сряда, 20 февруари 2013 г.

ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, РЕВОЛЮЦИЯ И ЕНЕРГИЙНА МАФИЯ

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1787475


        
                                                „Комунизмът е съветска власт плюс  електрификация...“
                                                                                                                                      Ленин

Аз съм един от пострадалите от безсрамните  сметки за ток, които ЧЕЗ ни връчи за декември. Апартаметът ми се отоплява с 4 електрически радиатора. Имам още бойлер и кухненска печка.  Според ЧЕЗ  през декември съм изхарчил ток за 880 лева! При това  нито аз, нито някой друг от семейството ми  е бил в апартамента през първите десет дена на месеца. 
 
Очевидно  е, че държавата трябва спешно да се намеси. Трябва да се  разсекретят приватизационниоте договори с ЕРП-тата. Държавата трябва да поеме функцията си на регулатор на монополите. Смисълът, силата и дори бих казал чарът на капитализма е именно в многообразието и конкуренцията на свободния пазар.  Ако има конкуренция и свободен пазар, ако имаме право на избор, цените неминуемо падат. Един пример за това са такситата в София. Компаниите са много и затова цените са ниски. По-ниски, отколкото в по-малките градове. 

Но монополизмът е нещо съвсем друго. Той е по-близък всъщност до комунизма ( навремето наричан социализъм) отколкото до класическия капитализъм.  Ако монополът е държавен – няма конкуренция, няма качествени стоки и услуги. Частният монопол, ако не се регулира от дърважата, е нещо подобно. Със сигурност услугите му са по-качествени от държавните, но клиентите пак нямат право на избор. И цените, ако не се ограничават от държавен регулатор, безпроблемно хвърчат нагоре, за да се пълнят джобовете на монополистите. 

Държавният монопол подържа по-ниски цени, но понеже е бюрократичен, неефективен и  работи на загубва, пари за него се наливат от държавния бюджет, т.е. пак  от джоба на данъкоплатеца. С  други думи, национализацията на частните монополи би била голяма глупост. Това би навредило силно на икономиката ни.  Електричските компании трябва да бъдат частни, но категорично и строго  регулирани от държавата. Освен това трябва да има свободен пазар, конкуренция между различни компании, избор за потребителите, за да има по-ниски цени и по-качествени услуги. 

Протестите започнаха спонтанно и веднага станаха масови в цялата страна.  Като че ли се отприщи язовир. Хората наистина изнемогват. Не може сметката ти за тока да е по-голяма от заплатата ти! Живял съм в САЩ; там всички сметки за ток, вода и газ взети заедно, които съм плащал, никога не са достигали и една четвърт от заплатата ми, която съвсем не беше голяма... Когато в една държава няма средна класа, тя е винаги на ръба на революционния разпад. А ако хората плащат за ток повече от заплатата си, това означава, че в страната няма средна класа. 

Освен че БСП и други политически сили се наредиха на опашка да яхнат предизборно протестите за тока, мирните акции на възмутените граждани  разбира се бяха инфилтрирани и от екстремисти. Гражданските протести  често завършваха като анархистични истъпления на маскирани младежи, които хвърлят камъни и бомбички, трошат коли и витрини, преобръщат контейнери с боклук. Известно е, видяхме и от това, което стана в Гърция миналата година, че анархистичните акции не водят до нищо друго освен до още по-голямо обедняване на хората. А могат и да доведат до тотален колапс на държавата, от който ще се възползват мафията и най-мракобесните политически сили. Имаме примера и на Русия и на Германия от миналия век. И коя кървава революция е довела  народа до нещо по-добро?

Хубаво е да протестираме, да притесняваме, ако трябва и да свалим правителството, но да ни е ясно какво точно искаме. От напълно оправдани протести срещу електрическите компании и липсата на държавна регулация това, което стана във вторник в България приличаше повече на безредици. Някой на Фейсбук гордо го нарече гражданска война. Целта  не е ясна – това било протест или война не само срещу това, но и  срещу всички правителства на прехода!  Срещу всички политици. Добре, но каква е алтернативата тогава?
 
Мисля че единствено  мафията има сметка от такава война, падане на правителството и анархия. Така България може да се оттласне от Европейския съюз  по посока на авторитарна  Русия. Мафията винаги се облагодетелства от хаоса и безвластието. Но мощната българска енергийна мафия е тясно свързна с Русия. Това беше целта не на справедливо протестиращите, а на тези  сили, които искаха да превърнат протеста в хаос и гражданска война.

На Фейсбук имаше снимки от изгаряне на американско знаме пред Парламента.  Защо американско?  ЧЕЗ не е американска , а чешка фирма. "Мислещия за малкия" Сергей Станишев пък се яви на сайта на Хизбула, които също горят американски знамена. Хора пледират за национализация. .. Както се дефинираше едно време комунистическата революция:  това е победа на прогресивните сили над здравия разум.

 Енергийната мафия, свързана с руски интереси, се ядоса на правителството на Борисов за Белене и други доходоносни ( за самата мафия) проекти, които не получи. Опасността е, че именно мафията, а не просто някаква политическа сили се опитва да свали и вземе властта.  Ето, правителството на Бойко Борисов подаде оставка. И сега какво? Ще се оправят ли сметките ни за тока? Ще се преразгледат ли договорите с  ЕРП-тата? И кога ще стане това?

Не Америка, или Европа, а именно енергийната мафия, обвързана с Русия и свързана с БСП, доведе народа ни до просешка тояга.

Опасявам се, че БСП печели предизборната битка с ГЕРБ, която започна с референдума.  Все пак, ходът на Бойко Борисов с оставката е умен, защото два повече шанс на ГЕРБ на предстоящите избори. Да се надяваме, че ДСБ и Синята коалиция, както и „Движение България на гражданите“ ще вземат повече гласове на изборите. Да се надяваме, че те ще бъдат, ако не победители, то поне необходими  коалиционни партньори, които да разчупят фалшивия двупартиен модел ГЕРБ-БСП. Иначе ни се очертава правителство на БСП. При сегашната ситуация на икономическа и политическа криза ( а и при всяка ситуация) една дясноцентриска коалиция е определено за предпочитане пред  ляво управление.

вторник, 19 февруари 2013 г.

МЕТЕОРИТ ПАДА В СОФИЯ


Кой казва, че у нас не падали метеорити? Ето това ми се случи онзи ден в "Макдоналдс" на площад "Славейков"...
(Някои метеорити не се забелязват от околните. Но това не означава, че не падат върху някого всеки ден.)

 

 Метеоритът от своя страна задейства противовъздушната отбрана.

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

ЖЕНИ И ВИНО! ВИНО И ЖЕНИ! Свети Валентин, Трифон Зарезан и Омар Хайям





 

           Известно е, че много християнски празници са изместили предходните езически празници от същата дата. Предхристиянският корен на нашия празник на лозарството и виното, Трифон Зарезан, вероятно са Дионисиевите мистерии. Понеже в Рим Дионис става Бакхус, там празниците са известни като Вакханалии. По време на Вакханалиите всички табута отпадали, така че участниците се отдавали на свободна любов и пиянство.
Денят на Св. Трифон, патрона на лозарството у нас, на запад е ден на Св. Валентин и любовта. Тъй като от житието на Св. Валентин не е съвсем ясно защо той се свързва с любовта, връзката с Вакханалиите е отново логична хиопотеза.
В последните две десетилетия и до България достигна бизнесът с „валентините” - картички със захаросани червени сърца и купидончета, които се пращат на любим човек. Така че сега ние имаме право на избор между два празника. Това е то демокрацията!:-)
Но интересно е защо и как Вакханалиите са пренесени или „преведени” по два различни начина от културата на античността  в източната и западната християнска култура. Такива „грешки при превода“ всъщност са симптоматични. Защото онагледяват както същността на всяка от различните култури, ползващи такъв превод, така и същността на различието им.
Няма, разбира се, сведения нито един от двамата християнски светци да се е отдавал на пиянство или на любовни ексцесии. Но в популярния си вид християнските празници, както и езическият им предходник, са свързани с виното и с любовта. Балканите са предпочели виното. To се асоциира с Евхаристията, Светото причастие. Но и Дионис, древният бог на виното има местен, тракийски произход.
            Има още един такъв интересен пример на симптоматична „грешка“ в културния превод, пак във връзка с виното и любовта.  Става дума за персийския поет от 12 век Омар Хайям. Вече повече от век той е широко популярен в европейските култури. Неговият поетичен образ на запад се асоциира с виното и плътската любов. Но наистина ли в ограничаващите рамки на своята ислямска средновековна култура, Омар Хайям е възпявал виното и плътската любов?
            Според Рoбърт Фрост, поезията е точно това, което се губи при превода. Един превод на поезия често ни говори повече за времето и стила на преводача, отколкото за времето и автентичния дух на автора. Така е и с английския превод на Омар Хайям  от 19 век, от който тръгва европейската популярност на легендарния поет.
             Преводачът е Едуард Фицджералд. В неговата интерпретация лирическият герой на Хайямовите четиристишия ( рубаи) изглежда като някакъв средновековен хедонист, подобен на бохем от началото на миналия век, или хипар. Западният читател чува персийския поет от 12 век да се провиква: Жени и вино, вино и жени! Животът е кратък, нека му се наслаждаваме, да пием вино и да правим любов, докато сме още живи!
            Само 8 години след излизането на последното издание на класическия  превод на Хайям в Англия, неговото влияние стига и до България. В навечерието на 20-ти век нашият поет Кирил Христов ще напише:
Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие - към бури и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
          Последният стих ни отпраща към Хайям във версията на Фицджералд. Но освен хедонист, в този превод великият персиец е и въплъщение на викторианската представа за ориенталска пищност. Ето едно хайямово рубаи във версията на Фицджералд. Предлагам и мой пре-превод на български, в който съм се опитал да запазя архаичното днес звучене на стария английски превод:     
               And this delightful Herb whose tender Green
               Fledges the River's Lip on which we lean
               Ah, lean upon it lightly! for who knows
               From what once lovely Lip it springs unseen!
                (С тез живи Билки крехки и Зелени
                На Устни на река сме обградени –
                Ах, свеждай се над тях полека ти! –
                От нявга нежни Устни са родени.)
            Същото рубаи звучи обаче доста различно в един по-съвременен превод на Джон Хийт-Стъбс и Питър Ейвъри. Преводачите от късния 20-ти век обясняват, че са се старали да следват стриктно персийския оригинал.
             All the plants that grow beside the stream
            Have surely grown from angels’ lips;
            Tread roughly on no plant,
            For it has sprung out of the dust of the tulip-cheeked.
           (Всички растения покрай потока
            са израсли от ангелски устни;
            не настъпвай грубо никое растение –
            покълнало е от прахта на нечие лице като лале.)
             Можете ли да познаете, че оригиналът зад тези два превода е същия? Стилът на времето на преводачите коренно променя оригинала. Така е станало и с „преводите” на Вакханалиите на християнските езици,  на езиците на православието и католицизма.
            Рубаите на Едуард Фицджералд се римуват звънко. Но в персийския оригинал, тези стихове (първият, вторият и четвъртият) просто завършват с една и съща дума. Също така цялата ориенталска пищност – с прилагателните, инверсиите, възклицанията – на превода на Фицджералд отсъства от оригинала. Поезията на Омар Хайям е доста по-строга и конкретна, без излишни украшения.
            Но има и друго нещо, още по-важно за Хайям, което преводачът Фицджералд напълно е пропуснат. Дори  и читателите на по-новия превод вероятно биха го пропуснали, ако нямаха ключ.  Ключът дават преводчите в своя послеслов.  Оказва се, че Омар Хайям всъщност е религиозен, суфитски мистик. Така че всички хедонистични образи в поезията му, жените и виното, пиянството и насладата имат религиозно-символно значение.        
            Ето още едно рубаи, което е типично за поезията на Хайям. ( Отново предлагам мой български пре-превод от буквалния английски.)
            От тази стомна с вино, в която няма зло,
            момче, налей си чаша, пий и дай на мен,
            защото скоро някъде край пътя
            един грънчар ще събере и нашата пръст за стомна.
            Защо един ислямски религиозен поет и философ възпява виното, което е стриктно забранено от Корана? В мистичната философия на суфизма ( в Османската империя танцуващите дервиши са били суфити) виното има не буквално, а символно значение. То символизира духовното познание. Пиянството символизира религиозния екстаз. Страноприемницата в поезията на Хайям е мястото, където религиозните поклонници получават Божията любов и духовното Знание. Виното е божественият дух. Глиненият съд – смъртното тяло. Съдът (тялото на човека) е направен от пръст и ще се върне в пръстта, когато се счупи. Плътската любов също символизира любовта към Бога в суфизма и при Хайям.
            Виното има символно значение и в древно-гръцката, и в еврейската, и в християнската религия и философия. То е символ на екстаза в Древна Гърция и Рим. В Стария Завет, който всъщност е еврейската Библия, виното е символ на радост и благодат. В християнското тайнство на Евхаристията, хлябът е тялото, а виното – кръвта на Исус Христос. Но Христос, от друга страна, според Евангелието на Йоан е Логосът, Словото на Бог. Значи, ако тялото на Исус е Словото Божие, кръвта му трябва да е Духът. Ислямската култура все пак е наследник на културата на библейския и античния свят. Повлияна е и от християнството. Следователно не е чудно, че в ислямската мистика (суфизма) виното също се е превърнало в символ на духа.
            Ето още едно типично четиристишие от „Рубайят” на Омар Хайям в мой пре-превод от английски:        
            Снощи разбих една стомна върху камъните.
            Бях пиян, когато извърших това безразсъдство.
            А стомната се оплака и ми каза:
            „Аз бях като теб, и ти ще бъдеш като мен.”
            От пръст сме и на пръст ще станем. Като стомната. Стомната е тялото, виното – духът на човека. А кой е Грънчарят? Може би един ден ще го срещнем.
            Езикът на поезията е кондензиран и образен. Казвайки едно нещо, всъщност казваме поне две. Образите имат и буквален и преносен смисъл. Буквалното, образът е това, което ни въздейства емоционално. Но ако останем само при буквалното можем напълно да изопачим истинския смисъл –  както в поезията, така и в религията.
            Впрочем и вакханалиите са били мистерии, религиозни тайнства, а не просто плътски оргии, както са ги виждали християните. А Дионис е бог, който умира и възкръсва. Поезията може би се губи при превода, на сравнявайки различни преводи понякога можем да стигнем и до тайния смисъл на оригинала.

 http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1770833