Купих си маслени пастели. Исках да нарисувам експресионистичен пейзаж, който е и спомен от детството. Но не съм рисувал вече 40 години, а и тогава бях любител... Накрая решх, че ще ми е по-лесно да напиша пейзажа:-)
Ето го:
Вятъртът затръшва входната врата.
Към стълбата побягват
две есенни листа.
И ехото се качва
по здрачната спирала,
по стъпала с мозайка
към тънмния таван.
Потрепва в страх стъклото
на петия етаж.
Вън бляска мокър покрив.
Комин снишава пушека.
Слушай!
Вибрираща антена
ти праща репортаж:
Виж!
Пристига черен облак —
тих, нисък и коварен —
над уличните лампи
се готви саботаж.
