НОВИЯТ НАЦИОНАЛПОПУЛИЗЪМ (от постмодерност към постистинност)

 http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/12/08/2873177_noviiat_populizum_ot_postmodernost_kum_postistinnost/

Между двата тура на нашите президентски избори, които се проведоха заедно с референдума на Слави Трифонов исках да напиша статия за възхода на новия популизъм по света. Но когато се събудих на девети ноември сутринта и разбрах какво се е случило на американските избори, написах нещо друго:

ВНЕЗАПНО

Светът се събуди
и осъзна,
че е превзет от съня.
Къде е слънцето?
От изток в небето прииждат
ледниците на новa епохa.
От запад -
сякаш е залез -
извира обратно Нощта...
Внезапно
като заразна болест,
като климатична промяна,
като парализа
оловен сън обладава
мозъците на всички хора —
хаква
всички компютри и шоу програми
и те предават
същата реклама:
"О, вий, кои престъпяте тоз праг
надежда всяка тука оставете."

Големите промени идват внезапно.

Както прелива чашата. Студен фронт. Земетресение. Автомобилна катастрофа. Внезапно светоусещането на милиони хора навсякъде по света се променя. Вчерашните идеали нямат никаква стойност. Демокрацията, свободата, равенството и братството, идеалите на Просвещението са излезли от мода. Заменили са ги гняв, недоверие, враждебността към различните и страх от нашествие. Навсякъде по света едновременно.

През 1968-ма така внезапно избухваха младежките революции – от Сан Франциско до Париж и Прага. През 1989-та така внезапно паднаха тоталитарните режими от Берлин и Варшава до София. Сега изглежда се случва обратното. Някаква световна контрареволюция? Има мистика в тази внезапност. Или просто има закони на нашия свят, които не познаваме. Светът е един организъм.

Популизмът винаги е съществувал и е бил ползван от всички политици. Но днес говорим за нещо друго.

Във възход е някакъв нов, мрачен и агресивен,
ксенофобски и примитивен националпопулизъм.

Не е имало такъв от Втората световна война насам. Но днес той се възползва умело електронните медии и социалните мрежи.

У нас Слави не е първият политик - популист (с организирането на референдума той определено излезе на политическата сцена), който се ражда от телевизионно шоу. Преди него така се родиха и Волен Сидеров, и Николай Бареков. Бареков, макар че забегна в Брюксел след провала на своя кукловод, наскоро пак се обади и призова да екстрадираме ромите в Индия...

Такова политически некоректно говорене се харесва на "народните маси". И уви далеч не само у нас. Новият националпопулизъм е във възход навсякъде по света. Найджъл Фараж в Англия, Марин льо Пен във Франция, Виктор Орбан в Унгария, сега и Тръмп (а има и леви популисти като Бепе Грило) печелят гласовете на милиони хора. Популистите неочаквано идват на власт на много места и оформят

някакъв нов "антисистемен", антилиберален,
антиевропейски изолационистки елит .

Западните популисти имат един голям приятел на Изток — Владимир Путин. Той спонсорира някои от тях (като крайно-дясната льо Пен) и те го подържат. Готови са да му подарят Крим и Източна Украйна. И други части от Източна Европа.

Войнственият ислямизъм, този религиозен фанатизъм от средновековен тип, също е ново явление, което не съществуваше до последното десетилетие на 20-ти век. Ислямистите също са популисти, които умело ползват социалните медии за пропаганда и за рекрутиране на наемници сред психически нестабилни хора.

Популизмът действа първосигнално, атакува инстинктите и емоциите на хората.

Популистката пропаганда прилича
на майсторски направена комерсиална реклама.

Тя е лъскава и привлекателна, със скрито послание, което съзнанието на зрителите не забелязва. Но то атакува подсъзнанието, възбужда предразсъдъци, инстинкти, страхове. Истината няма вече никакво значение.

Няма значение, че намаляването на данъците, или премахването на универсалното застраховане (наричано "обамакеър"), или премахването на минималната надница никак не е в полза на бедните. Важното е, че Тръмп подкрепя тези политики с езика на бедните бели в САЩ и те гласуват за него. Няма значение, че Брекзит влияе негативно на икономиката на Великобритания и това ще се отрази на живота на бедните англичани много по-зле, отколкото им се отразява притокът на имигранти от България или Румъния в рамките на ЕС. Важното е, че Фараж говори на езика на по-бедните и по-необразовани англичани и ги убеждава, че членството в ЕС е зло за Великобритания. Няма значение, че мажоритарната система ще създаде двупартиен парламент, ще отпадат всички кандидати освен първенеца (т.е. най-малко половината избиратели, тези които са гласували за друг кандидат, не за първия, ще останат непредставени в парламента), няма значение, че чисто мажоритарната система на практика ще облагодетелства олигархията.

Важното е, че Слави Трифонов, който владее масовия зрител твърди, че мажоритарната система е нещо добро. Хората гласуват за Слави. И разбира се това е антисистемен вот - както и на референдума в Италия. Истината за мажоритарната система е без значение.

Хибридната война на Москва срещу Запада
и либералната демокрация

е друг важен аспект на съшата нова политическа (не)реалност. Кремъл атакува масирано и успешно Европейския съюз чрез разпространяване на изопачени истини и откровени лъжи, които допадат на евроскептиците и на хората разочаровани от либералната демокрация. Например в началото на годината прокремълски медии разпространиха "информацията", че Европейският съд е забранил кръщаването на деца в църква и след март 2016 г. кръщаването щяло да се смята за престъпление в Европа. А напоследък към тази откровена лъжа е добавена и друга: че ЕС иска изобщо да забрани православието. КГБ, чиито кадър е бил Путин, имаше дългогогодишен експертен опит в масовото разпространяване на неверни слухове и изопачаване на истината.

Но днешната Хибридна война, за разлика от някогашната Студена война, се води главно във виртуалното пространство. Там атаките са по-незабележими, но много по-мащабни и по-ефективни. Няма Желязна завеса, няма държавни граници. Виртуалното пространство е навсякъде и никъде.

Бойците на тихия електронен фронт

могат да се намират, или да претендират, че се намират, във всяка държава, че имат всякакво вероизповедание, етническа принадлежност или политически убеждения. Като пътуващи рекламни агенти, те могат да промиват мозъци персонално в домовете на уязвими хора, чрез компютрите им.

Присъствието на интернетни тролове е осезаемо дори и във "Фейсбук", където човек уж общува само с приятели и "истински хора". Но ако напишете нещо срещу Путин на стената си (и ако тя е отворена за всички) веднага ще изникне цял взвод защитници на Путин, които не познавате лично и не е ясно дали са истински хора.

Московската пропагандна машина във виртуалното пространство не защитава директно Владимир Владимирович, нито дори Русия. По-скоро тя има за цел да руши европейското единство, да руши изобщо либералната демокрация, по всякакъв възможен начин: чрез всяване на страх и паника от бежанците, чрез подкрепа на неонацизма или "алтернативното дясно" в Европа, чрез толериране на ксенофобията и хомофобията, чрез изобретяване на пейоративни неологизми като "толерастия", "либерастия" и "гейропа", за да се внуши, че Европа е слаба, безгръбначна и се е отдалечила от традиционните християнски ценности. (Бившите комунисти станаха по-православни от патриарсите.) От там нататък въпросът е да решим каква е алтернативата на "слабата" Европа и на "порочната" демокрацията. И да прегърнем евроскептичния националпопулизъм.

След победата на Брекзит в Британия и на Тръмп в САЩ се заговори, че вече живеем в post-truth epoch — след-истинната епоха. Истината е без значение в политиката днес. Оксфордският речник обяви post-truth за дума на годината. Определя се като прилагателно "свързано с, или денотиращо обстоятелства, при които обективните факти са по-маловажни за формирането на общественото мнение, отколкото апела към (или привличането за) емоциите и личните вярвания".

Политическите послания стават един вид търговски реклами. Важно е да са атрактивни, дори шокиращи, но да импонират на подсъзнателните въжделения и предубеждения на хората. Не е важно дали казват истината.

Колкото по-просташки и карикатурно крайни са тези послания
– толкова по-добре:

така те ще привлекат по-широк кръг хора. Чалгата с просташки текст има далеч по-широка публика отколкото интелектуалния джаз или класическата музика. Анализатори смятат, че провокативните, политически некоретни "туитове" на Тръмп много са му помогнали да спечели изборите. Една псувня към центъра на властта канализира по-добре обществения гняв от всеки сериозен политически анализ.

Новият националпопулизъм на Запад тръгна всъщност от Силвио Берлускони – мултимилионерът със собствена медийна империя, лидер на дясната партия "Народът на свободата", който девет години се задържа на власт в Италия. Веднага се набива на очи една опасна аналогия: националсоциализмът след Първата световна война също тръгна от Италия, от фашизма на харизматичния диктатор Мусолини. Но Мусолини беше по-безобиден от своя най-виден ученик Адолф Хитлер.

Надявам се, че аналогията е пресилена. Все пак новите популисти не са тръгнали да вкарват по затвори и да убиват опоненитите си, не са тръгнали да превземат територии от съседни страни. С изключение на Путин.

В новия свят, в който наскоро се събудихме,
политическата сцена става нереална като електронна игра,

в която нещата се развиват мълниеносно и неочаквано. Дали наистина след постмодерната епоха сме навлезли вече в постистинната епоха? Дали вече не само модерността, но и истината за света е само в миналото ни?

Освен лесната манипулация на "народните маси" във виртуалния свят, важна причина за тържеството на популизма е разочарованието на много хора от либералната демокрация – било заради раздалечаването на свръх богатите от бедните в съвременния свят, било заради страха от пришествието на бедни имигранти и бежанци към Европа, страха, че либералната демокрация е слаба и не дава сигурност.

Но какво е либерална демокрация?

Антилибералната пропаганда често отъждествяват социалния и културния либерализъм с икономическия либерализъм. Всъщност това са доста различни неща. Някои привърженици на либералната икономика, на капитализма без държавна намеса и регулации, са врагове на социалния и културен либерализъм, на политическата коректност, расовата, религиозна и сексуална толерантност. Възможно е дори да има либерална капиталистическа икономика при политическа диктатура.

Опасявам се, че двата стълба на съвременния свят от Просвещението насам – свободният пазар (капитализма) и либералната демокрация, които са в основата на световния прогрес, влизат в конфликт помежду си. От една страна неолибералният капитализъм задушава либералната демокрация чрез влиянието на монополите, на големите пари в политиката и държавата. От друга страна имаме недемократични общества, като Китай и Русия, в които също има форма на пазарна икономика. 

Властта на Путин, този десен националпопулист, се крепи на мощна олигархия. С други думи,

в Русия съществува постсъветски авторитарен капитализъм, въоръжен с националпопулистка идеология, която се харесва на масите.

Но новите националпопулисти, макар че ползват езика на "народните маси", на практика защитават интереса на част от едрия национален капитал – и то по-консервативната му част, която е против глобализма. Крайният национализъм всъщност е колективна форма на егоизъм в консуматорското общество. Моите интереси или интересите на моята класа, или интересите на моята нация, стоят над морала и хуманноста, над общочовешкото добро. 

Ако новият националпопулизъм е маска на консуматорския национален егоизъм, то на другия полюс са хората, които поставят духовното по-високо от материалното, които поставят хуманизма, равноправието между хората, човечността по-високо от национализма. 

В този смисъл нормалното, ненационалистическо християнство, нормалният нерадикален ислям, и още повече будизмът имат повече общо с новите младежки протестни и екологически движения, отколкото с десния националпопулизъм. Хората, които вярват в духовното или общочовешкото отвъд личния или национален интерес, имат много общо помежду си. Хората, които вярват в братството, равноправието и свобода, които вярват в човешките равни права, независимо дали са гарантирани от Бог или от Всеобщата декларация за правата на човека, имат общ идеал. Те трябва да обединят усилията си, за да спасят света както от религиозния фанатизъм, така и от новия националпопулизъм. А също и от надвисналата над консуматорския свят заплаха от екологическа катастрофа поради вековната безразсъдна експлоатация на природата.

Чашата скоро може да прелее.

ВНЕЗАПНО

Светът се събуди

и осъзна,

че е превзет от съня.

Къде е слънцето?

От изток в небето нахлуват

ледницитe на новa епохa.

От запад

сякаш е залез

извира обратно Нощта...

Внезапно

като заразна болест,

като климатична промяна,

като парализа 

оловен сън облада

мозъците на всички хора -

хакна

всички компютри 

и шоу програми

и те предават

същата реклама:

 „О вий кои престъпяте тоз праг

надежда всяка тука оставете.“

9 ноември 2016

СТАРА И НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ

Това тук са политически или социални стихотворения (или текстове) , писани от мен през последните 36 години. Те са част от сборника “Любов на площада”, публикуван от изд. Скалино през 2014. 

Никога не съм се смятал за “политически” поет, но се оказа, че по един или друг повод съм писал доста "социални" неща. Цикълът започва с мой личен творчески манифест, публикуван преди няколко години.

МАНИФЕСТ 

Постмодерното е старомодно. 

И е скучно. 

Модерното, с девиза си „изкуство за изкуството“, 

макар и да не е чак толкова скучно, 

също е старомодно. 

Изкуството трябва да има мисия. То трябва да съ-oбщава. Както Архангелът съ-общава добрата вест на Дева Мария. 

Изкуството трябва да разговаря. Не само да изговаря. Да показва. Не само да казва. 

Изкуството трябва да съучаства, да призовава, да смее, да се смее. Дори когато го разстрелват.

Изкуството трябва да прегръща и да целува. Да прави любов с хората на площада.

Изкуството не е стока, нито е само игра. Не е игра на криеница, а ритуал в храма. 

Послание от другия свят. 

ТЕОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО

Има три начина да се прави поезия:

 с уста – 

когато целуваш икона, 

с ръка – 

когато я подаваш на падналите в калта, 

и с това, 

което става между двама влюбени 

в леглото. 

«Поезията се прави в леглото
като любовта» казва Андре Бретон. 

Тези които правят 

изкуство за изкуството

целуват себе си,
подават си ръка за лека нощ и си лягат сами
в студенотo легло. 

Съжалявам ги!
Моята икона, 

моят свят 

и моето легло 

са в твоята стая. 

2009 

СЛУЖБА В ПОЛУНОЩ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Леден вятър блъска
тъмните прозорци
и затръшва входовете на съня 

Вятърът свещенодейства 

обладава
спящите в леглата 

Снежен ореол сияе 

върху този празен град 

Свято е световното семейство 

Свята
свети
самотата ни 

Светът е свят 

1994 

СТЕНАТА* 

(2013)

Mother, should I trust the government? Пинк Флойд 

Попитахме стената:
Как е възможно социалисти и етнически турци да бъдат в коалиция с неонацисти,
които мразят малцинствата?
Тя не отговори. 

Попитахме стената:
Как е възможно български патриоти да искат България да излезе от Европейския съюз и да влезе в Евразия?
Тя не отговори. 

Попитахме стената:
Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, се опитаха да подарят Националната сигурност на един олигарх, който притежава медии?
Тя не отговори. 

Попитахме стената:
Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, продължават да назначават на работа хора, разследвани за корупция и принадлежност към мафията? 

Тя не отговори. 

Попитахме стената:
Защо социалистите, които твърдят, че защитават бедните, не направиха нищо за бедните, докато бяха на власт през две трети от последните 25 години?
Тя не отговори. 

Попитахме стената:
Ако вземеш държавен заем, за да подкупиш бедните предизборно с двайсет лева бонус на човек, кой ще плаща лихвите?
Тя не отговори. 

Попитахме стената:
Защо ръководителите на Социалистическата партия, които твърдят, че вече не са комунисти, не се разграничиха никога от лагерите, от убийствата, от престъпленията на Комунизма? Тя не отговори. 

Попитахме стената:
Защо Народното събрание се пази от народа с ограждения, бронирани коли и тежко въоръжена полиция?
Тя не отговори. 

Попитахме стената:
Защо не отговаряш никога, когато ти задаваме въпроси?
Тя не отговори.

Стената не може да говори.
(Макар че някои стени, като Берлинската, 

можеха да стрелят.) 

Стената отговаря само, 

когато хората я питат с чук. 

_______________________

* На 31 август 2013 година, докато продължаваха няколкомесечните масови протести за ОСТАВКА на правителството на Пламен Орешарски, по време на концерта си в София Роджър Уотърс изписа на стената с български букви думата:„Оставка!“ 

ТЪМНАТА СОФИЯ* 

София е най-тъмната столица в Европа.

Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансьор, в подземието на съня – съня за светлото минало — за Златния век – в разкопките между джамията и ЦУМ. 

Сиви кардинали ни заплитат в сенчести бизнеси, оковават ни в обръчи от фирми, докато слугите им ни приспиват с кулоарни словоблудства от екрана на телевизора. 

Перловският канал мирише на тоалетната на Парламента… Но ние сме като орлите! Имаме си и Орлов мост!... Само че под моста не тече река, а канал.

Мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградско шосе.

Сънуваме как „Ориент експрес“ със сладко потракване ни носи към Европа. Сънуваме, че сънуваме, че пътуваме... 

От време на време ранобудни петли и студенти идват в съня и ни викат в ушите: Събудете се! Съмва се! Съмвайте се! 

И като в оня детски сън – ние веднага се събуждаме, изпишкват ни, нахранват ни, обличат ни за училищe и излизаме с натежала от просвета чанта. Докато крачим бодро по тротоара пред Университета щастливо си тананикаме: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви!“... Но изведнъж осъзнаваме, че още сме под юргана. И събуждането също е било насън. 

София е най-тъмната столица в Европа.

ноември 2013 

__________________

* Протестите срещу правителството от лятото на тази година още продължаваха, без резултат. Протестиращи студенти окупираха Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Без резултат. 

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО* 

(1980)

Декември е.
Какво ли този път ни носи дядо Коледа? 

Уви, глиганите привършиха, 

другари!
Но да оставим своите Винчестери

на стената над камината
и да послушаме спокойно
на свинете вечерния хор
вън
в декемврийската виелица... 

Свинете – тези розови предчувствия... 

Свинете – тези тъжни ангели... 

Според последни данни
те са между най-интелигентните бозайници. 

Те са като хората – всеядни. 

Те преглъщат всичко:
и чиниите с ухаеща помия,
и летящите чинии,
и студените остатъци от мозък, 

и пържолите от бивши братя. 

Всичко! –
шепне хорът на невинните животни – 

всичко трябва да изплюскаме! 

Защото рано или късно
и нас
за Коледа ще ни заколят. 

Свинете гледат философски на живота. 

И ако устите им не бяха обладани
от музиката на месото,
те щяха да предупредят човеците 

с такива думи: 

Има във вселената възмездие! И вие,
дето днес ни плюскате,
вие също сте обречени 

на нечие
декемврийско тържество! 

______________________________

* Написах това стихотворение, когато бях на 23 години и го предложих за печат във вестник „Пулс“. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано с цел да се направи номер на баща ми, който беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми бил извикан за обяснение и казал: „Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков“. Защитил ме е, с други думи. Той също беше в „ловната дружинка“ на Тодор Живков и имаше пушка „Винчес тер“ (Winchester). Но и Живков имал такава. Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми „Някой ден“, която издадох три години по-късно. Между другото, имаше и някакъв Декемврийски пленум на ЦК на БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се разбираха от само себе си. 

СЪНЯТ НА ГНИЛОТО ДЪРВО 

Вътре в мен гъмжи една държава

отровена, разграбена, нездрава. 

Чужди думи в кръчмите пируват,

а моите на чужди се преструват. 

Катедрална фабрика „Надежда“
мъгляво жълто тайнство произвежда. 

Злобата по залез в мен запява:
в ръждиви пàри с песен се явява 

бледа рота от деца смутени
със кървав сън в очите разширени. 

В мозъка, в бетонен бункер Царя 

загадъчно усмихнат хвърля зара. 

В канцеларски лабиринт, на скрито

съблича той богинята с везните... 

Дъбът отвън е сляп – обезлистен е: 

живее вътре, с вътрешно горене. 

1988 

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ 

На Ангел Джендема 

ѣ Ѫ–
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони. 

Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я – стандартни блокове. 

ѣ–
под твойта двойна стрѣха заседаваше 

комитетът на българското единство. 

Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млекò,
на няма и на нема... 

Ѫ–
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът за независима България.
Но рухна...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада
А-то на четА.
И нахално ми отвръща
Я-то на летЯ.

Букви заместители
са сградите на нашите умствени предградия.

Мисълта ни се засели 

в Едипови
жилищни комплекси: 

нови
като новини,
грозни
като угризения. 

1988 

ТРЕТИ НОЕМВРИ* 

Група граждани
пристигнаха от изток –
азиатски кентаври
с високо развети опашки,
и се сляха с друга група граждани, дошли от север –
руси герои
с медени пити, вместо щитове, 

със сърпове за саби.
Група граждани владяха земите
на Балканите
от Франкския тъмен запад
до златния Цариград.
Група граждани се покръстиха
и ораха земята 

от Дунав до Бяло море,
и ораха с кръст душите на славяните
до Охрид до Балтийско море.
Група граждани преживяха
Османската империя
с български имена,
с чардаклии къщи
и тлъсти стада.
Група граждани приеха в Търново 

най-демократична конституция.
Група граждани
преживяха две национални катастрофи 

около Първата световна война
и още една национална катастрофа
след Втората световна война.

Група граждани 

мълчаха денем
и плакаха насън,
задавeни от дим и демагогия,
и намаляваха,
и децата им измираха от рак
и безнадеждност,
и ги биеха, и ги лъгаха,
и ги потупваха приятелски по рамото. 

Група граждани
на трети ноември
наводниха площада
от “Света София” до Народното събрание
и камбаните на Александър Невски биеха 

и многохилядната група граждани викаше:
„Чист въздух!
Чиста вода!
Свобода,
гласност,
референдум!“ 

А друга група
бивши селяни –
глухи и слепи от старост,
си подаваше главите
от два прозореца на Народното събрание, 

обградено от милиция. 

И на другия ден
във вестник „Работническо дело“ съобщиха, 

че група граждани
внесли някаква петиция
в Народното събрание. 

5 ноември 1989 

_________________________________________

* На 3 ноември 1989, една седмица преди Тодор Живков да подаде оставка, „Екогласност“ внесе петиция в Народното събрание срещу два катастрофални за екологията на България проекта. („Екогласност“ беше и против вече отдавна подготвяния строеж на АЕЦ „Белене“.) Хиляди подписи бяха събирани пред „Кристал“ в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки че по това време в София се провеждаше Международен екологически форум, на който присъстваха западни жураналисти. При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред "Св. Александър Невски". Петицията беше внесена откъм задния вход на Народното събрание. На другия ден, 4 ноември, във вестник „Работническо дело“, най- долу на предпоследната страница (последната беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съобщение: „Вчера група граждани внесоха петиция в Народното събрание.“ Не се уточняваше от колко души се е състояла "групата граждани", нито за какво е била петицията. Написах това стихотворение на следващия ден. 

НОВОРУСИЙСК 

Южно море
и дървета
бели от циментов прах. 

Позеленели от влага 

бетонни блокове. 

Новорусийск се гордее
с паметника на загиналите 

при един безсмислен десант. 

Новорусийск прилича
на тази сбръчкана млада вдовица 

със скъсани чорапи,
пеньоар и чехли.
Тя крачи
гордо втренчена в туристите.
Тя знае,
че да те съжаляват не е хубаво. 

И не иска да я съжаляват! 

Просто
иска да сконфузва. 

СССР, 1988 

DE PROFUNDIS 

(Глас от гетото)

Тъмната кръв на късното слънце 

се разтича под решетките
на кухненския прозорец. 

Задният двор мирише на гнилоч и лоша трева... 

Чуваш изстрел... 

Свободен си! 

Свободен си да си купиш пистолет.
И дори да се гръмнеш.
Свободен си 

да гледаш телевизия цял ден 

и да пиеш топла бира 

в очакване на писмото от съдия-изпълнител 

за освобождаване на жилището. 

Да, свободен си
да си купиш къщата за пет милиона от екрана 

с невъзможно синьо небе
и деца целуващи куче.
Или поне си свободен да я сънуваш.

По екрана минава хлебарка. 

Свободен си
да кандидатстваш за най-страхотната работа, 

която няма да получиш,
защото си се родил с лоша карма
или с лош цвят на кожата. 

Свободен си, братко, свободен си 

да сънуваш
най-смелите сънища –
сам под звездите 

или под дъжда. 

Вашингтон, 2006 

ЧОВЕКЪТ НЕ Е ОСТРОВ*

(Единадесети септември) 

No man is an island entire of itself... 

«Човекът не е остров сам във себе си затворен...» 

Ние всички живеем в Манхатън...
В 8 и 45 сутринта
се разхождах в Даунтаун... 

Улиците тъмнееха, кулите грееха ярко,
къщата бе напусната, вятър затръшна вратата... 

Едно радио пееше: Downtown, downtown... 

Тогава видях световната кула,
слънчевата двойна кула –
и видях самолетa пленен от омразата,
видях бързата сянка на Подсъзнанието – 

Ангела на смъртта
да потъва в огледалото,
да потъва в слънчевата кула
в Даунтаун…

После експлозия от лоши сънища 

и снегът в късното лято – милиони тихи писма и снимки – 

крехкият сняг на спомените 

се сипеше над света... 

Flood-tide below me! I see you face to face!
Clouds of the West – sun there half an hour high – I see you also face to face...
Stand up, tall masts of Mannahatta! stand up, beautiful hills of Brooklyn!
«Изправете се, високи мачти на Манахатта! Изправете се, красиви хълмове на Бруклийн!»
... сняг от писма, снимки и обувки
падаше върху Манхатън. 

Тогава видях черната стена –
сто и десет етажната стена на отчаянието 

да приближава по тесните улици –
видях нощта да приближава по обед –
в Даунтаун –
беше нощта на глобалната лудост. 

«...ако е възможно, нека ме отмине тази чаша...» 

И тогава нощта отмина и видях
Света Анна на Дюрер с подути големи очи
и със зелени дрехи на сестра 

да върви между руините,
сред прашни азбестови линейки и вятър...
видях лицата на мъртвите и лицата на живите
да крачат заедно в Даунтаун.
Видях лицата на света –
видях и вашите лица.

And death shall have no Dominion.
«И смъртта няма да има свое собствено Царство.» 

11 септември 2001 

______________________________

На 11 септември 2001 г. вследствие на терористичните атаки над Световния търговски център (кулите- близнаци) в Ню Йорк и над Пентагона във Вашингтон загинаха 2996 души. 19 от загиналите бяха терористите-самоубийци, а 246 – пътниците в самолетите. Останалите бяха служители в ударените сгради. Тогава живеех във Вашингтон и видях с очите си как гори Пентагона. Падането на кулите в Ню Йорк видях след това по телевизията. (Даунтаун – Downtown – в САЩ означава центъра на града, но в Манхатън това е долната чат на острова, където се намираха кулите-близнаци. Същата вечер написах стихотворението No Man Is an Island (със заглавие-цитат от известната проповед на поета Джон Дън), което по-късно преведох на български. (Пет години след това събитие написах и друго стихотворение свързано с тази дата и с Америка в годините след нея – годините на президентството на Джордж Буш-младши.) В „Човекът не е остров“ има цитати от Джон Дън, Уолт Уитман, Библията и Дилън Томас. 

ПЕТ ГОДИНИ СЛЕД ЕДИНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 

На Рейна 

То е като в ония сънища:
ти си на плажа
през август, в гимназията,
сред въздишащи зелени вълни и смях 

на гларуси и момичета, 

а снегът започва да вали... мълчаливи снежинки,

разпиляни писма и ризи 

от небесна експлозия. 

И усмихнатите лица
на учители и приятели
(morf into monsters)
се размекват в чудовища.
Черни хвърчила и едри гарвани летят 

ниско около теб
над оловно море,
под оловно небе…

И разбираш,
че сънят ти се е сбъднал: пораснала си.
И вече
можеш само да мечтаеш
за събуждане
в онази топла далечна твоя страна. 

Вашингтон,11 септември, 2006 

СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ 

Когато бедният проси
на ъгъла –
това е срам.
Когато богата компания проси по телефона –
това е търговска стратегия. 

Ако бедният прати някого
да убие лош съсед –
това е престъпление.
Ако президент прати войската си да убие лош съсед – 

това е освобождение. 

Богатият може да си купи сенатор. 

Бедният може
да си купи вестника на богатия и да прочете 

за парите на сенатора.

Да, богатото дете учи право. 

Да, бедното дете
продава дрога на ъгъла.
И има справедливост за всички. 

Вашингтон, 2006 

КВАРТАЛ „НАДЕЖДА“ 

(рондо) 

Тъмносиньо, свободно, самò 

небе.
Разлюляно зелено
дърво. 

Сляпа слънчево бяла 

стена.

Надеждата нямаше думи тогава,
но беше голяма – като светa. 

Мечтаехме западно залезно бъдеще 

без гранични бразди. 

Без гранични бразди –
живеем вече в светлото бъдеще. 

Все по-стари сме – като света,
все по-малко надеждни са думите. 

Стена –
сляпа, слънчево бяла.
Дърво –
разлюляно, зелено.
Небе –
празно синьо, свободно, самò. 

София, 2009

В страната на Йейтс: Цигуларят от Дуни

У.Б. Йейтс

ЦИГУЛАРЯТ ОТ ДУНИ

Щом засвиря на хората в Дуни —

скачат в танц като морски вълни.

Братовчед ми е отче в Килварнет,

а брат ми — в Мокарабуи.

Братовчед си и брат си задминах:

четат те от своя Псалтир,

аз чета от една песнопойка —

в Слайго купих я на панаир.

И когато на края на дните

видим Петър как свети цял в злато —

той ще кимне на три стари духа,

на мен пръв ще отвори вратата.

Че добрият е винаги весел,

Бог да пази от злото, 

и обича цигулка да свири

и обича да гледа хорото.

Мойте хора щом горе ме видят

ще придойдат от всички страни

 с вик:“Я виж, цигуларят от Дуни!”

в танц подобен на морски вълни.

Превод Вл. Левчев

W.B. Yeats 

The Fiddler of Dooney 

WHEN I play on my fiddle in Dooney,
Folk dance like a wave of the sea;
My cousin is priest in Kilvarnet,
My brother in Moharabuiee.
I passed my brother and cousin:	5
They read in their books of prayer;
I read in my book of songs
I bought at the Sligo fair.
When we come at the end of time,
To Peter sitting in state,	10
He will smile on the three old spirits,
But call me first through the gate;
For the good are always the merry,
Save by an evil chance,
And the merry love the fiddle	15
And the merry love to dance:
And when the folk there spy me,
They will all come up to me,
With ‘Here is the fiddler of Dooney!’
And dance like a wave of the sea.	20

1899

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Кръжи соколът все по-надалече —

вече не чува своя соколар;

отслабва центърът; в разпад е всичко;

отприщва се анархия в света,

прилив от кръв помътен се отприщва,

дави обреда на невинността;

добрите нямат кауза, а злите

от страст са обладани и решими.

Безспорно идва ново Откровение;

безспорно идва Второто пришествие.

Пришествие… едва изричам думата

и образ породен от Spititus Mundi

смущава взора ми: в пустинни пясъци

с тяло на лъв, с лицето на човек,

с поглед жесток и празен като слънцето,

миражът движи бавните си хълбоци,

залитат сенки на пустинни птици в смут.

Пак пада оня мрак; но вече знам,

че двайсет века сън от камък рухват

като кошмар в разклатената люлка:

какъв груб звяр, часът му днес ударил,

пъпли към Витлеем да се роди?

Превод Вл. Левчев

The Second Comming

Turning and turning in the widening gyre   

The falcon cannot hear the falconer; 

Things fall apart; the centre cannot hold; 

Mere anarchy is loosed upon the world, 

The blood-dimmed tide is loosed, and everywhere   

The ceremony of innocence is drowned; 

The best lack all conviction, while the worst   

Are full of passionate intensity. 

Surely some revelation is at hand; 

Surely the Second Coming is at hand.   

The Second Coming! Hardly are those words out   

When a vast image out of Spiritus Mundi

Troubles my sight: somewhere in sands of the desert   

A shape with lion body and the head of a man,   

A gaze blank and pitiless as the sun,   

Is moving its slow thighs, while all about it   

Reel shadows of the indignant desert birds.   

The darkness drops again; but now I know   

That twenty centuries of stony sleep 

Were vexed to nightmare by a rocking cradle,   

And what rough beast, its hour come round at last,   

Slouches towards Bethlehem to be born? 

       

1919

ДЪЛГОКРАКА МУХА

Цивилизацията да не тъне,

разгромът днес да не е край,

вържете по далече коня

и спрете кучешкия лай;

че в своята палатка Цезар

пред карта разпростряна

в нищото е вперил взор,

подпрял главата с длани.

Като дългокрака муха по вода

умът му се движи над тишината.

Да станат пепел кулите на Троя,

мъжете да я помнят ясно, 

движи се нежно, ако е нужно

в това самотно място.

Полу-жена, полу-дете, тя мисли,

че не я гледат и поема

видяна калайджийска стъпла

на уличната сцена.

Като дългокрака муха по вода

умът й се движи над тишината.

Момиченцата да намерят

първият Адам на мисълта,

папската капела затворете,

не пускайте тези деца.

Там на скелето високо

Микеланджело лежи.

Не по-шумна от мишка

ръката му кръжи.

Като дългокрака муха по вода

умът му се движи над тишината.

Превод Вл. Левчев

W.B. Yeats 

Long-Legged Fly

That civilisation may not sink,
Its great battle lost,
Quiet the dog, tehter the pony
To a distant post;
Our master Caesar is in the tent
Where the maps are spread,
His eyes fixed upon nothing,
A hand upon his head.
Like a long-legged fly upon the stream
His mind moves upon silence.

That the topless towers be burnt
And men recall that face,
Move most gently if move you must
In this lonely place.
She thinks, part woman, three parts a child,
That nobody looks; her feet
Practise a tinker shuffle
Picked up on a street.
Like a long-legged fly upon the stream
Her mind moves upon silence.

That girls at puberty may find
The first Adam in their thought,
Shut the door of the Pope's chapel,
Keep those children out.
There on that scaffolding resides
Michael Angelo.
With no more sound than the mice make
His hand moves to and fro.
Like a long-legged fly upon the stream
His mind moves upon silence.

1939

 С Боян и писателя Джек Харт

С Джек Харт

Скалата Дуни на Лох Гил

Тук през 19 век девойките и младежите от град Слайго са идвали да танциват (с цигуларя от Дуни), защото не им е било разрешено от черквата да се веселят в града.

С Боян и Джек Харт

Ha Лох Гил, на фона на езерния остров Инишфри, известен от стихотворението на Йейтс

Гробът на Йейтс с Бен Булбен в далечината. Погребан е според собственото му желание в стихотворна форма:

Under bare Ben Bulben's head 

In Drumcliff churchyard Yeats is laid,   

An ancestor was rector there 

Long years ago; a church stands near, 

By the road an ancient Cross. 

No marble, no conventional phrase,   

On limestone quarried near the spot   

By his command these words are cut: 

               Cast a cold eye   

               On life, on death.   

               Horseman, pass by!

С Поли Муканова, Джек Харт и Боян Левчев след четенето ни в Дъблин

Уилям Бътлър Йейтс (1865-1939)