ВХОДОВЕТЕ НА СЪНЯ

ЗА ДА СЪЩЕСТВУВА СВЕТА

Бог казва.

Делфийският оракул предсказва.

Декарт доказва.

Данте показва.

Твоята сянка наказва.

СЛУЖБА В ПОЛУНОЩ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Леден вятър блъска

тъмните прозорци

и затръшва входовете на съня

Вятърът свещенодейства

обладава

спящите в леглата им

Снежен ореол сияе

върху този празен град

Свято е световното семейство

Свята свети самотата ти

Светът  е свят

                                      1994

ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ

Изгряват вечер градовете

и зле звезди наподобяват.

Звездите пръснати в небето

не топлят, път не озаряват.

Горят без цел азот и хелий,

без цел безброй слънца изгасват.

Свещите в храма изгорели

така студени са след Пасха.

Така без своя цел звездите

в мрака на Нищото живеят,

както на хората душите

в огромна нощ от студ линеят.

На този свят те нямат цел:

световна Жертва. Свят тунел.

                                               1993

СТРУННАТА ТЕОРИЯ

Тази улица към залеза

блести като струна в тревата.

Съседната е в сянката

на бетонен блок:

там светнаха прозорците...

Ако тръгнеш по дясната улица

след  двайсет години ще си дядо

на двама внука.

Ако тръгнеш по лявата –

след малко ще те сгази самосвал.

И ако продължиш нататък

между колко още мръсни преки

ще трябва да избираш –

със затворени очи,

по миризмата

на пролетния вятър през януари?

Най-сигурният GPS е интуицията ти.

Но ти не знаеш накъде вървиш...

Улицата става хлъзгава и хладна.

Пръстът ти кърви.

Киша, самота, боклук...

Няма нищо съвършено тук!

И какво тогава ти остава

освен да вярваш, че в рая

свирят всички струни...

Чуваш ли понякога

забравената музика

 от някакъв прозорец

срещу залеза?

Чуваш ли божествената музика?

ДЯВОЛ И БОГ

Дяволът е разликата между нас.

Дяволът е тайната,

която всеки за себе си знае.

Бог е нещо общо между нас.

Бог е това,

което не знаем.

        

ПОДМЕНЕНИЯТ СВЯТ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/02/04/2231350_podmeneniiat_sviat/

Има хора, които за да не признаят провала на своите идеи, или провала на своите усилия да постигнат нещо, отричат фактите от обективната реалност и си създават един свой свят, в който те не са се провалили, а са преуспели.

Ако тези хора са политици, те се опитват да убедят и народа да си затваря очите за действителността и да живее постоянно в един измислен свят, в който всичко е прекрасно и става все по-прекрасно. Комунистическата държава се крепеше на такава постоянна подмяна на действителността.

Но не се ли опитват да ни подлагат на същата подмяна и управляващите днес? Те постоянно се стараят да убедят и себе си и нас, че са успешни политици. И че управлението им е добро за хората. Дали си вярват?

Последният доклад на Европейската комисия за България беше разгромяващ. И силно депресиращ. Оказва се, че България, най-бедната страна в ЕС, ще трябва вече да догонва не само европейския запад и север, но и съседна Румъния, с която до скоро вървеше ръка за ръка.

Загубата на доверие в нашето правителство от страна на Европейската комисия се дължи главно на отново несъстоялата се съдебна реформа, на постоянната намеса на изпълнителната власт в съдебната, на очевидните задкулисни манипулации, на скандалните назначения, като това на медийния магнат Пеевски за шеф на ДАНС.

Разбира се, управляващите, както и медиите подчинени на избрания и оттеглен под обществен натиск шеф на ДАНС, не се притесниха изобщо от този доклад. Нещо повече – те откриха в него повод за критики към Европейския съюз. Министърът на външните работи Кристиян Вигенин каза: "Няма как да се депресирам от доклада на Европейската комисия, защото очакванията не бяха високи."...

Не мога вече да понасям безизразното лице на Вигенин, който от нищо не се депресира! Или запотеното свръх амбициозно лице на Станишев, или лицето на словоблудстващия Местан, които обясняват как откакто те са на власт всичко се било нормализирало в държавата, как голямото зло бил Бойко Борисов и как тяхната основна мисия била да не му позволят да се върне на власт. Йовчев пък, по повод на същия съсипващ доклад, каза че управляващите имали вече "екшън план".

Да, те нямат план за действие, но имат "екшън план": Като в екшън филм, където две крила на мафията се избиват помежду си, докато светът около тях се проваля. Управляващите нямат и не могат да имат план за действие, защото, за да променят нещо в тази държава, те трябва да започнат от себе си, което няма да направят.

Но те имат "екшън план": да продължават да водят война с политическите си опоненти, да стискат кокала, да ръмжат, да се зъбят, да се пазят някой да не им го вземе – дори и вътре в собствената им партия. (Всъщност става дума за два кокала – един европейски и един руски.) С приближаването на изборите апетитите за кокал стават все по-големи.

Управляващите не се депресират от нищо важно за държавата. Нито от масовите протести, нито от мнението на Европейската комисия за България. Интересува ги само властта. Почвам да се страхувам, че дори и да изчезне България от картата на света, пак няма да се депресират, пак няма да им направи впечатление. И пак някой друг ще е виновен за провала. А те ще отидат да си дояждат кокала в някоя друга страна.

Но ние докога ще гледаме всичко това безучастно? Защо се предаваме? Гражданското общество у нас, за разлика от правителството, има подкрепата на Европейския съюз. То не трябва да дава нито ден, нито час, нито секунда спокойствие на управляващата олигархия! Трябва всички да се обединим и да не се подаваме на манипулациите на проправителствените медии.  

Те разбира се ще действат на принципа: "Разделяй и владей!"Разделяй отделните формации в Реформаторския блок, противопоставяй опонентите на правителството един на друг. Или ще действат на принципа: "Ти го оплюй, пък нека той после да се оправдава. Важното е семето на съмнението и раздора да бъде посадено."

Медиите на олигархията имат вече и по-амбициозни цели, не само да манипулират обществото и да подменят действителността, а и да налагат свои политици. Понеже е трудно постоянно да си променяш позицията – да защитаваш днес Станишев, утре Борисов, други ден пак Станишев – медийната империя започва да финансира и промотира и свои собствени пионки във властта. За всеки случай. И за евентуална нова коалиция – без Атака.

Електронният вестник Оffnews цитира следния бисер на новоизлюпения политик Бареков: "... в страната има наистина богати хора. Купуват си яхти, имения, пътуват. Ние няма да репресираме богатите хора, както беше досега. Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа – и ние плачем, когато виждаме бедните!"...

Kолко трогателно! Хайде да се съберем всички, бедни и богати, и заедно да си поплачем! Какво друго ни остава наистина с такива управляващи? И с такива, като Бареков, мераклии да ни управляват  – с помощта на банки и медии на богати приятели, които хлипат за бедните по своите яхти и имения...

Ако тези сълзи на олигарсите и слугите им за бедните струваха пет пари – да бяха дали на бедните парите и да си запазят сълзите. Но най-добре е да ни освободят от феодално-олигархическата си тирания. Тогава бедните, т.е. мноизинството от хората в България, ще могат сами да изкарват пари, a не да разчитат на съчувствени сълзи и дребни подаяния от богатите приятели на Бареков.

Това е принципът на олигархическата власт: Дръж народа в постоянна мизерия и от време на време го подкупвай с коледни надбавки. Или с 2-3 лева увеличение на пенсията. Така народът хем ще бъде постоянно зает да се бори с мизерията си – т.е. безопасен, хем ще те благославя за дребните подаяния.

Кои са богатите приятели на Бареков? Както често се казва в холивудските кримки, но такава е и реалната стратегия на ФБР - "следвайте парите!" Пътят на парите е най-сигурната нишка, ако искаме да се ориентираме в лабиринта на задкулисните влияния и зависимости. Според повечето независими източници на информация, тези пари за „България без цензура“ идват от медийната империя на Пеевски и от КТБ на Цветан Василев. Каква изненада!...

Медийната империя на Пеевски открито защити Бареков и нападна Люба Колезич, когато стана разговор за богатите му приятели. Тази медийна империя с прилежашата й "Лафка", както и други олигархични зависимости  в „четвъртата власт“, ни доведоха дотам, че днес свободата на словото в България е много по-малка отколкото беше преди десет години.

Медиите се изпозват за разчистване на лични сметки, за политически шантаж, за разпространяване незаконни записи на подслушани разговори, записи, произвеждани и  пускани в обръщение от настоящи или бивши служители на тайните служби. Обслужващите олигархията медии се опитват да разгромяват едни политици или общественици и да налагат други.

Медиите, и особено една телевизия, и лично Бареков, раздухаха скандала с Костинбродските бюлетини в предизборния ден, в който по закон не трябваше да се говори за политика. И това определено повлия на изборния резултат. Макар че ГЕРБ пак спечели, в крайна сметка стана възможна безпринципната и пошла коалиция между бивши "възродители" , бивши "възраждани" и една партия със скандално антималцинствена реторика...

Но мисля, че опитите на олигарсите да използват "четвъртата власт", за да контролират другите три власти – изпълнителната, законодателната и съдебната – чрез компромати и шантажи, опитите им систематично да подменят действителността, да промиват мозъците на читателите – са обречени на провал.

Първо, в наше време младите хора не четат хартиени вестници и се информират главно от интернет. А там, слава Богу, все още има плурализъм и свобода на информацията. Не че там няма също дезинформация, лични пристрастия и политически борби. Но в интернет няма монопол на една медийна империя и сами можем да избираме своите източници на информация.

Второ – тези от нас, които помнят комунизма, знаят, че когато всички медии са контролирани от един център, когато следват една и съща политическа линия, едни и същи "опорни точки", рано или късно хората разбират, че ги баламосват и престават да вярват . По комунистическо време никой не вярваше на официалните "средства за масова информация", макар че на практика нямаше други. А малцината, които публично твърдяха, че им вярват, най-често просто се подмазваха на властта.

По думите на Ейбрахам Линкълн, "Можеш да мамиш някои хора през цялото време, или всички хора за известно време, но не можеш да мамиш всички хора през цялото време." ("You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.") Така че медийните импрерии като манипулатори на общественото мнение са обречени на провал. Хората не са чак толкова глупави. Нито манипулаторите им са чак толкова умни. 
В България вече има гражданско общество. А това е нещо съвсем различно от крепостното селячество, което олигарсите, тези нови феодали, могат да водят за носа.

РОДЪТ ЧОВЕШКИ НЕ ПОНАСЯ ТВЪРДЕ МНОГО РЕАЛНОСТ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/01/28/2228684_rodut_choveshki_ne_ponasia_tvurde_mnogo_realnost/

Спомням си градината с розите от  поемата "Бърнт Нортън" на Т.С. Елиът. Там един дрозд води лирическия герой по пътека сред храстите, зад които се чуват смеховете на невидими деца – призраците на изгубеното детство, изгубения рай. Следват редовете: 

Върви, върви, върви — каза птицата. — 

Родът човешки не понася твърде много реалност.

Ние вървим напред през живота хипнотизирани от мечтите си, без да си даваме сметка, че животът е само това, което става сега и тук.

И бъдещето и миналото са илюзия.

Ние преследваме мечтите си цял живот, но с остаряването, с отслабването на умствения поглед мечтите започват да избледняват пред нас, да губят силата си. Затова пък спомените стават все по-важни и мотивиращи. Все повече ни се иска да се върнем назад, в райската градина на изгубеното детство. Какво сме пропуснали?...

В "Дневник" беше публикувана една статия на големия фантаст Айзък Азимов от 1964 година, в която той си представя как ще изглежда Световно изложение организирано през 2014. Какви ще бъдат техническите нововъведения, направени от хората в това далечно бъдеще време...Бъдещето на Азимов е дошло... Е, и?  Живеем ли наистина днес в младежките мечти на писателя? Сбъднали ли са се те? Или светът се е развил в някаква съвсем друга посока?

Честно казано, визията на Азимов за „светлото бъдеще“ на света ми прозвуча доста разочароващо. Направо депресиращо. Не защото не се е сбъднала. В някои отношения въображението на големия фантаст го е водило в правилната посока. В други се е оказало слабо. Постигнато е повече. Или е постигнато нещо съвсем друго. 

Но всичко в представите на Азимов от 1964 изглежда днес като прашен, остарял модел на мечтите ни, които дори да са се сбъднали, отдавна са изгубило смисъла си.

Като гипсов модел на космически кораб за пътуване до Луната, както са си го представяли дядовците ни през 1950-те. Или  като гипсов модел за статуя на Ленин, който величествено сочи към светлото комунистическо бъдеще – в центъра на Перник, да кажем. Като модернистичен архитектурен проект на Льо Кюрбюзие, превърнал се в тъжна, вмирисана на яхния и мухъл люлинска панелка.

Винаги ли така става с мечтите ни? Подиграва ли се животът с мечтателите?

Всички тези коли, дето се движат 30 сантиметра над магистралата във визията на Азимов за бъдещето, звучат доста детински днес. И безинтересно. И ние сме рисували такива неща в ученическите си тетрадки. Сега те могат да ни въздействат само като възбуждат носталгична усмивка. Мечтата е станала спомен за изгубеното щастливо детство, за времето на големите мечти... Винаги ли изгубеното изглежда по-красиво от намереното?

Светът най-често отива в посока различна от тази, която сме предвиждали. Това, което е изглеждало най-важната ни цел вчера, се е оказало незначително днес. Не че не се е сбъднало. Просто е престанало да има такова значение. Посоката на движение някак се е изместила. Не е тази, която са сочили статуите от миналото.

Май единствено компютрите, плоските екрани и "безкабелната" комуникация от визията на американския фантаст са факт, който донякъде ни вълнува все още и днес, 50 години по-късно... Но компютрите и интернет промениха и променят живота по един неочакван и непредвидим дори и в момента начин. Азимов говори само за видимото, външното – плосък екран или куб с триизмерни образи. А всъщност начинът ни на живот и мислене се изменят фундаментално благодарение на интернет – този алтернативен свят, тази протеза на световната памет.

(Дали интернет не заменя бавно мозъка на остарялото и склерозиращо човечество? Ще станем ли излишни на компютрите в един момент? Ще ни захвърлят ли те на бунището?)

Други неща хич, ама хич не са се променили от 1964 година насам. Повечето хора живеят  и до днес в същата, та дори и в много по-ранна епоха на цивилизацията. Световното гето днес е може би по-мизерно и безпросветно, отколкото е било преди 50 години. Или поне така изглежда, защото най-богатите са станали още по-богати, а най-бедните – относително по-бедни. И много повече. Сякаш са изпуснали влака и ние, които сме вътре (ако сме вътре), ги виждаме как се отдалечават назад.

В началото на новия век написах романа "2084-а". В него светът е разделен на Световен град, където живеят богатите, вече станали физически безсмъртни. Те са убедени, че живеят в Рая, след края на света. Невидима електронна стена ги отделя от другия свят, света на прокълнатите, смъртните, които продължават да живеят в каменната епоха. Проблемът е, че физически безсмъртните всъщност не са спасили душите си, а са духовно мъртви. Те са органични и вечни, но бездушни като найлонови торбички, летящи във вятъра...  Десет години по-късно излезе филмът "Дилъри на време", в който се развива горе-долу същата идея, но като трилър – в гетото времето ти изтича и умираш, бориш се на живот и смърт, за да се сдобиеш с още време...

Как ли ще изглежда светът след още 50 години?

Как ще изглежда България тогава ( ако я има)? Ще бъдем ли все още най-нещастната нация на света? Ще се оплакват ли децата ни като нас, че прекалено дълго е продължил българският "преход"? И те ли ще се събират да викат "червени боклуци" и "мафия" пред Народното събрание, обградено от кордони полиция – както  ние миналата година и както беше преди 25 години? Или ще пращат свои холограми да вършат тази общественополезна работа вместо тях, докато те се прозяват в леглото си, в лабиринтите на някаква триизмерна, благоуханна и светла електронна игра...

Важно е да не забравяме, че животът е само това, което е сега и тук. Важно е да живеем в света, сега и тук, а не само да мечтаем за него. 

Възможно ли е мечта и реалност да бъдат едно?

Веднъж гледах по телевизията интервю, в което журналистка попита Далай Лама кога е бил най-щастлив. Той се замисли за момент и с детска усмивка й каза: "Ето сега, в този момент."

Ако не сме щастливи сега и тук – никога няма да бъдем. Ако не сме свободни сега и тук – никога няма да бъдем. Ако не се освободим от робското си мислене сега и тук – винаги ще бъдем роби. Или на другите, или на предразсъдъците си. Ако не обичаме никого и нищо в този момент – никога няма да обичаме.

Първата част на "Бърнт Нортън" на Елиът завършва така:

Миналото време и бъдещето време,
което е могло да бъде и което е,
сочат към един и същи край — все в настоящето.

НАИСТИНА ЛИ НЕ СМЕ „ДОРАСЛИ“ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ?

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/01/07/2212518_naistina_li_ne_sme_dorasli_za_demokraciia/?p=0#comments

Разбира се и сред комунистите, както сред фашистите, е имало честни, макар и заблудени хора, които са вярвали в някакви идеали. Всички имаме роднини или познати от по-възрастните поколения, които са честни хора, но вярват или са вярвали, че въпреки всички провалили се опити, комунизъм с човешко лице е възможен.

Но, по думите на Вацлав Хавел, комунизмът е територия на лъжата. А дори според  комунистът Троцки, партийната бюрокрация е най-гнусната привилегирована класа в историята на човечеството. Има обаче и нещо по-лошо: Когато комунизмът стане карикатура сам на себе си. Когато същата тази „гнусна партийна бюрокрация“ обслужва вече не някаква идеологическа догма с привидност за справедливост, а само лични интереси. Личните интереси на безскрупулни олигарси. Когато  другарите от „авангарда“ на довчерашните „гробокопачи на капитализма“ сами се превърнат в капиталисти, за да доведат народа си до просешка тояга.

Сталин изби 20 милиона руснаци в името на своята стоманена власт. Други без да убиват могат просто да продадат страната и народа си. Привидни патриоти продават националните интереси. За власт, но и за милиони в Швейцарски банки. Бивши комунисти и комунистически ченгета, които са станали капиталисти присвоявайки държавна собственост, ни учат на морал и демокрация.

Управляващата коалиция е като три матрьошки една в друга. Какво точно става вътре се пази в тайна. Но колкото и да ги бутаме отвън – не падат. Който е взел властта с насилие няма да я сдаде по мирен начин. Който веднъж се е продал, няма как да се откупи обратно. Робът е призван да служи. Независимо дали са го поробили или сам се е продал. Този, който сам се е продал, може само да се гордее, че синджирът му е от злато.

Поблемът на нашия народ наистина е в робското самочувствие и мислене. Все се извиняваме с някакви робства, все някой отвън ни е виновен. Но точно тези, които най-охотно се продават, точно те развиват теорията, че не сме били „дорасли“ за демокрация. Така казваха преди 25 години. И още чувам да го повтарят. Един вид – ние сме си родени да бъдем роби.

Други пък казват, че изобщо демокрацията била нещо лошо. Европейската демокрация не била истинска. За разлика от „народната демокрация“ – като в Северна Корея... Или путиновата мутрокрация, кочто вирее чудесно и у нас.

Дозрели ли сме наистина за демокрация? И що е то демокрация? На гръцки, както знаем, демокрация означава власт на народа. Това е управление чрез всенародно гласуване. Народът е суверен. Наистина ли нашият народ не е „дозрял“ сам да се управлява? Нали уж се гордеехме, че сме най-старата нация в Европа? Още 1300 години ли ще ни трябват, за да „дозреем“? Само да не вземем междувременно да презреем ... Което май се и случва – с това застаряване на нацията.

Спомням си края на едно стихотворение на Коста Павлов от 60-те: „ ... А онзи юнак, що бозаел там/петнадесет, двадесет, тридесет ... /не помня годините вече,/умря върху сухата цица/ на своята предана майка.“ Не изпихме ли вече достатъчно мляко, за да „дораснем“?

Демокрацията е власт на закона. Тази фраза е станала досадно клише и рядко се замисляме какво точно значи. Ако няма действащи, спазвани закони, пред които всички са равни, може ли да има демокрация, дори и да се провеждат всенародни избори? Може ли да има демокрация, т.е. власт на всички хора, ако хората нямат равни права, ако не са равни пред закона?

Обратното на законността е произвол. Или ще е личен произвол на един "вожд" или една Партия-ръководителка, т.е. диктатура;  или – произвол на олигархията. Тоталитарната диктатура отдавна падна. Но независимо от изборите, ако няма законност – цялата власт е в ръцете на олигархията. А олигарсите са обикновено бивши охранители и наставници на „гробокопачите на капитализма“, които сами са станали капиталисти. Те си купуват министри, съдии, закони, медии. Превръщат цялата държава в една частна Лафка.

Ако няма закони, които се спазват от всички – няма демокрация. Затова – корупцията в съдебната система е коренът на злото. От там трябва да се започне. Законите трябва не само да се пишат и пренаписват всяка година, но преди всичко – да се спазват. И не казвайте, че не можем да си го направим сами, че не сме "дорасли"!

Още в Древна Гърция, именно тук по нашите земи, е имало демокрация. В Древна Гърция е имало дори директна демокрация, а не представителна. Разбира се, на практика това е означавало, че в един полис от неголям брой хора, всички свобони мъже – но не жените и не робите! – са се събирали на площада да решават с гласуване общите проблеми. В съвременния свят няма възможност в един град от един милион например, всички хора ( не само мъжете и то „свободните мъже“, защото всички сме с равни права) да се събират на площада и да решават заедно всичко. (Освен може би на електронния мегдан, в социалните мрежи.)

Затова днес имаме представителната демокрация, с народни представители. А директна демокрация - при избори  и референдуми. Но всичко това става театър,фарс, ако няма действащи закони. Затова на площада, на агората, се събира протестиращия народ. Само в него ни е останала надежда.

Казват ни, че по принцип нямало морал в политиката. А Доган бил казал дори, че моралът в политиката е вреден за държавата ... Ако в политиката няма истински морал, трябва поне да има законност, наложен морал. И ако трябва да чакаме морала и законността сами да се установят някак – това никога няма да се случи. Трябва сами да си го направим!

 В общество, в което има действащи закони, ефективна законова система, нещата някак вървят, дори и хората да нямат строг морал. В едно общество, където властва законността, дори и хората да идват от други общества, в които законите не се спазват, бързо се научават да ги спазват. (Един пример са САЩ, където постоянно прииждат имигранти от страни без демократични традиции.)

Никой смъртен няма правото да се вживява в ролята на пастир на народа. Никой не може да го поучава и да му помага да "дорасне." Не можем да променим обществения морал насила. Комунистите опитаха и виждаме какво постигнаха. Убийци ни учат на морал. Не можем да променим насила морала на хората, но системата можем да променим.

Какво на практика е необходимо? Преди всичко – оставка на това правителство на коалицията на безпринципността. После – нови избори, правителство с ясен мандат, Велико народно събрание, нова конституция. Трябва още преди изборите да се провежда обществена дискусия и да се търси консенсус за промени в съдебната система. Такива инициативи вече има от страна на Реформаторския блок. Крайно време е окончателно да се извадят всички досиета от бившето ДС на политици, крупни бизнесмени, дори разузнавачи. Партиите да очистят парламентарните си групи от тях. Трябва да се действа, а не да се хленчи.

Безсмислено е само да плачем как нищо няма да стане, защото кокошката зависила от яйцето, а яйцето от кокошката, и защото и кокошката и яйцето по принцип били лоши. Такова мислене е пагубно. Но точно такива фаталистични разсъждения се чуват постоянно. Не сме били дорасли за демокрация и законност, защото сме нямали култура и морал. Но как да имаме култура и морал в едно общество, в което няма истинска демокрация и законност?...

Защо ние, българите, да нямаме култура и морал? Нужно ли е сами да се дисквалифицираме от списъка на възможните демокрации? С какво сме по-лоши от останалите европейци? Просто трябва да престанем да хленчим. И да намерим сили да си изметем сами собствения двор.