първата глобална грипна пандемия –  т.нар. испанска болест, която отнема живота на повече хора по света, отколкото самата световна война.)
От Втората световна война насам обикновено се разграничават четири поколения. Но всяко следващо като че ли обвхваща все по-кратък  период . С изумление установих, че аз ( роден съм в края на 1950-те) съм класифициран в едно поколение с родените през 1945 г. – Babyboomers.  Нашето поколение носи името си от факта, че след войната е имало „бум“  на новородените бебета. Смята се, че това поколение включва родените от края на войната до към 1960-та, според някои –1964-та година. 
            Следва поколението Х на родените между началото на 1960-те и 1980-та година. Това са децата родени по време на Революцията на цветята, през хипарските радикални години, годините на голяма либерализация на света, на анти-военното движение, на рока и хард-рока. 
Следва поколението Y, на родените през 1980-те – времето на рейгъномиката и консервативния ренесанс. И края на Студената война. Някои смятат, че началото на интернетната революция, започнала през 1994-та, бележи  края на това поколение.
Покоелнието Z, интернетното поколение, включва тези млади хора, които са отрасли от деца с интернет, общо-взето родените след 1990-та година.  С новия век идва и още по-ново поколение, което сега расте...
Но какво става със света, накъде се е запътил така забързано?  
Още Томас Малтус преди повече от два века говори за пренаселението като основна опасност пред човечеството. Защото човечеството нараства в геометрична прогресия, а това с което хората се изхранват – земеделските и животински продукти ­– нараства в аритметична прогресия. По времето на Малтус светът е бил по-малко от един милиард. Само през последния половин век той нарастна от два на седем милиарда... Екологическите заплахи за бъдещето на света също са функция на пренаселението. Човечеството буквално изяжда земята.
Но паралелно с пренаселението, светът като че ли постоянно се забързва . Само за последните 10-20 години животът се промени толкова радикално, колкото в миналото не се е променял и за много столетия. Какво означава това забързване на света?
          От епохата на файтона и каляската, до века на парахода и парния локомотив, до нашето трескаво време на автомобили, самолети, космически кораби и виртуални пътувания...
От хилядолетията на меча и стрелата, до няколкото векова на куршумите, до века на динамита, до нашето все по-бързо време на бомбите, атомното оръжие, Звездните войни, електронните информационни войни...
От валса и операта на 19 век, до подскокливия джаз на ранния 20-ти век, до лудия рок на 60-те, до френетичния къртечен рап от началото на новия век . . 
От многотомните романи на Толстой и Дикeнс, до джобната Агата Кристи, до телевизионния сериал и компютърната игра...  От сричането на самотния средновековен монах надвесен над непонятен ръкопис-палимпсест до светкавична и масоводостъпна интертекстуалност чрез Гугъл...
 Днес ние не четем, а прелитаме над масиви от текстуална, аудио и визуална информация, прелитаме в треска и шемет над  цялата памет на вековете (повече над, по малко през) . . . Но знаем ли нещо повече за вековете? И за бъдещето? Знаем ли повече от хората през 19-ти век? Човекът в треска трудно може да види и осъзнае нещата, които стават около него.
          Дали светът остарява и сетивата и паметта му се похабяват?  Или сме на прага на нещо радикално ново,  на един  напълно  нов свят отвъд познатото ни време и пространство?
          Дали това  постоянно, трескаво забързване са предсмъртните  гърчове на света? Или са родилни контракции? . . . Дали сме вече в навечерието на Края?  Или пък идва време да се роди Свръх-човекът на Ницше?
Всички ние – толкова различни генерации и индивидуалности – живеем заедно на един исторически предел. Без толерантност и опит за разбирателство, няма  как да оцелеем в новия свят. А ако наистина сме остарели и си отиваме  – кому е нужно истерично да се караме и да изискваме настоятелно това, което безвъзвратно сме изгубили? Не трябва ли старостта да ни учи на смирение и толерантност? Толерантност е нужна и на младите в остаряващия по средна възраст свят.
Каквото и да ни чака в бъдещето – толерантност е ключовата дума. Толерантност и опит да се разбираме. Толерантност към различните – по националност, по вяра и политически убеждения и, не на последно място – към различните от нас по възраст. 

5 коментара:

  1. Самата динамизация на външната събитийност по необходимост измества фокуса ни на възприятие към бързопроменящите се форми. Това създава напрежение в центъра, или източника на възприятието, което в добрия случай просто би съдействало за по-нататъшното ускорение...
    Толерантността обаче е качество, което произхожда от вътрешните спокойствие, простор и присъствие, което ще рече, че се намира в конфронтация с настоящите ни жизнени условия.
    Това би трябвало донякъде да говори и за посоката, която изглежда сме поели...

    ОтговорИзтриване
  2. Днес ние не четем, а прелитаме над масиви от текстуална, аудио и визуална информация, прелитаме в треска и шемет над цялата памет на вековете . .Каквото и да ни чака в бъдещето – толерантност е ключовата дума. Толерантност към различните – по националност, по вяра и политически убеждения...

    ОтговорИзтриване
  3. Да, съгласен съм, че толерантността произхожда от вътрешно спокойствие и простор. Затова казвам, че забързването на света ми прилича на треска, на болест, образно казано - неистовия танц (тарантела) на охапания от тарантула, според средновековния фолклор. Трябва да се успокои вътрешния ритъм.

    ОтговорИзтриване
  4. Толерантността е прекрасна дума, а значението на думата безспорно е очарователно, но добра практика ли е в България!? Всички видяхме атентата в Бургас. Сергей Станишев, като екс-премиер загърби ЧОВЕЩИНАТА и не показа толерантност към трагедията на хората, а обикаляше страната в такъв момент да си провежда референдум. Крака ли няма, автомобил ли няма или няма толерантност? Години наред бяхме толерантни към всички действия, бездействия и последствия от комунизма. България се научи на прекалена толерантност към всичко лошо, неморално, безмозъчно, дегенериращо и пошло. Проявяваме толерантност към презентацията на порнографията в медийното пространство, толерантност към ниската езикова култура, към грешките, към пиянството, към деградацията..................
    В този аспект толерантността към грешките е нелепа, нечовешка, неморална, недемократична, нецивилизована и незаконна европейска и световна практика. Толерантността не е там където господства един закон:"За мене може, за него/нея/тях не може" Няма толерантност към отсъствие на естетика, защото информационния поток е необятно голям, има морални норми и логики според които са изградени правила за облеклото, визията, поведението, маниерите, възпитанието, обноските, да има контрол върху жестовете и умението човек да се концентрира при говор да изразява ясно, точно, правилно, логично, последователно и свързано мисълта си с отчетлив ясен, правилен и разбираем говор. Седнете като писател сам на маса в някое добро кафене, поръчайте си нещо и наблюдавайте колко много толерантност има в обществото ни към всичко което нормалните хора ПРЕЗИРАТ. Когато човек е безпомощен да изрази речта си с думи, си помага безпомощно като бебе с пръст. Много често хората искат да кажат едно, но речта ми казва точно обратното и ако сме толерантни към тях, то значи мразим България и искаме да се фукаме, че ние можем, а те не. Трябва да критикуваме, но най-вече да сме самокритични и се сравняваме с най-високия клас във всичко, а не да търсим добра оценка и признание от нисък клас хора. Писателят е учител на хората и не трябва да е толерантен към невежество, алкохолизъм, пороци, противозаконни и неморални мислене, поведение и действие. Толерантността към терористите необходима ли е? Бъдещето е вяра в Бог, морал във всичките му аспекти, принципи лежащи на закона, честност, човечност и запълване на свободното време със съдържателни и смислени дейности, а не както по комунистическа традиция това време е прието да се уплътнява с оргии, пиянски безпаметни сбирки в които всички фъфлят, смеят се като малоумни, гърчат телата си като психичноболни и обсъждат алкохола, някоя клюка или като цяло всички щуротии. Такива хора не могат да бъдат полезни на държавата и обществото и трябва да се цивилизоват с модерния свят и не да искат снизходителна толерантност към тяхното дивашко мислене, а да се борят и доказват, че са....., а не да разказват как те се виждат, как ги виждат тях безпринципни хора или те за какво мечтаят да видят от себе си. Има стандарти и всеки уважаващ себе си човек иска да бъде ОГЛЕДАЛО.

    ОтговорИзтриване
  5. За да се промени комунистическото мислене трябва те да се напрегнат и се превърнат в "спортисти", които не мислят за пари, а без пари спортуват и оцеляват, защото живеят за целта - ДА БЪДАТ НАЙ-0ДОБРИ, ДА СТЪПЯТ НА СТЪЛБИЧКАТА НА УСПЕХА И ДА ВЗЕМАТ МЕДАЛ. Ако се проявява толерантност ние няма да доживеем да видим, че в страната ни има изкуство или нещо нормално, поне докато има комунистическо мислене. Безброй са артистите, които не говорят красив български език, не показват хубав продукт и логично нямат финансова оценка. Вие като потребител ще платите ли за мухлясал хляб или искате качество? Ако сте закупили негоден продукт, няма ли да искате да го върнете с касова бележка, за да си възстановите парите? Всеки иска качество! Всеки иска най-доброто!В културата няма връщане с касова бележка, но няма и желаещи за нисък клас продукти, защото младото поколение е научено на труд, а научения на труд пази джоба си и ако иска нещо висок клас, а то е далеч в чужбина и не му е по джоба, подхожда практично и използва GOOGLE. За посредствеността ако има толерантност - има тук в България, но не е европейска, цивилизована, модерна, морална и световна практика на бъдещето. Бъдещето е High Class стандарт във всичко!

    ОтговорИзтриване