Времето не изтича
като река.
Ние не изгасваме
като свещи.
Духът не отшумява
като вятъра.
И надгробният камък също
не трае вечно.
Архитектът на света
е цигулар в съня.
Той свири
и строи въздушни кули.
Той свири
и струи водата —
а океанът се издига пак
към извора.
Той свири
и пламъците на света повяхват,
за да рацъфне
новата пламенна роза.
Той свири
и камъкът се пропуква
и става на пясък
за новия хоросан.
Архитектът
свири сезоните
и катастрофите на вековете.
Той свири този свят
и световете.
Той свири и пее
оттатък елементите,
оттатък световете.
Ние не чуваме
песента на звездния вятър,
песента на сферите
и на планетите.
Ние не чуваме,
но костите ни чуват --
затова танцуват
през огъня и по водата,
на вятъра
и долу под земята.
Архитектът свири световете:
строежите му
са струежите
на седем струни.
А лъкът му е тишината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар