вторник, 20 август 2024 г.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ



1.

Легнал на палубата на ферибота

четох в Интернет отговор на въпроса

как така Каин е имал жена и деца,

ако Каин, Авел и Сит

са били единствените деца 

на първите хора.

Ако Адам  е живял 

930 години,

а Бог, както знаем.

е наредил на хората да се плодят,

трябва да са имали и други деца …

После се замислих,

че Адам и Ева са били изгонени от Рая 

на световното детство,

където няма смърт,

защото са яли от Дървото на познанието —

били са изгонени от Рая

и са станали смъртни…

После четох 

коментара към една черно-бяла снимка

от Олимпийските игри в Германия 

през 1936-та година.

На подиума е атлетът първенец —

афро-американецът Джeси Оуенс,

който козирува.

Зад него е третият — Карл Лудвиг,

който прави хитлериски знак.

Първият и третият

станали добри приятели

и години си кореспондирали.

В писмо, изпратено по време на войната,

Карл споделя със своя американски приятел,

че предчувства смъртта си 

(която наистина идва)

и го моли

да намери сина му

и да му предаде това писмо.

Джеси успява да намери сина на Карл след войната.

Тогава в Америка още е имало сегрегация …

После прочетох новините 

за войната в Украйна, 

за войната в Газа

и за парламентарната криза в България.

Накрая,

полюшван от вълните,

четох как глобалното затопляне

забавя времето

и дните стават все по-дълги.

До сега това е правела 

само луната,

към която 

се издигат морските вълни…

И малко след часа,

в който слънцето е залязло 

над океана пред Лос Анджелис,

аз затворих компютъра

и отидох на външната палуба,

за да видя как слънцето изгрява —

като бърза топка лава

над синьо-белите вълни 

край Крит.

А над белокаменните върхове на острова

се издигаше самолет…


2. 

Критската богиня със змии в ръцете
и оголени гърди
е луната,
която върви по небето
повела за ръка момчето
в романса на Лорка.
А Минотавърът,
почитан в Кносос
с ритуални битки с бикове,
е отплувал през вековете
за коридата в Испания.
После го е последвал Доминикос Теотокопулос
от Ираклион,
лзвестен още като Ел Греко.



Ираклион

14 юли 2024

















ПЕЙЗАЖИТЕ РИСУВАТ СВОЯ МАЙСТОР




Понякога окото му е пълната луна —

с тъга на майка озарява нашта тъмнина.

Понякога от взора му по пладне заслепени

товари тленни мъкнем  в потна мисъл потопени.

Понякога над залеза една звезда гори

и вечна тайна диша в уморените гори…


Пред голата Даная в мрака светва дъжд от злато.

Но тя е Рембранд: Той изобрази душата си.

В Севиля под луната препускат в транс конете —

това е лунен тропот на Лорка от сърцето.

На Моцарт Реквиемът разперва пак крилата си —

на тях е отлетяла от този свят душата му…


Глухарчетата са очи на хиляди умрели 

и пустият ти път към залез е така населен!

В градината повява Духът на градинаря

и твойта кръв е Виното налято от Грънчаря.

Забравили сме Майстора. Дали е съществувал?...

Но чуй – гората диша. Пейзажът Го рисува.









Salvador Dali, L'enigme sans fin, 1938







 Rembrandt van Rijn, Danaë, 1643