Албион се отдалечва
бавно
в сияйна морска мъгла
по залез
като Китоловците на Търнър
отива си
като паметта на старец
в жълто-червено сияние
“и ако само буца пръст отмие морето
по-малка става територията на Европа”
в жълто-червено сияние
светът се завихря
“отвъд кръженето на разтерепераната Мечка
атомите се разпадат”
паметта на света потъвa бавно
в сияйна морска мъгла
