Данила Стоянова Danila Stoyanova (1961-1984)

 

От "Спомен за сън":

ПОЛИТИЧЕСКA И ГРАМАТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ

 Напоследък  станаха някои промени в нормите на английския език. Понеже професор, доктор, президент, но също така и ученик, писател, или, да кажем, участник в нещо, може да бъде той или тя (he or she),  вече е почти официално прието да се казва “те” (they), вместо той или тя, дори в единствено число. Например, “когато учителят влиза в стаята, ТЕ се изправят пред класа.” Политческата коректност влияе на граматическата.

Но всъщност това не е нещо ново. Граматически промени поради политическа коректност са се случвали и в доста по-далечно минало. Още в края на 17 и началото на 18 век формата за второ лице единствено число “thou” (ти) се заменя с “you” (вие/Вие). Това се случва понеже “ти” започва да се смята за неучтиво, просташко обръщение. (У нас все още не е дошъл този момент.) И понеже класическият превод на Библията на английски е правен по времето на крал Джеймз (17 век), когато политическата коректност още не е съществувала, днес само Бог може да се адресира с “неучтивото” ти  (thou). Така е в Библията.

  Към Бог се обръщаме с “ти”, а към майка си с “вие”…

Граматически промени, отнасящи се всъщност към политическата коректност, са правени и в България. Само че промяната е в обратна посока. Първият официален правопис на българския език, от 1899 г., постановява употребата на пълния и кратък определителен член само за мъжки род — “мъжът каза това на мъжа”. Но за женски род има само една форма — “жената каза това на жената”. Защо само в мъжки род? Не е ли това сексистко правило?

Официалният език е изкуствено творение. И често включва насилие над естествения говор. В реалния говор, хората от различни региони ползват различни форми на пълния член - ът, ъ, а, от. Също така в различни части на страната за бъдеще време може да е се ползва ще, че, ке, ше, ша, шъ.

Ето един друг пример за езикова промяна поради политическа коректност, в този случай доста уместна според мен и без насилие над граматиката. На английски предметите са винаги в среден род — столът не е “той”, масата не е “тя”,  те са “то” (it). Освен това в английски няма дума като “човек” (сега се казва human, но по-рано се казваше man), така че chairman става chairperson, a mankind - humankind.  Защото човечеството не се състои само от мъже. В наше време е правилно да се казва humans (човешки същества), а не men (мъже). 

Нo на български отново в тези неща можем да открием (несъзнателен) езиков сексизъм. Например думата секретар може да означава Генерален секретар на ООН, но секретарка има различен смисъл. Името на професията “медицинска сестра” предполага, че тя е само за жени. Докато доктор, ако не лекар, е винаги в мъжки род! (Леля ми беше доктор Левчева например.)

Известна е немската поговорка от 19 век (неправилно приписвана на Бисмарк), според която  “езикът е  диалект, снабден с армия и флот”. Официалният език е държавно дело и като такова често включва насилие.  И в Италия и в Германия, преди да се обединят в средата на 19 век, (както и у нас) е имало множество диалекти и често дори хората от различни региони не са се разбирали. В Италия през 19 век тосканския (флорентински) диалект, диалекта на Данте, става официален италиански език. В България също днешният официален език се оформя през втората половина на 19 век и е доста различен от старобългарския (черковно-славянския) ползван и от Паисий. 

Езикът по начало е една река, която постоянно тече и се променя. Не можем да влезем два пъти в същата река. (Готиното време от мое време стана яко време във времето на сина ми. Канцеларията стана офис. Лозунгът слогън, планът за действие - екшън план.) Освен новите поколения, също и политиците и граматиците, понякога умишлено искат да променят езика -  да бетонират или да преместят коритото му. Официалната езикова норма не еволюира напълно естествено. И политическата коректност също променя граматическата.

Имаше време на  петилетки, урожаи, летучки, нальоти, полит-комисари и полит-просвета. Тогава политическата не-коректност можеше да бъде твърде опасна, не само да те доведе до социална изолация, но и до затвора.

Ако ползваме известната фраза на Маршал Маклуън,че медията е съобщението — езикът,   медията, която всички ползваме, за да общуваме (дори и със себе си!) е съобщението. Ние ли говорим (и мислим) на някакъв език, или езикът ни говори(и мисли)?