ПРЕД ПАСХА

УБИЙСТВО НА СВЕТЕЦ 

В Барселона,
в Националния музей за каталунско изкуство 

видях една барокова картина: 

В очакване на мъченическата си смърт 

светецът
с кротко женствено лице,
оголил врат за ножа, 

гледа към небето. 

Наоколо – тълпа:
войници в ризници се смеят и жестикулират 

загърбили екзекуцията;
в ковашко ателие
раздухват огън с мех –
коват коса;
хора с кучета и прътове отиват нанякъде... 

И в цялата тази олелия
Мъченикът,
оголил врат за ножа,
трябва да се съсредоточи
върху Делото,
което ще бъде смисълът на живота му... 

Продължих пътешествието си сред барокови картини 

в злато, кръв и нощ.
Навън прохладният пролетен вятър
развяваше висока палма. 

Мина линейка с мелодична сирена. 

Двама се целуваха в тълпата. 

Статуята на Колумб
сочеше към морето... 

Тогава се сетих, че съм забравил 

и името на светеца 

и името на художника.
Върнах се да търся вътре сред туристите. 

Но не намерих вече картината... 

Целувка…
Миг на прозрение… 

Смърт…

Най-важните неща
се случват
в хаоса, на площада, 

между другото. 

2009 

ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ 

Изгряват вечер градовете
и зле звезди наподобяват. 

Звездите пръснати в небето 

не топлят, път не озаряват.

Горят без цел азот и хелий,
без цел безброй слънца изгасват. 

Свещите в храма изгорели
така студени са след Пасха. 

Така без своя цел звездите
в мрака на Нищото живеят, 

както на хората душите
в огромна нощ от студ линеят. 

На този свят те нямат цел: 

Световна Жертва -- Свят Тунел. 

1993