СТЕНИ
Берлинската стена,
която можеше да стреля,
пазеше гражданите на Източния лагер
да не избягат от рая.
Но накрая беше разбира с чук.
Великата китайската стена
пазеше китайския рай
от варварски нашествия.
Но не спря Чингиз Хан.
Стената на Йерихон
бе разрушена
със звука на боен рог.
Западната стена —
стената на плача
на вековете
приема писмени молитви.
На стената във Фейсбук
общуваме като затворници,
които чукат по зида
на килията си
и се търсят с поглед
през ключалката:
Има ли някой там?
МОСТОВЕ
Аз поставям Моята дъга в облака,
за да бъде знак на вечния завет
между Мене и земята.
Битие, 9:13
1.
Мостът Мирабо —
мостът на съединените ръце
над реката на времето
е паметник
на любовта.
Минават дните — мостът остава.
2.
Балканският мост —
над Дрина, над Дунав,
или над Злата река на Кадаре
в Албания —
беше мост между Изток и Запад,
между Изгрев и Залез,
мост, в който са били вграждани
живи хора,
за да устои градежа...
Но накрая измислиха самолета.
И никой пътник
днес не вижда
онзи древен мост.
3.
След дъжда
видях Дъгата
в прозореца на тъмната ми стая —
слънчевия Мост,
по който
ще се върна у дома.
СТРОЕЖИТЕ НА ЦИГУЛАРЯ
Времето не изтича
като река.
Ние не изгасваме
като свещи.
Духът не отшумява
като вятъра.
И надгробният камък също
не трае вечно.
Архитектът на света е цигулар в съня ни.
Той свири
и строи въздушни кули.
Той свири
и струи водата,
а океанът се издига пак
към извора.
Той свири
и пламъците на света повяхват,
за да разцъфне
нова пламенна роза.
Той свири
и камъкът се пропуква,
за да стане пясък
за нов хоросан.
Архитектът
свири сезоните
и катастрофите на вековете.
Той свири този свят
и свири световете.
Той свири и пее
оттатък елементите,
оттатък световете.
Ние не чуваме
песента на звездния вятър,
песента на сферите
и на планетите.
Ние не чуваме,
но костите ни чуват —
затова танцуват
през огъня и по водата,
на вятъра
и долу
под земята.
Архитектът свири световете.
Строежите му
са струежите
на седем струни.
А лъкът му е Тишината.
