СТЕНИ
Берлинската стена,
която можеше да стреля, но накрая
беше разбита с чук,
пазеше гражданите на Източния лагер
да не избягат от рая.
Великата китайската стена
пазеше китайския рай
от варварски нашествия.
Макар че не спря Чингиз Хан.
Западната стена,
стената на плача
на вековете
приема писмени молитви…
На стената във Фейсбук
общуваме като затворници,
които си говорят
през зида на килията
и се търсят с поглед
през ключалката.
Има ли някой там?
Робърт Фрост
ПОПРАВЯНЕ НА СТЕНА
Какво се бори вечно със стената —
подмолно праща ледени вълни
и камъни под слънцето пилее
и прави дупки цял човешки бой…
Ловците - те са друг въпрос - след тях
съм ходил често и съм я поправял —
те не оставят камък върху камък
от дупките им зайци щом подгонят,
за да зарадват джафкащото куче.
Не, тези дупки никой не е виждал
как зейват, но на пролет ги откриваме.
Аз казвам на съседа си зад хълма
и правим среща, за да я обходим —
стената помежду ни да поправим.
Вървим покрай стената помежду ни
и камъни на всекиго се падат —
едни са като питки, други —топки.
Магия трябва да ги задържим:
“Там стой, докато ти обърнем гръб!”
Кора ни хващат пръстите от труд.
Ах, то е някаква игра на двора —
сам под зида — това е то — а тук
не ни е нужна никаква стена:
при мен са ябълки, при него - бор.
Дърветата ми няма да прескочат
да изядат шишарките — му казвам.
А той: “ Добри стени - добри съседи!”
От пролетен сърбеж подтикнат искам
да му внуша това, което мисля:
“Защо добри стени - добри съседи?
То е така, където има крави,
но тука няма - и стена щом вдигам —
какво заграждам и какво отграждам?
Кого бих наранил с бодлива тел?
Нещо се бори вечно със стената —
не я харесва.” Бих му казал - “елфи”,
но не е точно елфи — и бих искал
той сам да си помисли за това.
Но той заграбва с всяка шепа камък
като дивак от каменната ера
и идва в мрак, и някак ми се струва,
че не е само мрак от горски сенки.
От бащината мъдрост не отстъпва,
и му харесва да я казва пак,
и пак: “Добри стени - добри съседи!”
мой превод от английски
МОСТОВЕ
Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Guillaume Apollinaire Le Pont Mirabeau
Мостът Мирабо —
мостът на съединените ръце
над винаги изтичащото време —
е неръкотворен паметник
на нашите любови.
. . . .
Балканският мост —
над Дрина, или над Дунава,
или онзи с трите арки от легендата за Албания
е мост между Изток и Запад,
в който строителите
били вграждали живи
своите съпруги и деца.
. . . .
След дъжда
в прозореца на тъмната ми стая
видях дъгата — слънчев мост,
по който искам да се върна
там Оттатък
в родната страна.
Гийом Аполинер
ПОД МОСТА МИРАБО
Под моста Мирабо минава Сена
и любовта
Дори да помня дори да стена
зная че радост мъката сменя
Нощта минава час подир час
минават дните оставам аз
Ръцете наши съединени
сякаш са мост
Бягат под него под теб под мене
вълни и образи в миг отразени
Нощта минава час подир час
минават дните оставам аз
Като водата в Сена минава
и любовта
Животът взема животът дава
с луди надежди ни уморява
Нощта минава час подир час
минават дните оставам аз
Бягат в посока все неизменна
нашите дни
Време и обич всичко се сменя
Под моста Мирабо минава Сена
Нощта минава час подир час
минават дните оставам аз
Превод от френски Веселн Ханчев
