НИТО ЕДНА МИНУТА ОТ ЖИВОТА НИ НЕ Е ЗАБРАВЕНА, НЕ Е ИЗЧЕЗНАЛА

https://www.youtube.com/watch?v=hpTCZ-hO6iI

               Вижте това видео. Има наистина такива хора, които, като "Фунес паметливия" на Борхес, помнят всеки ден и всеки час от живота си. Това не е научна фантастика, а реалност.

               Когато започнах да пиша този пост, изведнъж се сетих, че съм писал същото преди години (оказа се вече седем) -- етос го тук, в блога ми:
https://vladimirlevchev.blogspot.com/2012/09/blog-post_25.html

             Ако отделни хора могат да си спомнят всяка минута от живота си, значи потенциално всички можем -- нашите мозъци са еднакво устроени. Някакъв пихологически отбранителен механизъм ни пречи (тежестта на спомените е огромна) да си спомняме всичко, но всички спомени си остават в мозъците ни,  дори когато (уж) напълно изгубим паметта си, предполагам -- дори ако склерозираме. Така е с паметта на един компютър -- може би не можем да извадим (retreave) всеки спомен, който е там, когато ни трябва. Но той си е там някъде в тъмното.  Или  е пратен  във вселенската мрежа?

            През 2012-та по същия повод съм писал (и съм забравил, че съм писал, но ето че пак поисках да напиша горе-долу същото):

"Но защо и кому е нужна тази огромна сетивна информация, която събираме и складираме дори без да можем да я извадим от паметта си? Информацията от целия ни живот: миризма на печени чушки и изгорели години, усмивка на дете и залез в съня ни, докосване до суха кал или докосване до вените на лозово листо, през което прозира слънцето...  Цялата „незначителна“ информация, детайлите, които  всъщност съставлява живота...  Кому е нужна тази информация? И за какво?  Ще отнесе ли тялото ни в гроба цялото това безплътно и безкрайно съдържание на нашия живот?"

Наистина, защо събираме цялата тази детайлна информация в мозъка си? Тя не ни е нужна във всекидневните практически задачи, не я ползваме . Тогава кой я ползва и за какво? 

Дали не сме пратени на този свят, на тази планета, именно за да събираме информация, която някаква глобална вселенска мрежа препраща?

Някак не ми се вярва, не ми звучи логично мозъкът да е просто един мускул, в който се пораждат самоцелни токове, които регистрират всичко -- за няколко десетилетия. И всичко после отива на бунището.