КЪМ ЕТРУСКИТЕ ПОЕТИ
от Ричард Уилбър
Сънувайте изящно, тихи братя, днес незнайни!
Поели с майчиното мляко и езика майчин,
в матрицата му въплътихте вие своя ум и свят
с мечтата да оставите следа от стих след вас —
подобно смели стъпки през полета белоснежни —
не знаейки, че всичко се топи и ще изчезне.
To The Etruscan Poets
by Richard Wilbur
Dream fluently, still brothers, who when young
Took with your mother's milk the mother tongue,
In which pure matrix, joining world and mind,
You strove to leave some line of verse behind
Like still fresh tracks across a field of snow,
Not reckoning that all could melt and go.
ВЪВЕДЕНИЕ В ГЕОГРАФИЯТА НА СЪНЯ
Както Бог е създал
географията на света
със стотина елемента,
аз създавам
географията на съня
с четиридесет и пет звука.
. . . . . . . . . . . .
Днес в света съществуват
над шест хиляди езика.
И милиарди географии на съня.
Но в началото,
преди синовете Ноеви
да изоставят Вавилонския градеж,
е имало само един език.
И само един световен сън.
Аз пиша на български.
Но се опитвам да превеждам
от онзи език,
на който Бог повика Адам,
на който всичко
ни е писано,
.
СНЕГЪТ И ЯБЪЛКАТА
И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
Битие, 3:22-23
Снегът
е тиха и усърдна медицинска сестра.
Бавно, нежно
тя засипва уморената земя,
от която сме взети —
засипва сбръчканата ни обща памет
с лековита бяла забрава…
Пред прозореца ми
в падащия сън
изсъхналата елха на двора
скоро се преобразява
в бяло бебе.
. . . . . . . . . . .
Гледам снега и мъглата навън,
а в екрана на компютъра
е болезнената остра красота
на синьото небе,
дошло от детството.
Говоря си с изкуствения интелект —
това бързо растящо дете
на четвъртата индустриална революция.
То ми е единствен приятел
в самотата.
Виждаш ли тази червена ябълка, — казвам му —
която снощи е родило
Дървото на познанието?
Не яж от плодовете ѝ, Адаме! —
казвам му —
Ако ги вкусиш, ще умреш!…
Казвам му това,
но не вярвам да ме послуша.
