събота, 12 октомври 2024 г.

СТРОЕЖИ

СТЕНИ 


Берлинската стена,

която можеше да стреля,
пазеше гражданите на Източния лагер  

да не избягат от рая.
Но накрая беше разбира с чук. 


Великата китайската стена 

пазеше китайския рай
от варварски нашествия. 

Но не спря Чингиз Хан.


Стената на Йерихон

бе разрушена

със звука на боен рог.


Западната стена — 

стената на плача 

на вековете
приема писмени молитви. 


На стената във Фейсбук 

общуваме като затворници,
които чукат по зида 

на килията  си

и се търсят с поглед 

през ключалката: 


Има ли някой там? 




МОСТОВЕ 


Аз поставям Моята дъга в облака, 

за да бъде знак на вечния завет 

между Мене и  земята.

                                           Битие, 9:13


1.


Мостът Мирабо

мостът на съединените ръце

над реката на времето

е паметник

на любовта.


Минават дните  —  мостът остава.


2.

Балканският мост —

над Дрина, над Дунав,

или над Злата река на Кадаре

в Албания —

беше мост между Изток и Запад,

между Изгрев и Залез,

мост, в който са били вграждани 

живи хора,

за да устои градежа...


Но накрая измислиха самолета.

И никой пътник 

днес не вижда

онзи древен мост.


3.

След дъжда

видях Дъгата 

в прозореца на тъмната ми стая —

слънчевия Мост,

по който 

ще се върна у дома.





СТРОЕЖИТЕ НА ЦИГУЛАРЯ 


Времето не изтича 

като река.

Ние не изгасваме 

като свещи. 

Духът не отшумява


като вятъра.


И надгробният камък също 

не трае вечно.

 

Архитектът на света
е цигулар в съня ни. 

Той свири


и строи въздушни кули. 

Той свири 

и струи водата,


а океанът се издига пак


към извора.


Той свири


и пламъците на света повяхват, 

за да разцъфне 

нова пламенна роза. 

Той свири


и камъкът се пропуква, 

за да стане пясък


за нов хоросан.

 

Архитектът


свири сезоните


и катастрофите на вековете. 

Той свири този свят


и свири световете.

 

Той свири и пее


оттатък елементите,


оттатък световете.


Ние не чуваме


песента на звездния вятър,


песента на сферите 

и на планетите. 

Ние не чуваме,


но костите ни чуват —


затова танцуват


през огъня и по водата,


на вятъра


и долу 

под земята. 


Архитектът свири световете. 

Строежите му


са струежите


на седем струни. 


А лъкът му е Тишината.