ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪДБАТА НА НАЦИЯТА ДА СЕ РЕШИ ЗА МИГ ОТ ЕДИН ЧОВЕК?

Според марксизма историческото развитие е не сaмо закономерен, но и предсказуем процес. Буржоазията е унищожила феодалната класа. Пролетариатът е предопределен да унищожи буржоазията... Вече е ясно, че самата идея за "историческата неизбежност" на световната революция и настъпването на комунизма е доказателство, че такава неизбежност няма. Ако имаше, ако Маркс беше прав, в САЩ и Западна Европа щеше да избухне пролетарска революция. СССР щеше да спечели Студената война. Нямаше днес да говорим за комунизма само в минало време.

Също толкова несъстоятелна се оказа идеята на Фукуяма и нео-консерваторите, че с победата на демокрацията в световен мащаб ще настъпи краят на историята. И някакъв демократичен рай ще се възцари на земята... Днес освен че не е останала почти нито една комунистическа страна (с изключение на Северна Корея и донякъде на Куба), в повечето страни на света има и някаква форма на демокрация - избори, опозиционни партии. Но историята изобщо не е свършила! Хегел, авторът на идеята за края на историята ( "край" в смисъл на "хепи енд"), е смятал, че тя вече свършва още през 1806 г.  с победите на Наполеон над Прусия...

Ние не сме в състояние да предвидим природните катаклизми ( земетресения, наводнения, студове), та дори и какво точно ще е времето след една седмица. Какво остава за социалните катаклизми! Или за социално-политичския климат на земята след сто години... Можеше ли Маркс да предвиди, че пролетариатът ( наемните работници във фабриките, които нямат никаква собственост)  не само че няма да вземе властта в развитите капиталистически страни, но ще изчезне изобщо като класа? Можеше ли някой да предвиди внезапния край на съветския комунизъм в Източна Европа през есента на 1989-та?  Дори през лятото на същата година не очаквахме това. Можеше ли някой да предвиди Арабската пролет след всичките страхове от надигащ се в тези страни ислямски фундаментализъм?

В броя на  „Ню Йоркър” от 12 март има статия за това колко реална е възможността катастрофална пандемия да избухне в следствие на грешка на един човек в някоя микробиологична лаборатория. Грипната пандемия от 1918г. е взела живота на около 50 милиона хора по света. Над три пъти повече от жертвите на Първата световна война. Но човешка грешка, или зла умисъл може да доведе и до нещо по-лошо! По време на Студената война и на Изток и на Запад съществуваше един страх  - някой луд може да натисне копчето и да започне ядрената война, която ще сложи края на света.

Има и такава теория, че историята се движи не от някакви социално-икономически закономерности, а от волята на отделни индивиди - като Александър Македонски, Цезар, Наполеон. Но възможно ли е историята на една нация да се предопредели за миг от решението на един отделен индивид, който не е дори държавен глава? Възможно ли е отказът на един индивид да сложи подпис върху лист хартия да промени драматично съдбите на милиони хора, на цяла една нация през следващия половин век?

Точно такова нещо се твърди за нашата нация и съдбата й след 1944-та година в ето тази статия: 

http://www.mediapool.bg/признанието-на-стойчо-мошанов-news191411.html



Стойчо Мошанов не е подписал примирие със САЩ и Великобритания през юли 1944 г. в Кайро и, според статията, това е предопределило окупирането на България от съветската армия на 9 септември същата година и съдбата на страната ни през следващите десетилетия.

Трудно е да се повярва. Но изглежда е истина...