САМОТНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам
с хляб, зехтин
и чаша червено вино.
Светът е свят!
Хлябът е тялото Божие —
Словото,
което беше в началото —
Логосът на света —
Иисус Христос.
Виното е Светия Дух,
който се носеше над водата в първия ден,
който беше над главите на апостолите
на Петдесетница,
който изговаря,
озарява и съживява
всекиго
и всичко на света!
Има и друго:
зехтинът
от хилядолетната маслина —
или олиото в кандилото —
Светлината!
Защото
“рече Бог: Да бъде светлина.
И биде светлина... Ден един...”
Просветлен от дървото в огъня
вечерям
с тялото Божие
и Светия Дух.
Вечерям сам
и гледам далечните мигащи светлинки на града.
Чувам вятъра
и виещите кучета...
Светът е свят!
THE LONELY SUPPER
I am supping alone
on bread, olive oil
and a glass of red wine.
Hallowed be this world!
The bread is the Body of Christ —
the Word
that was in the beginning,
the Logos of the world.
The wine is the Holy Spirit
that hovered over the face of the water
in the first day,
that shone above the heads of the Apostles
on Pentecost —
the Holy Spirit that articulates
and sustains
everyone and all the days.
And there is one more thing: the oil
of the millennial olive tree —
the oil in the lamp —
the Light!
And God said, “Let there be light,”
and there was light...
— the first day.
Enlightened by the log in the fire
I sup
with the body of God
and with the Holy Spirit.
Alone I sup
and watch the distant trembling lights of the city.
I listen to the wind, I hear the howling dogs.
This world is hallowed!
СТРУЕЖИТЕ НА ЦИГУЛАРЯ
Времето не изтича
като река.
Ние не изгасваме
като свещи.
Духът не отшумява
като вятъра.
И надгробният камък също
не трае вечно.
Архитектът на света
е цигулар в съня ни.
Той свири
и строи въздушни кули.
Той свири
и струи водата,
а океанът се издига пак
към извора.
Той свири
и пламъците на света повяхват,
за да разцъфне
нова пламенна роза.
Той свири
и камъкът се пропуква,
за да стане пясък
за нов хоросан.
Архитектът
свири сезоните
и катастрофите на вековете.
Той свири този свят
и свири световете.
Той свири и пее
оттатък елементите,
оттатък световете.
Ние не чуваме
песента на звездния вятър,
песента на сферите и на планетите.
Ние не чуваме,
но костите ни чуват —
затова танцуват
през огъня и по водата,
на вятъра
и долу под земята.
Архитектът свири световете.
Строежите му
са струежите
на седем струни.
А лъкът му е Тишината.
STRUCTURES OF THE FIDDLER
Time doesn’t flow away
like a river.
We do not extinguish
like candles.
The Spirit does not subside
like the wind.
And the tomb stone too
will not live forever.
The architect of the world
is a fiddler in our dreams.
He plays and he builds
castles in the air —
He plays and the stream flows down
while the ocean rises up
to the spring.
He plays and the flames of the world
wither
only to blossom again
in a new rose of fire.
He plays and the stone cracks
and becomes sand
for new mortar.
The architect plays the seasons
and the catastrophes of the ages.
He plays our world
and all other worlds.
He plays and sings
beyond the elements.
beyond the worlds.
We cannot hear His words —
the song of the stelar wind,
the songs of the stars, of the spheres.
We cannot hear,
but our bones hear
and dance, dance
through the fire and the water,
in the wind
or in the earth.
The architect plays all the worlds.
His structures
are the streams that spring
from seven strings.
His bow is silence.
(от книгата ми "Смъртта и Бог")
Няма коментари:
Публикуване на коментар