Правенето на реформи е значително по-трудна и неблагодарна задача от писането на прокламации. Вече 25 години реформите буксуват. Единствено по времето на Костов, когато България се справи с Виденовата хиперинфлация ( но уви не можа да се справи с Беровата мутризация) и пое по евро-атлантически път, се случи някаква реална промяна. Впрочем от тогава насам имаме и много бавен, но постоянен икономически растеж. Но КГБ-ДС мафията остана в задкулисието. Заради нея и растежа е толкова бавен и мъчителен, въпреки европейската интеграция.
И сега при всеки плах опит за реформа от блатото се надигат силите на реставрацията и заплашват с нов държавен преврат, като този, който направиха през зимата на 2013 на Бойко Борисов, за да доведат сламения човек Орешарски на власт. За да не се разрешат реформи в полицията бяха организирани полицейски протести и се отправиха недвусмислени заплахи, че " който не признава клас пада от власт".( полицаите трябва да имат високи заплати,особено тези, които са на улицата, но за целта трябва сериозна реформа, включваща и съкращения -- реформите винаги са болезнени).
От блатото се надигат постоянно призраците на миналото, за да ни стреснат и внушат ,че са безсмътрни -- те са най-видими и уродливи във ВСС. Със зъби и нокти те ни дърпат назад, не искат нищо да се променя; спирането на съдебната реформа за тях е въпрос на живот и смърт. Основната им цел до сега беше да елилиминират Христо Иванов. Получиха, уви, известна подкрепа и в парламента.
Мисля, че зловещата и подла атака срещу Петър Москов, който започва да прави някакви реални реформи в здравеопазването, атака експлоатираща страховете на българските майки, не успя.
Надявам се, че и съдебната реформа не е погубена напълно и вярвам, че новият министър Екатерина Захариева ще работи успешно за нея.
Надявам се също, че ВСС с постоянните все по-големи безобразия и скандали, които призвежда в крайна сметка се самоубива, че това е предсмъртен страх и истерия.
Но мафията няма да се предаде без кървав бой. А реформите означават големи финансови загуби за всички сенчести бизнеси и най-вече за генералите на задкулисието. Те разполагат с пеевската преса, но и с други по-опасни икономико-политически лостове и постоянно се опитват да генерират безредици, хаос, ситуация за преврат, като този, която създадоха през февруари 2013-та след провала на референдума за "Белене".
Добре е да се поставят ясни реформатоски цели за следващите шест месеца. И ако те не се постигнат -- тогава наистина може да се наложи отново да ходим на избори. Защото компромиси с политически партнюори и дории опоненти могат да се правят в името на някаква кауза, но да се прави компромис с мафията е самоубийство. Подайте им ръка и те ще я изядат.
Но от политическата нестабилност и забавянето на реформите чрез нови избори, или от раздори сред управляващите, печели най-много мафията. Реформаторският блок, особено сега, след разцеплението в ДПС, след добрите резултати от последните избори и изборния разгром на БСП, има възможност наистина да измести ДПС от мястото му на де факто втора по значение политическа сила. При това Реформаторският блок може да бъде силата, която не дърпа ГЕРБ надолу към блатото на задкулисието, както прави ДПС винаги,когато е във властта, а обратно, реформаторите са, и могат да бъдат сила, която подтиква коалиционното правителство към реформи.
Реформите са много, много трудна и неблагодарна работа. Но трябва ли да се предаваме веднага, след една загуба в първата битка?
Христо Иванов постъпи като един достоен човек, когато парламента бламира важна част от исканата от него реформа. Но нужно ли е точно сега Реформаторският блок да се разцепи и да се преследва отново, за кой ли път, химерата за някакъв нов десен проект, който тутакси ще се превърне във втора политическа сила?
Знаем какво се случи след като Синята коалиция се разпадна в навечерието на изборите през 2013-та. Опасявам се, че и сега ще се случи пак същото, ако Реформаторският блок, като участник в управлението, се разпадне и се провокират нови избори напролет.
Дори и по-лошо може да се случи - нова пълна Беровизация на страната. Този неологизъм тревожно се римува с термина "балканизация" . А той означава хаос, война на всеки срещу всеки, политическо безсилие и безвластие, т.е. пълна власт на задкулисието. (По Берово време - власт на Мултигруп и "групиривките".) Борбата за реални реформи е много трудна. Но защо се предаваме толкова бързо ? И защо никога не се учим от грешките си?
