неделя, 10 ноември 2024 г.

Преди десети ноември

ТРЕТИ НОЕМВРИ 1


Група граждани
пристигнаха от изток –
азиатски кентаври
с високо развети опашки,
и се сляха с друга група граждани, 

дошли от север –
руси герои
с медени пити, вместо щитове

и сърпове за саби.


Група граждани
владяха земите
на Балканите
от Франкския тъмен запад

до златния Цариград. 


Група граждани

се покръстиха
и ораха земята
от Дунав до Бяло море,
и ораха с кръст душите на славяните 

от Охрид до Балтийско море.


Група граждани 

преживяха Османската империя
с български имена,
с чардаклии къщи

и тлъсти стада.


Група граждани
приеха във Велико Търново

най-демократична конституция.


Група граждани
преживяха две национални катастрофи 

около Първата световна война
и още една национална катастрофа

след Втората световна война.


Група граждани

мълчаха денем

и плакаха насън,
задавeни от дим и демагогия, 

и намаляваха,
и децата им измираха от рак

и безнадеждност,
и ги биеха, и ги лъжеха,
и ги потупваха приятелски по рамото.


Група граждани

на трети ноември

наводниха площада

от Света София до Народното събрание

и камбаните на Александър Невски биеха
и многохилядната група граждани викаше:

„Чист въздух!

 Чиста вода! 

Свобода, 

гласност, 

референдум!“


А друга група
бивши селяни –
глухи и слепи от старост,
си подаваха главите
от два прозореца на Народното събрание, 

обградено от милиция…


И на другия ден
във вестник „Работническо дело“ съобщиха, 

че група граждани
внесли петиция в Народното събрание.


4 ноември 1989 

___________________________

 1 На 3 ноември 1989, една седмица преди Тодор Живков да подаде оставка,„Екогласност“ внесе петиция в Народното събрание срещу два катастрофални за екологията на България проекта. („Екогласност“ беше и против вече отдавна подготвяния строеж на АЕЦ „Белене“.) Хиляди подписи бяха събрани пред „Кристал“ в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки че по това време в София се провеждаше Международен екологически форум, на който присъстваха западни жураналисти. При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред Св. Александър Невски. На другия ден, 4 ноември, във вестник „Работническо дело“, най-долу на предпоследната страница (последната със спорта беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съобщение: „Вчера група граждани внесоха петиция в Народното събрание.“ Не се уточняваше от колко души се е състояла групата граждани, нито за какво е била петицията.




НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ 


На Ангел Джендема 

ѣ Ѫ–
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони.

 Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я – стандартни блокове. 


ѣ–
под твойта двойна стрѣха заседаваше 

комитетът на българското единство. 

Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млекò,
на няма и на нема... 


Ѫ–
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът за независима България. 

Но рухна...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада 

А-то на четА. 

И нахално ми отвръща 

Я-то на летЯ. 

Букви заместители
са сградите на нашите умствени предградия. 


Мисълта ни се засели 

в Едипови 

жилищни комплекси: 

нови
като новини,
грозни 

като угризения. 



1988 




ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО 2 


Декември е.
Какво ли този път ни носи 

дядо Коледа?

Уви, глиганите привършиха, 

другари!
Но да оставим своите Винчестери 

на стената над камината
и да послушаме спокойно 

на свинете вечерния хор
вън
в декемврийската виелица ... 

Свинете – тези розови предчувствия ... 

Свинете – тези тъжни ангели ... 

Според последни данни
те са между най-интелигентните бозайници. 

Те са като хората – всеядни.
Те преглъщат всичко: 

и чиниите с ухаеща помия,
и летящите чинии,
и студените остатъци от мозък, 

и пържолите от бивши братя. 

Всичко! – 

шепне хорът на невинните животни – 

всичко трябва да изплюскаме!
Защото рано или късно
и нас 

за Коледа ще ни заколят. 

Свинете гледат философски на живота. 

И ако устите им не бяха обладани 

от музиката на месото,
те щяха да предупредят човеците 

с такива думи: 

Има във вселената възмездие! 

И вие,
дето днес ни плюскате,
вие също сте обречени 

на нечие
декемврийско тържество! 

1980 

_____________________________________________

2 Написах това стихотворение, когато бях на 2З години и го предложих за печат във вестник “Пулс" Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то 

беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано с цел да се направи номер на баща ми, който беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми бил извикан за обяснение и казал: „Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков". Защитил ме е, с други думи. Той също беше в „ловната дружинка" на Тодор Живков и имаше пушка “Винчестер" (Winchester). Но и Живков имал такава. 





СТЕНИ 


Берлинската стена,

която можеше да стреля,
пазеше гражданите на Източния лагер  

да не избягат от рая.
Но накрая беше разбира с чук. 


Великата китайската стена 

пазеше китайския рай
от варварски нашествия. 

Но не спря Чингиз Хан.


Стената на Йерихон

бе разрушена

със звука на боен рог.


Западната стена — 

стената на плача 

на вековете
приема писмени молитви. 


На стената във Фейсбук 

общуваме като затворници,
които чукат по зида 

на килията  си

и се търсят с поглед 

през ключалката: 


Има ли някой там? 



2022

събота, 12 октомври 2024 г.

СТРОЕЖИ

СТЕНИ 


Берлинската стена,

която можеше да стреля,
пазеше гражданите на Източния лагер  

да не избягат от рая.
Но накрая беше разбира с чук. 


Великата китайската стена 

пазеше китайския рай
от варварски нашествия. 

Но не спря Чингиз Хан.


Стената на Йерихон

бе разрушена

със звука на боен рог.


Западната стена — 

стената на плача 

на вековете
приема писмени молитви. 


На стената във Фейсбук 

общуваме като затворници,
които чукат по зида 

на килията  си

и се търсят с поглед 

през ключалката: 


Има ли някой там? 




МОСТОВЕ 


Аз поставям Моята дъга в облака, 

за да бъде знак на вечния завет 

между Мене и  земята.

                                           Битие, 9:13


1.


Мостът Мирабо

мостът на съединените ръце

над реката на времето

е паметник

на любовта.


Минават дните  —  мостът остава.


2.

Балканският мост —

над Дрина, над Дунав,

или над Злата река на Кадаре

в Албания —

беше мост между Изток и Запад,

между Изгрев и Залез,

мост, в който са били вграждани 

живи хора,

за да устои градежа...


Но накрая измислиха самолета.

И никой пътник 

днес не вижда

онзи древен мост.


3.

След дъжда

видях Дъгата 

в прозореца на тъмната ми стая —

слънчевия Мост,

по който 

ще се върна у дома.





СТРОЕЖИТЕ НА ЦИГУЛАРЯ 


Времето не изтича 

като река.

Ние не изгасваме 

като свещи. 

Духът не отшумява


като вятъра.


И надгробният камък също 

не трае вечно.

 

Архитектът на света
е цигулар в съня ни. 

Той свири


и строи въздушни кули. 

Той свири 

и струи водата,


а океанът се издига пак


към извора.


Той свири


и пламъците на света повяхват, 

за да разцъфне 

нова пламенна роза. 

Той свири


и камъкът се пропуква, 

за да стане пясък


за нов хоросан.

 

Архитектът


свири сезоните


и катастрофите на вековете. 

Той свири този свят


и свири световете.

 

Той свири и пее


оттатък елементите,


оттатък световете.


Ние не чуваме


песента на звездния вятър,


песента на сферите 

и на планетите. 

Ние не чуваме,


но костите ни чуват —


затова танцуват


през огъня и по водата,


на вятъра


и долу 

под земята. 


Архитектът свири световете. 

Строежите му


са струежите


на седем струни. 


А лъкът му е Тишината.