Трети март, въпреки споровето около това какво е значенето му за нас и какво точно се е случиоло на тази дата, трябва да си остане Български национален празник! Но не е нужно да имаме само един Национален празник. Унгария, например, има три. Български национални празници могат да бъдат и 24-ти май, и 6-ти септември, и 16-ти април, и 22-и септември. Всяка от тези дати има голямо значение за българската история, за българската нация.
В списъка с големите наши празници, особено важно място заема 24 май —Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. На този ден ние всъщност честваме най-големия принос на България към световната култура и история. Защото кирилицата е българската азбука, наименувана в почит към Св. Константин Кирил Философ, но създадена от неговите ученици в Първото Българско царство в края на 9-ти век. Век по-късно след християнизацията на Киевска Рус, кирилицата започва да се ползва в Киев. До 1916 г. Празникът на Светите солунски братя се чества по стар стил на 11 май, когато и до днес е църковният празник на Светите братя. За първи път се чества в Пловдив, преди Освобождението —през 1851 г.
Важна дата за нас е и 16-ти април, Деня на конституцията, когато, през 1879 г. се подписва Търновската конституция. Всъщност с този акт се слага началото на Третата българска държава. Много важна дата за България е и 6-ти септември, когато през 1885 г. се осъщестява Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Важна дата е и 22-септември, Денят на независимостта, когато през 1907 г. Княжество българия става Царство България, а княз Фердинанд става цар Фердинанд I Български. ( От тогава датират и така омразните за някои жълти павета в центъра на София.)
Каквво се случва на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.? Този ден, Денят на Освобождението на България, се чества за първи път през 1880 г. като “Ден на възшествието на престола на император Александър II и сключване на санстефанский мир”. На същата дата през 1861 г. император Александър II е издал манифест за отмяна на крепостничеството в Русия. Затова е и наречен Цар Освободител.
В деня на личния празника на Царя се подписва и договора, с който се слага край на Руско-турската война. Санстефанският предварителен (прелиминарен) мирен договор е подписан от граф Николай Игнатиев, Александър Нелидов, Сафвет Паша и Саадулах бей, на 19 февруари 1878 г. Договорът съдържа 29 члена, от които 6 имат някакво отношение към бъдещо създаването на българско трибутарно княжество. В член 1 и 2 се постановява независимостта на Черна гора и удвояване на границите й. С член 3 и 4 се постановява независимостта на Сърбия и разширяване на границите й, включващи вече и Ниш. В член 5 се постановява независимостта на Румъния. Румъния получава за участието си във войната и Северна Добруджа. В член 6 се постановява, че Бългрия, след руската окупация, ще бъде трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните му граници ще бъдат определени от една руско-турска комисия преди оттеглянето на руските войски. Според член 7 българският княз ще бъде свободно избиран и потвърден от Високата порта, а Устава на княжеството ще се създаде под руски надзор.
В член 8 става дума за събаряне на турските военни укрепления и за руската окупация в срок от приблизително две години. В член 9 се говори за размера на данъка, който българското княжество ще плаща на Високата порта. Според член 10 Високата порта ще има право да си служи с българските пътища. Според член 11 мюсюлманите, които не живеят на територията на княжеството ще запазят собствеността си в него, като я дават под наем или управляват чрез други лица. Според член 12 всички дунавски крепости трябва да бъдат разрушени. Следващите 18 члена на договора нямат отношение към България.
Разбира се, договорът, който окончателно урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война, е Берлинският, от 1/13 юли 1878 г. По настояване от страна на Русия, в Берлинския конгрес не участват българи. Участват представители на Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Русия, Италия, Франция, Османската империя, Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора. Нито една от балканските държави, получаващи независимост според Санстефанския предварителен договор, както и според Берлинския договор — Черна Гора, Сърбия и Румъния — не празнува 3 март като Национален празник. Националният празник на Черна гора е 13 юли — когато е подписан злощастният за нас Берлински договор.
Няма спор, че победата на Русия в Руско-турската война е основна предпоставка за създаването на Третата Българска държава. Макар че Княжество България реално започва да съществува едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. В Освободителната за нас война участват руснаци, украинци, финландци, румънци, както и, разбира се, героичните български опълченци.
Това са историческите факти около 3-ти март.
Честит национален празник!
