петък, 27 май 2022 г.

СТРУЕЖИТЕ НА ЦИГУЛАРЯ



Времето не изтича

като река.

Ние не изгасваме 

като свещи.

Духът не отшумява 

като вятъра.

И надгробният камък също

не трае вечно.


Архитектът  на света

е цигулар в съня.

Той свири 

и строи въздушни кули.

Той свири

и струи водата —

а океанът се издига пак

към извора.

Той свири

и пламъците на света повяхват, 

за да рацъфне 

новата пламенна роза.

Той свири

и камъкът се пропуква 

и става на пясък

за новия хоросан.


Архитектът

свири сезоните

и  катастрофите на вековете.

Той свири този свят

и световете.



Той свири и пее

оттатък елементите,

оттатък световете.

Ние не чуваме 

песента на звездния вятър,

песента на сферите 

и на планетите.

Ние не чуваме,

но костите ни  чуват --

затова танцуват

през огъня и по водата,

на вятъра

и долу под земята.



Архитектът свири световете:

строежите му 

са струежите

на седем струни. 

А лъкът му е тишината.



Няма коментари:

Публикуване на коментар