Историята, както и зимата винаги ни изненадва. Въпреки “историческите закономерности” нито Хегел, нито Маркс, нито баба Ванга предсказаха бъдещето.
Едно цунами в Япония, един нов вирус, едно ново научно откритие, един подпис положен или неположен от дипломат ( например Стойчо Мошанов) върху лист хартия могат да повлияят на нашата история по начин непредвиден от икономистите и социолозите.
Реалността компрометира и най-точните математически модели. Някой икономист предвиди ли Голямата депресия от края на 20-те години на миналия век? А след поуките от нея, някой икономист предвиди ли последната световна финансова криза от този век?
И в индивидуалния човешки живот има научно доказани закономерности – възможна предължителност на живота, генетично предразположение към едно или друго. Но все пак животът ни си остава непредвидим. В генетичния ни код не е вписано кога и къде ще срещнем голямата си любов или своя убиец.
През 1981 година Роналд Рейгън е избран за президент на Съединените щати. През същата година в американската и световна преса за първи път се заговаря за една нова болест - СПИН. Смята се че епидемията тръгва от наркоманите и гей-мъжете. Новата болест стресна серозно хората след хипарството и либерализма на 60-те и 70-те , когато злоупотребата с наркотици и свободният секс бяха широко разпространени. Дали новата болест не е била по-важна причина от избирането на Роналд Рейгън за така наречения “консервативен ренесанс” от 1980-те? Консервативният ренесанс (епохата Рейгън-Тачър) не беше само в политиката, а също така – и преди всичко – в начина на живот на обикновените хора.
Разбира се, освен природата – вируси, земетресения, глобални застудявания – “разумните” и “планомерни” действия на политиците също водят до напълно неочаквани последствия. Забраната на призводството и консумацията на алкохол в Съдединените щати през 1920-та година е подтикната от големите фабриканти. След въвеждането на поточната лента в заводите идването на работниците пияни на работа става буквално опасно както за живота им, така и за производствения процес. Затова индустриалците подкрепят крайната пуританска мярка. Но забраната на алкохола води до две важни и неочаквани от никого последствия.
Първо някои от най-големите американски артисти и писатели, като Хемингуей например , се преместват да живеят в по-толерантната към бохемския им начин на живот Европа, най-вече в Париж. Това е първата вълна в културната глобализация през 20-ти век. (При втората вълна, от 1960-те години, центърът на глобалния свят вече ще бъде Ню Йорк – и изобщо Америка.)
Освен това в следствие на алкохолната забрана в Съединените щати върху плодородната почва на инкриминираната доходна търговия се развива и разраства мафията, организираната престъпност.
Едно наше “рационално” действие или внезапно решение, един случаен контакт с някого или нещо може да промени живота ни по непредсказуем начин.
Това не значи, че трябва да се откажем от рационалното мислене и науката. Но не трябва и сляпо да вярваме в науката. Вярата и идеологическите предубеждения не трябва да влияят върху експерименталната наука и статистиката. Сляпата вяра е вредна в политиката и науката, както прагматизмът е вреден в духовните неща. Човек предполага, но Бог разполага.
Животът е уникален по своите рефлексии...Науката и рационалният подход към всяко явление водят до най-верните и точни изводи...В науката не се вярва,вярва се в религията,а тя няма нищо общо с материалния свят,освен че съществува в него...Не е първопричината за съществуването на реалиите...Експерименталната наука и статистиката са обективни по характер,всяко изкривяване и субективизъм водят до нереални резултати...Да вярваш на сляпо,значи да робуваш на демони...Да си прагматик в духовното е въпрос на възпитание и мироглед...И бих приключил:ЧОВЕК предполага и от него зависи дали ще разполага..!Българският народ отдавна не вярва ни на цар ни в бог.../Не питай старило,а патило!/1300 години история не са за пренебрегване!!!
ОтговорИзтриване