http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/01/07/2212518_naistina_li_ne_sme_dorasli_za_demokraciia/?p=0#comments
Разбира се и сред комунистите, както сред фашистите, е имало честни, макар и заблудени хора, които са вярвали в някакви идеали. Всички имаме роднини или познати от по-възрастните поколения, които са честни хора, но вярват или са вярвали, че въпреки всички провалили се опити, комунизъм с човешко лице е възможен.
Но, по думите на Вацлав Хавел, комунизмът е територия на лъжата. А дори според комунистът Троцки, партийната бюрокрация е най-гнусната привилегирована класа в историята на човечеството. Има обаче и нещо по-лошо: Когато комунизмът стане карикатура сам на себе си. Когато същата тази „гнусна партийна бюрокрация“ обслужва вече не някаква идеологическа догма с привидност за справедливост, а само лични интереси. Личните интереси на безскрупулни олигарси. Когато другарите от „авангарда“ на довчерашните „гробокопачи на капитализма“ сами се превърнат в капиталисти, за да доведат народа си до просешка тояга.
Сталин изби 20 милиона руснаци в името на своята стоманена власт. Други без да убиват могат просто да продадат страната и народа си. Привидни патриоти продават националните интереси. За власт, но и за милиони в Швейцарски банки. Бивши комунисти и комунистически ченгета, които са станали капиталисти присвоявайки държавна собственост, ни учат на морал и демокрация.
Управляващата коалиция е като три матрьошки една в друга. Какво точно става вътре се пази в тайна. Но колкото и да ги бутаме отвън – не падат. Който е взел властта с насилие няма да я сдаде по мирен начин. Който веднъж се е продал, няма как да се откупи обратно. Робът е призван да служи. Независимо дали са го поробили или сам се е продал. Този, който сам се е продал, може само да се гордее, че синджирът му е от злато.
Поблемът на нашия народ наистина е в робското самочувствие и мислене. Все се извиняваме с някакви робства, все някой отвън ни е виновен. Но точно тези, които най-охотно се продават, точно те развиват теорията, че не сме били „дорасли“ за демокрация. Така казваха преди 25 години. И още чувам да го повтарят. Един вид – ние сме си родени да бъдем роби.
Други пък казват, че изобщо демокрацията била нещо лошо. Европейската демокрация не била истинска. За разлика от „народната демокрация“ – като в Северна Корея... Или путиновата мутрокрация, кочто вирее чудесно и у нас.
Дозрели ли сме наистина за демокрация? И що е то демокрация? На гръцки, както знаем, демокрация означава власт на народа. Това е управление чрез всенародно гласуване. Народът е суверен. Наистина ли нашият народ не е „дозрял“ сам да се управлява? Нали уж се гордеехме, че сме най-старата нация в Европа? Още 1300 години ли ще ни трябват, за да „дозреем“? Само да не вземем междувременно да презреем ... Което май се и случва – с това застаряване на нацията.
Спомням си края на едно стихотворение на Коста Павлов от 60-те: „ ... А онзи юнак, що бозаел там/петнадесет, двадесет, тридесет ... /не помня годините вече,/умря върху сухата цица/ на своята предана майка.“ Не изпихме ли вече достатъчно мляко, за да „дораснем“?
Демокрацията е власт на закона. Тази фраза е станала досадно клише и рядко се замисляме какво точно значи. Ако няма действащи, спазвани закони, пред които всички са равни, може ли да има демокрация, дори и да се провеждат всенародни избори? Може ли да има демокрация, т.е. власт на всички хора, ако хората нямат равни права, ако не са равни пред закона?
Обратното на законността е произвол. Или ще е личен произвол на един "вожд" или една Партия-ръководителка, т.е. диктатура; или – произвол на олигархията. Тоталитарната диктатура отдавна падна. Но независимо от изборите, ако няма законност – цялата власт е в ръцете на олигархията. А олигарсите са обикновено бивши охранители и наставници на „гробокопачите на капитализма“, които сами са станали капиталисти. Те си купуват министри, съдии, закони, медии. Превръщат цялата държава в една частна Лафка.
Ако няма закони, които се спазват от всички – няма демокрация. Затова – корупцията в съдебната система е коренът на злото. От там трябва да се започне. Законите трябва не само да се пишат и пренаписват всяка година, но преди всичко – да се спазват. И не казвайте, че не можем да си го направим сами, че не сме "дорасли"!
Още в Древна Гърция, именно тук по нашите земи, е имало демокрация. В Древна Гърция е имало дори директна демокрация, а не представителна. Разбира се, на практика това е означавало, че в един полис от неголям брой хора, всички свобони мъже – но не жените и не робите! – са се събирали на площада да решават с гласуване общите проблеми. В съвременния свят няма възможност в един град от един милион например, всички хора ( не само мъжете и то „свободните мъже“, защото всички сме с равни права) да се събират на площада и да решават заедно всичко. (Освен може би на електронния мегдан, в социалните мрежи.)
Затова днес имаме представителната демокрация, с народни представители. А директна демокрация - при избори и референдуми. Но всичко това става театър,фарс, ако няма действащи закони. Затова на площада, на агората, се събира протестиращия народ. Само в него ни е останала надежда.
Казват ни, че по принцип нямало морал в политиката. А Доган бил казал дори, че моралът в политиката е вреден за държавата ... Ако в политиката няма истински морал, трябва поне да има законност, наложен морал. И ако трябва да чакаме морала и законността сами да се установят някак – това никога няма да се случи. Трябва сами да си го направим!
В общество, в което има действащи закони, ефективна законова система, нещата някак вървят, дори и хората да нямат строг морал. В едно общество, където властва законността, дори и хората да идват от други общества, в които законите не се спазват, бързо се научават да ги спазват. (Един пример са САЩ, където постоянно прииждат имигранти от страни без демократични традиции.)
Никой смъртен няма правото да се вживява в ролята на пастир на народа. Никой не може да го поучава и да му помага да "дорасне." Не можем да променим обществения морал насила. Комунистите опитаха и виждаме какво постигнаха. Убийци ни учат на морал. Не можем да променим насила морала на хората, но системата можем да променим.
Какво на практика е необходимо? Преди всичко – оставка на това правителство на коалицията на безпринципността. После – нови избори, правителство с ясен мандат, Велико народно събрание, нова конституция. Трябва още преди изборите да се провежда обществена дискусия и да се търси консенсус за промени в съдебната система. Такива инициативи вече има от страна на Реформаторския блок. Крайно време е окончателно да се извадят всички досиета от бившето ДС на политици, крупни бизнесмени, дори разузнавачи. Партиите да очистят парламентарните си групи от тях. Трябва да се действа, а не да се хленчи.
Безсмислено е само да плачем как нищо няма да стане, защото кокошката зависила от яйцето, а яйцето от кокошката, и защото и кокошката и яйцето по принцип били лоши. Такова мислене е пагубно. Но точно такива фаталистични разсъждения се чуват постоянно. Не сме били дорасли за демокрация и законност, защото сме нямали култура и морал. Но как да имаме култура и морал в едно общество, в което няма истинска демокрация и законност?...
Защо ние, българите, да нямаме култура и морал? Нужно ли е сами да се дисквалифицираме от списъка на възможните демокрации? С какво сме по-лоши от останалите европейци? Просто трябва да престанем да хленчим. И да намерим сили да си изметем сами собствения двор.
Разбира се и сред комунистите, както сред фашистите, е имало честни, макар и заблудени хора, които са вярвали в някакви идеали. Всички имаме роднини или познати от по-възрастните поколения, които са честни хора, но вярват или са вярвали, че въпреки всички провалили се опити, комунизъм с човешко лице е възможен.
Но, по думите на Вацлав Хавел, комунизмът е територия на лъжата. А дори според комунистът Троцки, партийната бюрокрация е най-гнусната привилегирована класа в историята на човечеството. Има обаче и нещо по-лошо: Когато комунизмът стане карикатура сам на себе си. Когато същата тази „гнусна партийна бюрокрация“ обслужва вече не някаква идеологическа догма с привидност за справедливост, а само лични интереси. Личните интереси на безскрупулни олигарси. Когато другарите от „авангарда“ на довчерашните „гробокопачи на капитализма“ сами се превърнат в капиталисти, за да доведат народа си до просешка тояга.
Сталин изби 20 милиона руснаци в името на своята стоманена власт. Други без да убиват могат просто да продадат страната и народа си. Привидни патриоти продават националните интереси. За власт, но и за милиони в Швейцарски банки. Бивши комунисти и комунистически ченгета, които са станали капиталисти присвоявайки държавна собственост, ни учат на морал и демокрация.
Управляващата коалиция е като три матрьошки една в друга. Какво точно става вътре се пази в тайна. Но колкото и да ги бутаме отвън – не падат. Който е взел властта с насилие няма да я сдаде по мирен начин. Който веднъж се е продал, няма как да се откупи обратно. Робът е призван да служи. Независимо дали са го поробили или сам се е продал. Този, който сам се е продал, може само да се гордее, че синджирът му е от злато.
Поблемът на нашия народ наистина е в робското самочувствие и мислене. Все се извиняваме с някакви робства, все някой отвън ни е виновен. Но точно тези, които най-охотно се продават, точно те развиват теорията, че не сме били „дорасли“ за демокрация. Така казваха преди 25 години. И още чувам да го повтарят. Един вид – ние сме си родени да бъдем роби.
Други пък казват, че изобщо демокрацията била нещо лошо. Европейската демокрация не била истинска. За разлика от „народната демокрация“ – като в Северна Корея... Или путиновата мутрокрация, кочто вирее чудесно и у нас.
Дозрели ли сме наистина за демокрация? И що е то демокрация? На гръцки, както знаем, демокрация означава власт на народа. Това е управление чрез всенародно гласуване. Народът е суверен. Наистина ли нашият народ не е „дозрял“ сам да се управлява? Нали уж се гордеехме, че сме най-старата нация в Европа? Още 1300 години ли ще ни трябват, за да „дозреем“? Само да не вземем междувременно да презреем ... Което май се и случва – с това застаряване на нацията.
Спомням си края на едно стихотворение на Коста Павлов от 60-те: „ ... А онзи юнак, що бозаел там/петнадесет, двадесет, тридесет ... /не помня годините вече,/умря върху сухата цица/ на своята предана майка.“ Не изпихме ли вече достатъчно мляко, за да „дораснем“?
Демокрацията е власт на закона. Тази фраза е станала досадно клише и рядко се замисляме какво точно значи. Ако няма действащи, спазвани закони, пред които всички са равни, може ли да има демокрация, дори и да се провеждат всенародни избори? Може ли да има демокрация, т.е. власт на всички хора, ако хората нямат равни права, ако не са равни пред закона?
Обратното на законността е произвол. Или ще е личен произвол на един "вожд" или една Партия-ръководителка, т.е. диктатура; или – произвол на олигархията. Тоталитарната диктатура отдавна падна. Но независимо от изборите, ако няма законност – цялата власт е в ръцете на олигархията. А олигарсите са обикновено бивши охранители и наставници на „гробокопачите на капитализма“, които сами са станали капиталисти. Те си купуват министри, съдии, закони, медии. Превръщат цялата държава в една частна Лафка.
Ако няма закони, които се спазват от всички – няма демокрация. Затова – корупцията в съдебната система е коренът на злото. От там трябва да се започне. Законите трябва не само да се пишат и пренаписват всяка година, но преди всичко – да се спазват. И не казвайте, че не можем да си го направим сами, че не сме "дорасли"!
Още в Древна Гърция, именно тук по нашите земи, е имало демокрация. В Древна Гърция е имало дори директна демокрация, а не представителна. Разбира се, на практика това е означавало, че в един полис от неголям брой хора, всички свобони мъже – но не жените и не робите! – са се събирали на площада да решават с гласуване общите проблеми. В съвременния свят няма възможност в един град от един милион например, всички хора ( не само мъжете и то „свободните мъже“, защото всички сме с равни права) да се събират на площада и да решават заедно всичко. (Освен може би на електронния мегдан, в социалните мрежи.)
Затова днес имаме представителната демокрация, с народни представители. А директна демокрация - при избори и референдуми. Но всичко това става театър,фарс, ако няма действащи закони. Затова на площада, на агората, се събира протестиращия народ. Само в него ни е останала надежда.
Казват ни, че по принцип нямало морал в политиката. А Доган бил казал дори, че моралът в политиката е вреден за държавата ... Ако в политиката няма истински морал, трябва поне да има законност, наложен морал. И ако трябва да чакаме морала и законността сами да се установят някак – това никога няма да се случи. Трябва сами да си го направим!
В общество, в което има действащи закони, ефективна законова система, нещата някак вървят, дори и хората да нямат строг морал. В едно общество, където властва законността, дори и хората да идват от други общества, в които законите не се спазват, бързо се научават да ги спазват. (Един пример са САЩ, където постоянно прииждат имигранти от страни без демократични традиции.)
Никой смъртен няма правото да се вживява в ролята на пастир на народа. Никой не може да го поучава и да му помага да "дорасне." Не можем да променим обществения морал насила. Комунистите опитаха и виждаме какво постигнаха. Убийци ни учат на морал. Не можем да променим насила морала на хората, но системата можем да променим.
Какво на практика е необходимо? Преди всичко – оставка на това правителство на коалицията на безпринципността. После – нови избори, правителство с ясен мандат, Велико народно събрание, нова конституция. Трябва още преди изборите да се провежда обществена дискусия и да се търси консенсус за промени в съдебната система. Такива инициативи вече има от страна на Реформаторския блок. Крайно време е окончателно да се извадят всички досиета от бившето ДС на политици, крупни бизнесмени, дори разузнавачи. Партиите да очистят парламентарните си групи от тях. Трябва да се действа, а не да се хленчи.
Безсмислено е само да плачем как нищо няма да стане, защото кокошката зависила от яйцето, а яйцето от кокошката, и защото и кокошката и яйцето по принцип били лоши. Такова мислене е пагубно. Но точно такива фаталистични разсъждения се чуват постоянно. Не сме били дорасли за демокрация и законност, защото сме нямали култура и морал. Но как да имаме култура и морал в едно общество, в което няма истинска демокрация и законност?...
Защо ние, българите, да нямаме култура и морал? Нужно ли е сами да се дисквалифицираме от списъка на възможните демокрации? С какво сме по-лоши от останалите европейци? Просто трябва да престанем да хленчим. И да намерим сили да си изметем сами собствения двор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар