Барбара Голдбърг
ЧУДОТО НА МЕХУРЧЕТАТА
Една жена кара към видео магазина
да си вземе филм. Събота вечер е,
тя не мисли за нищо особено,
може би за пуканките, които по-късно ще пука,
или как с мъжа й ще си държат ръцете и ще се преструват,
че са още гимназисти. По пътя към къщи
самолет пада от небето, крилото му срязва
покрива на колата и я убива на място.
Ето една смърт — би могла се случи на всеки.
Съпругът й ще се бори до края на дните си
да даде форма на една случка, която
не може да се проумее. Понеже паметта не може
да оперира без сюжет, той избира романтичния —
колко млада е била, красивата й талия, или ироничния —
ако беше си изгубила ключа, ако беше спряла за пица.
Точно в момента, когато самолетът
закръжа безконтролно, той
слагаше шампоан в косата на дъщеря си,
руса и мека като копринените влъкна на царевица,
дъщеря му, земята (понеже той мислеше за косата й
като за царевична коприна), беше влюбена в чудото
на мехурчетата, как се вдигат в бавен танц,
подуват се, блещукат сред парата и после
се разтварят сякаш ги е нямало.
КРАЙ МОРЕТО
Колко е красиво край морето въпреки
че във въздуха има война, въпреки
че във въздуха винаги има война, която
кара хората да живеят яростно. Убитите
по пътищата са повече от загиналите в бой. Децата
тичат лудо и ще се подхлъзнат скоро
на камък в пустинята. Самолети прелитат
невъзможно ниско, толкова ниско
че ти обърсват чинията. Има летище
на миля от крайбрежната алея и морето
красивото море с двулична
природа ближе устните ти и обгръща
шията ти със солени пръсти докато се предадеш
във водовъртежния възторг на дълбокото
ОТПУСК
Обичам да гледам високите стройни и мускулести
мъже с бръснати глави и електронни
часовници, които хвърлят децата си във въздуха.
И обичам да гледам как падат — не безтегловни, но леки
като гранати. Така децата научават, че страхът
може да бъде забавен. А бащите, че това също
е ръкопашен бой. Да отглеждаш или убиваш —
какво си казваме за оправдание, Че един декар
земя си струва да умрем за него? Че детето отворило
устни в О от удоволствие преобръща
всичко? Растем като лук с глави
забити в пръстта. И умираме като лук - с лица
в тенджерата с вряща вода. Гравитацията
кара всичко да пада, а любовта — да се вдига.
Превод от английски Владимир Левчев
RARBARA GOLDBERG
MIRACLE OF BUBBLES
A woman drives to the video store
to rent a movie. It is Saturday night,
she is thinking of nothing in particular,
perhaps of how later she will pop popcorn
or hold hands with her husband and pretend
they are still in high school. On the way home
a plane drops from the sky, the wing shearing
the roof of her car, killing her instantly.
Here is a death, it could happen to any of us.
Her husband will struggle the rest of his days
to give shape to an event that does not mean
to be understood. Since memory cannot operate
without plot, he chooses the romantic -- how young
she was, her lovely waist, or the ironic -- if only
she had lost her keys, stopped for pizza.
At the precise moment the plane spiraled
out of control, he was lathering shampoo
into his daughter's hair, blond and fine
as cornsilk, in love with his life, his
daughter, the earth (for "cornsilk" is how
he thought of her hair), in love with the miracle
of bubbles, how they rise in a slow dance,
swell and shimmer in the steamy air, then
dissolve as though they never were.
BY THE SEA
How beautiful it is by the sea, even though
there is war in the air, even though there is always
war in the air, which makes people live
with a vengeance. On the roads fatalities
exceed those lost in battle. Children run
wild – all too soon they will sleep on stones
in the desert. In the sky planes fly lower
than you would think possible, low enough
to wipe your plate clean. There's an airport
less than a mile from the promenade
and the sea, the beautiful sea, duplicitous
in nature, licking your lips and wrapping
her salty arms around your neck until you
succumb to the whirling rapture of the deep
FURLOUGH
I love to see those tall, lean, muscular men
with their clean-shaven heads and digital
watches toss their kids in the air. And I love
to see them drop, not weightless, but light
as grenades. This is how children learn that fear
can be fun. And fathers, that this too is hand
to hand combat. To cradle or kill – what story
do we tell ourselves to justify. That a dunam
of earth is worth dying for? That a child opening
his mouth with an o of pleasure overturns
everything? We grow like onions, our heads
buried in dirt. And we die like onions, face
down in a pot of boiling water. Gravity causes
all to fall down, and love, to hold things up.
