ТЪМНАТА СОФИЯ
София, ти си най-тъмната столица в Европа!
Живеем в сенките на близкото минало,
които ни хващат за гърлото
в спрелия асансьор на съня.
Сънуваме изгубения Златен век.
Той е погребан
в разкопките между джамията, ЦУМ
и Партийния дом.
Лъскави черни паяци
ни оплитат в сенчести бизнеси.
А слугите им
ни приспиват със словоблудства
от екрана на телевизора.
Перловската река мирише на клоаката
в кулоарите на Парламента…
Да, имаме си Орлов мост!
Имаме си и Лъвов мост!...
Само че под мостовете не текат реки,
а канали.
Волните орли са застинали
между Цариградско шосе
и цар Освободител…
Сънуваме как „Ориент експрес“
със сладко потракване ни носи към Европа.
Сънуваме вековния си сън…
А ранобудни петли и студенти с вувузели
идват и викат в ушите ни:
„Събудете се! Съмва се! Съмвайте се!”
И като в оня детски сън
ние се събуждаме, изпишкват ни, обличат ни
и тръгваме за училище
с натежали от просвета чанти.
И си тананикаме „Върви, народе възродени!“
по предизгревната улица…
Но изведнъж осъзнаваме,
че още сме под юргана.
и събуждането също е било насън…
Къде е твоята тайна мъдрост, София?
Вярата, надеждата и любовта ни?...
Кога ще се събудим в Светлината?
Кога ще бликне лековитата вода
между банята, джамията и Халите?
2013— 2023
СТЪЛБИЩЕ НАД СТАРА СОФИЯ
And she’s buying a stairway to Heaven
Led Zeppelin
Все нагоре тя пее и страда
по спиралната скърцаща стълба
в тази тъмна изгниваща сграда
между паяци, мишки и гълъби.
А навън е пазар и е залез –
има гъби, лалета, хора.
Ето – облакът взривно се пали
и сред локвите зейва простора.
Долу никой за нея не знае.
Вътре плаче тя – сякаш зазидана.
Но се качва и става Даная:
там по стълбата залезът слиза
от прозореца в горната стая,
който грее дъждовен и златен.
Тя отдолу е гола Даная.
Или Рембранд с молци в халата?
Тя върви, обладана, нагоре
към прозореца с долната врява.
През разтворил крилете прозорец
ново стълбище й се явява:
тя се качва в дъждовния облак –
горе в края му слънцето свети –
отвъд края на този следобед,
отвъд края – завинаги свети...
Над трупа й се трупа тълпата.
Кръв и вестник. Пазарска е врявата.
Жълт подлистник, предал новината,
ще отложи за малко забравата...
Тя се качва все още нататъка –
не е свършена, а съвършена!
Тя се качва през края към някаква
светла нощ.
Тук е тъмно и денем.
1994
КВАРТАЛ „НАДЕЖДA“
(рондо)
Тъмносиньо,
свободно,
самò
небе.
Разлюляно зелено дърво.
Сляпа слънчева бяла
стена.
Надеждата нямаше думи тогава,
но беше голяма като света:
Мечтаехме западно залезно бъдеще –
без гранични бразди.
Без гранични бразди –
живеем вече в светлото бъдеще.
Все по-стари сме – като света,
все по-малко надеждни са думите.
Стена –
сляпа, слънчева, бяла.
Дърво – разлюляно, зелено.
Небе –
тъмносиньо,
свободно,
самò.
2015
НА ГРЕБЕНА НА ВЪЛНАТА
Като планината Фуджи на Хокусай
Витоша
е застинала вълна —
могъща синя вълна
с бяла пяна на върха — на Камендел —
възвисена
над пръснатия долу като пясък
залезен град.
Гледал съм София отгоре
с баба ми и дядо ми като дете.
Гледам я и сега
с развята във вятъра бяла коса.
Планината е застинала вълна.
Нашият живот е война
на забавен каданс.
А врагът е невидим…
Врагът е сянката в теб,
която понякога
те хваща за гърлото.
и се питаш:
Обречен ли съм?…
Не, не си обречен!
Животът е сън.
А Будността те чака вътре в теб.
