3 ноември 1989 г., внасянето на петицията на "Екогласност" в Народното събрание.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
ЗА ТЪРЖЕСТВО*
Декември е.
Какво ли този път
ни носи
дядо Коледа?
Уви, глиганите
привършиха,
другари!
Но да оставим
своите Винчестери
на стената над
камината
и да послушаме
спокойно
на свинете вечерния
хор
вън
в декемврийската
виелица...
Свинете – тези
розови предчувствия...
Свинете – тези
тъжни ангели...
Според последни
данни
те са между най-интелигентните
бозайници.
Те са като хората –
всеядни.
Те
преглъщат всичко:
и чиниите с ухаеща
помия,
и летящите чинии,
и студените
остатъци от мозък,
и пържолите от
бивши братя.
Всичко! –
шепне хорът на невинните
животни –
всичко трябва да
изплюскаме!
Защото рано или
късно
и нас
за Коледа ще ни
заколят.
Свинете гледат
философски на живота.
И ако устите им не
бяха обладани
от музиката на
месото,
те щяха да
предупредят човеците
с такива думи:
Има във вселената
възмездие!
И вие,
дето днес ни
плюскате,
вие също сте
обречени
на нечие
декемврийско
тържество!
1980
* Написах това
стихотворение, когато бях на 23 години и го предложих за печат във вестник
„Пулс“. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше
публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано с цел да се направи номер
на баща ми, който беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми
бил извикан за обяснение и казал: „Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря
Живков“. Защитил ме е с други думи. Той също беше в „ловната дружинка“ на Тодор
Живков и имаше пушка „Винчестер“ (Winchester). Но и Живков имал такава .
Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми „Някой ден“, която издадох три
години по-късно. Между другото, имаше и някакъв Декемврийски пленум на ЦК на
БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се
разбираха от самосебе си.
СЪНЯТ НА ГНИЛОТО ДЪРВО
Вътре в мен гъмжи една
държава
отровена, разграбена,
нездрава.
Чужди думи в кръчмите
пируват,
а моите на чужди се
преструват.
Катедрална фабрика
„Надежда“
мъгляво жълто тайнство
произвежда.
Злобата по залез в мен
запява:
в ръждиви пари с песен се
явява
бледа рота от деца
смутени
със кървав сън в очите
разширени.
В мозъка, в бетонен
бункер Царя
загадъчно усмихнат хвърля
зара.
В канцеларски лабиринт,
на скрито
съблича той богинята с
везните...
Дъбът отвън е сляп –
обезлистен е:
живее вътре, с вътрешно
горене.
1988
ТРЕТИ
НОЕМВРИ*
Група граждани
пристигнаха от
изток –
азиатски кентаври
с високо развети
опашки,
и се сляха с друга
група граждани,
дошли от север –
руси герои
с медени пити,
вместо шитове,
със сърпове за
саби.
Група граждани
владяха земите
на Балканите
от Франкския тъмен
запад
до златния
Цариград.
Група граждани се
покръстиха
и ораха земята
от
Дунав до Бяло море,
и ораха с кръст
душите на славяните
до Охрид до
Балтийско море.
Група граждани
преживяха
Османската империя
с български имена,
с чардаклии къщи
и тлъсти стада.
Група граждани
приеха в Търново
най-демократична
конституция.
Група граждани
преживяха две
национални катастрофи
около Първата
световна война
и още една
национална катастрофа
след Втората
световна война.
Група граждани
мълчаха денем
и плакаха насън,
задавeни от дим и
демагогия,
и намаляваха,
и децата им
измираха от рак
и безнадеждност,
и ги биеха, и ги
лъгаха,
и ги потупваха
приятелски по рамото.
Група граждани
на трети ноември
наводниха площада
от Света София до
Народното събрание
и камбаните на
Александър Невски биеха
и многохилядната
група граждани
викаше:
„Чист въздух!
Чиста вода!
Свобода,
гласност,
референдум!“
А друга група
бивши селяни –
глухи и слепи от старост,
си подаваше главите
от два прозореца на Народното събрание,
обградено от милиция ...
И на другия ден
във вестник „Работническо дело“ съобщиха,
че група граждани
внесли някаква петиция
в Народното събрание…
5 ноември 1989
* На 3 ноември 1989, една седмица
преди Тодор Живков да подаде оставка, „Екогласност“ внесе петиция в Народното
събрание срещу два катастрофални за екологията на България проекта.
(„Екогласност“ беше и против вече отдавна подготвяния строеж на АЕЦ „Белене“.)
Хиляди подписи бяха събирани пред „Кристал“ в София (в градинката срещу
Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки, че по това
време в София се провеждаше Международен екологически форум, на който
присъстваха западни жураналисти. При внасянето на петицията на 3 ноември се
събра митинг от около пет хиляди човека пред Св. Александър Невски. Петицията
беше внесена откъм задния вход на Народното събрание. На другия ден, 4 ноември,
във вестник „Работническо дело“, най-долу на предпоследната страница
(последната беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съобщение:
„Вчера група граждани внесоха петиция в Народното събрание.“ Не се уточняваше
от колко души се е състояла групата граждани, нито за какво е била петицията.
Написах това стихотворение на следващия ден.
(Тези стихотворения последно бяха публикувани в книгата ми "Любов на площада" , изд. Скалино, 2014:
