КАПИТАЛИЗЪМ, ДЪРЖАВА И ДЕМОКРАЦИЯ

http://www.dw.de/dw/article/0,,16096027,00.htmlhttp://www.dw.de/dw/article/0,,16096027,00.html

Още в началото на 90-те години писах, че краят на Студената война според мен ще доведе до своеобразна „конвергенция“ на воювалите в нея общества. Капитализмът ще се видоизмени, както  стане по-държавен и бюрократичен, докато Русия и Китай от своя страна ще прегърнат пазарната икономика.  Подобна теза за доближаване между Изток и Запад ( само че в малко по-ироничен тон) развих и в статията „За мутренската култура и залеза на Запада“.

Според цитирано от „Дойче веле“ изследване, капитализмът губи популярност в съвременния капиталистически свят. Но интересното е, че  според същото изследване има тенденция хората да отъждествяват капитализма с правителството на съответната страна, с държавата, като критикуват и  двете.

Това е странно, заощото ообено в  Америка, но и в западна Европа, привържениците на  класическия капитализъм и либералната демокрация рязко противопоставят държавната бюрокрация на свободния капитализъм. Привървениците на капитализма са за по-малко държавна намеса в бизнеса. Това са десните в капиталистическото общество.  От друга страна левите обикновено  виждат именно държавната бюрокрация като сила, която  с въвеждането на регулации и данъци може да „поправи“ недъзите на капитализма.  Държавата може да изгради мост над пропастта между бедни и богати. Тя може да подпомага бедните – чрез осигуровки, помощи, здравеопазване – както  и да поставя законови ограничения пред апетитите на богатите.

Освен това държавната власт се избира от хората в демократичните страни. И се контролира постоянно от гражданското общество (там, където има такова). Ако дъжавната власт се вижда като зло и същевременно свободния капитализъм се вижда като зло, тогава каква е алтернативата за обществото? Комунистическа революция?  Но ние вече знаем добре, че кървавите „народни“ революции, както и анархията и беззаконието,  в крайна сметка водят до диктаторски режими ( "здрава ръка") и безмилостно подтисничество.  Или ще се върнем към  пред-капиталистическата вяра в добрия цар?... Демокрацията няма разумна алтернатива.

Наистина съвременната демокрация и капитализма са се развили паралелно, но не трабва да се забравя, че това са две различни неща. Китай и Русия са държави, в които има пазарна, капиталистическа икономика, но няма демокрация. Същото беше да кажем в Чили по време на дясната диктатура на Пиночет. Капитализмът е възможен и в недемократично общество.

Опасявам се обаче, че през последните 20 години, след Студената война, и особено през новия век,  капитализма и демокрацията силно се видоизменят.  Докато бившите големи комунистически диктатури приеха пазарната икономика без да се демократизират, в  западните капиталистически страни голямото богатство се концентрира във все по-малко ръце. И това води до по-малко демокрация.

Когато една компания – независимо дали е Майктософт или Макдоналдс, Шел или Газпром – добие монополна позиция в една държава или в света, класическият капитализъм със свободен пазар, конкуренция и пазарно многообразие се видоизменя.   С появата на големите молове в САЩ например малките квартални магазинчета западат и фалират. А стоките в моловете са все по-еднакви в целия свят – от Китай през България до САЩ.

Появата на световните монополи с неограничени икономически възможности влияе негативно и на демокрацията. Корумпира я. Което не може да се купи с пари, може да се купи с много пари.  Свръх-богатите могат да си купуват  медии,  да финансират предизборни кампнии,  и така да  манипулират общественото мнение, да влияят на правителството. Така задкулисно международните монополи подкопават демокрацията.

Но каква е алтернативата на властта на монополите? Освен отново държавната бюрокрация, която може да регулира бизнеса с правни ограничения, данъци и социални политики. Ако сме противници и на двете, къде е изходът?

Нито капитализма, нито демокрацията вече са това, което бяха преди 20 години. Европейските страни поотделно  не могат да оцелеят в икономическа борба с Китай и САЩ. Затова повечето хора и политици в Европа смятат, че Европейския съюз няма алтернатива. Но това бюрократично окрупняване  навсякъде по света води по пътя към Световното правителство.  Опасявам се, че и капитализма и демокрацията, в класическя им вид поне, постепенно изчезват.

От друга страна се появи паралелното, виртуалното пространство, което все повече се превръща в алтернативна медия на бедните,  в основно средство за масова комуникация и „агора“ на гражданското общество. Само че във виртуалното пространство е трудно да се отсее зърното от плявата, информация от пропаганда и реклама, история от митология, наука от суеверие. Появи се и народно ( или международно) творчество – музика, текстове, образи, „крилати мисли“, които циркулират по целия свят без автор... А това не  прилича ли малко на ново средновековие?  Hi Tech средновековие?