ЧЕРВЕИ В РАНАТА НА ДЕТЕ
Когато чуя,
че някой е продал статуята на Майстора
за старо желязо,
или си е избърсал задника
с Мадоната и Младенеца
на Леонардо,
или е удушил ученичка,
за да й вземе портмонето,
или се е взривил с хлапетата,
които ритат топка в прахта,
за да докаже силата
на своя слабоумен бог,
или е отровил с химикали в реката
два милиона бебета,
за да прибави още два милиона
към своите милиарди –
виждам жива рана на дете,
в която се гърчат
сладострастни червеи.
.........
Но не сме ли всички ние
червеи,
които изяждат със сладострастни гърчове
тази планетa?
(Докато червеите на гнева и на омразата
се гърчат в нас
и изяждат
всеки опит за щастие.)
Ако не вярваме,
че Любовта на Мадоната
е лъч, пронизал Мрака,
ако не вярваме,
че Младенецът
спира армиите на Смъртта с усмивка –
ако не вярваме,
че Младенецът е безсмъртен –
значи червеят
вече е победил.
WORMS IN THE WOUND OF A CHILD
When I hear
that someone has sold the statue of Liberty for scrap,
or wiped his ass
with Leonardo’s Virgin and Child,
or strangled a schoolgirl
to take her wallet,
or blown himself up with the kids
who play ball in the dust
to prove the power of his week-minded god,
or has poisoned
with chemicals in the river
two millions of babies
to add two millions
to his billions —
I see a live wound of a child
in which worms voluptuously writhe.
. . . . . . . . . .
But aren’t we all worms
who with voluptuous writhing eat
this planet?
(While the worms of wrath and hatred writhe in us
and eat
any attempt at happiness.)
If we don’t believe,
that the love of the Virginie
is a ray piercing Darkness,
if we don’t believe that the Child
stops the armies of Death
with a smile,
if we don’t believe that the Child
is immortal —
the warm has won.
