Националният празник на България, 3 март (19 февруари по стар стил) е денят, в който през 1878 се подписва предварителен мирен договор между Руската и Османската империя. Това не е събитие, в което българи са имали някакво участие. Нито това е денят, в който се създава Българската държава. Тя реално се създава едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. Трети март е ден, в който някой друг отвън, Голмият брат, руският цар, ни е освободил от "робство”. Впрочем на същата дата, 3 март (19 февруари по стар стил) през 1861 г. император Александър II е издал манифест за отмяна на крепостничеството в Русия. Затова и е наречен Цар Освободител.
Някои и до днес се възмущават от историческия термин ”Османско владичество” и с гордост настояват, че дедите ни са били роби. Думата "робстово" у нас ( но не в Гърция или Сърбия) се ползва още от Възраждането като метафора за Османското господство. Разбира се, през петте века на Османска власт българите са нямали своя държава, били са подтискани, сегрегирани. Имало е моменти на голяма жестокост. Но все пак сме били данъкоплатци със своя собственост, земя, добитък, със свои черкви. Робът е окован във вериги. Той се продава и купува на пазара — като стока. И обикновено не се освобождава сам. Освобождават го с императорски декрет или с президентска прокламация. Или го освобождава отвън Големият брат.
Ако ползваме думата робство като метафора за чуждо господство и тирания, по същата логика можем да говорим и за Съветско робство у нас, макар и продължило по-кратко. Но не, обратно, по комунистическо време ни учеха, че съветската армия е наша освободителка. Имаме си и до ден днешен паметник, най-високият в центъра на София, изобразяващ съветски войник с издигнат високо над нашата столицата автомат. Паметник, на който пише “на съветската армия освободителка от признателния български народ”. Този унизяваш ни паметник трябва да бъде преместен от Княжеската градина.
Учеха ни, че на 9 септември ( тогава това беше нашият национален празник) България не е била окупирана от Червената армия, а е била освободена. Пак от робство. Но този път фашиско. С други думи Големият брат от североизток е нашият двоен освободител. И ние, двойно освободените роби, трябва с преклонена глава да му целуваме ръка. По робски.
Наистина през 1878 година можем да говорим за освобождение отвън — в следствие на Руско-турската война. И можем да бъдем благодарни както на руския, така и на украинския народ и на другите народи влизали тогава в пределите на Руската империя и воювали в Руско-турската война и за нашето особождение. Докато на 9 септември 1944 г. не можем да говорим за друго, освен за съветска окупация. С 45 годишни ужасни последици за България - убийства, лагери, затвори, потъпкана свобода и суверенитет..
Трети март може да продължи да се празнува, но не като национален празник. Далеч по-подходяща дата за български национален празник е 16 април. Това е денят, когато през 1879 г. се подписва Търновската конституция: Това всъщност е рождения ден на Третата българска държава.
Но с Берлинският договор се създава освен Княжеството България и Източна Румелия. А в пределите на Турция се връщат Македония, Тракия и Родопите. Така че едва със Съединението на 6 септември 1885 г. България се явява на картата на Европа почти в днешния си вид (само без Благоевградски окръг и по-голямата част от Родопите).
Так че денят на Съединението също е достоен за национален празник.
Шести септември не беше официален празник по комунистическо време. А 22 септември, Денят на независимостта, изобщо не се празнуваше. По понятни причини — Русия се противопоставя на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а на 22 септември княз Фердинанд става бългаски цар. На 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново е обявена Независимостта на България. Така че това съшо е дата, достойна за национален празник.
Но за мен най-подходящата дата за български национален празник е 24 май — Денят на светите братя Кирил и Методий, денят на българската и общославянска азбука и култура. 24 май (11 май по стар стил) започва да се празнува у нас още преди Освобождението, първо в Пловдив през 1851 г.. Това е най-светлият и оптимистичен, най-българския празник. "...че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." както пише дядо Вазов. Глаголицата, а не кирилицата, е дело на светите солунски братя. Но кирилицата е създадена в Първото българско царство, от техните ученици ( и е назована с почит към учителя), вероятно от Св. Климент Охридски или друг от учениците, в края на 9 век. Русия приема от нас християнството и кирилицата, както и светите книги в превод на старобългарски (черковнославянски) век по-късно. Но и с 24 май - най-светлия празник, свързан с големия наш културен принос към света — има един малък проблем, и той е, че църковния празник на Св. Св. Кирил и Методий е на 11 май, а светския празник — на 24 май.
Всички изредени до тук празници, разбира се, трябва да продължат да се честват. Но не мисля че деня на предварителния мирен договор между Руската и Осмамската империя, денят в който Русия ни освобождават от робство, е редно да бъде националния ни празник.
