(Делата и думите на Доналд Тръмп относно Венецуела и Гренландия)
В публикуваната наскоро статия “Венецуела уби Съединените Щати” френският предприемач и анализатор Арно Бертран казва: „…. Въпреки бруталния си имеприализъм, Теди Рузвелт все още живееше в морална вселена, където образът на брутален хищник трябваше да бъде отхвърлян. Изразът, все пак, беше „Говори тихо и дръж голяма тояга“. Тази вселена сега е разрушена. Сега е: „Размахвай голяма сопа и се хвали, като удариш с нея“. При отсъствието на паралели, можем само да спекулираме какво следва.” Статията е анализ на акцията по отстраняване на Мадуро, но в нея се правят множество исторически паралели.
Защо политиката на брутална сила, без всякакви морални принципи, или поне претенция за такива, без всякаква идея за права и задължения, е обречена - това обяснява и Русо в “Обществения договор”, в глава III: „Най-силният никога не е достатъчно силен, за да бъде винаги господар, ако не може да превърне силата в право и подчиненето в задължение (дълг).” ….“Разбойник ме среща в края на гората. Ще му дам парите си по принуда, но това мое съзнателно задължение ли е? Понеже пистолетът, който той държи определно е сила.”
Може ли един държавен ръководител да държи народа си, или други народи, в подчинено положение само с брутална сила, като крайпътен рабойник? Може, но за кратко време. Щом насилникът си отклони вниманието за малко, или се умори да държи насочения пистолет, нападнатият ще избяга, или ще му вземе пистолета и ще го застреля.
Дори лицемерието, дори фалшивият морал на властника свидетелства, че в обществото има някакви морални принципи. Ако няма такива — обществото се разпада. Няма обществен договор.
Колкото и да твърдим, че са лицемерни силните в съвременния демократичен свят, либералната демокрация с идеята за равни права и съответно задължения, за лична свобода, но и равни права, работеше, държеше света стабилен и цял. Носител на тази идея бяха САЩ след Втората световна война. Връщането към идеята за правото на силния, което предлага Доналд Тръмп, води до разпад на обществото —това е връщане към закона на джунглата, където се води война на всеки срещу всеки, хаос и гибел. Защото и най-силният може да бъде изяден или елиминиран докато спи.
Мадуро е кървав диктатор, който остана незаконно на власт след фалшифицирани избори през 2018 г. И който е принудил четири милиона венецуелци да напуснат страната. Нo какви ще бъдат последствията от неговото арестуване и отвличане от Венецуела и изправяне пред съд в САЩ? Тази успешна операция, е със съмнителна законност и в САЩ, където се проведе без допитване до Конгреса, и в света, според законите на международното право, което се установи след Втората световна война. Реакцията на Зеленски по повод на операцията беше лаконична и точна: “Ако е възможно да се справят с диктаторите по този начин, тогава САЩ знаят какво да правят по-нататък...“
Уви, в света днес има много кървави диктатори, а най-кървавият от тях, Владимир Путин изглеждаше, поне преди тази операция на САЩ във Венецуела, по-добър приятел на Тръмп от Зеленски. Но дори и сега, въпреки че Путин и Си Дзинпин официално призоваха за освобождаването на Мадуро, операцията всъщност е от полза за Путин - в идеологически смисъл. Руският диктатор споделя идеята на Тръмп за един свят разделен на сфери на влияние между великите сили, в който те могат със сила, включително военна, да преследват своите интереси, като свалят или овладяват правителства като завладяват държави, или техните природни ресурси. Това, което Путин се опита на направи в Украйна преди три години ( да свали президента и завладе, или овладе страната), но не успя благодарение на героичната съпротова на украинския народ и на героя Зеленски, Тръмп извърши безпогрешно и светкавично във Венецуела.
Това от една страна може да е смущаващо за Путин, който при това беше основен приятел на Мадуро. Но Путин не реагира особено остро, именно защото тази акция, поне в неговите очи, легитимира неговите действия в неговата сфера на влияние - в границите на бившия Съветски съюз и Източна Европа.
А след като Путин и Тръмп действат така, със сила и пренебрегване на международните закони, поне в своите сфери на влияние, Си Дзинпин може да се замисли дали да не постъпи по същия начин с Тайван.
Това което прави акцията във Венецуела много опасен прецедент е не, че е бил премахнат със сила един диктатор. Шокиращото е друго. Тръмп заяви, че Мария Корина Мачадо, лауреат на Нобеловата награда за мир и лидер на опозицията във Венецуела, нямала “нито подръжката нито уважението да управлява.” Въпреки че изборите реално бяха спечелени от подкрепяния от Мачадо кандидат Едмундо Гонзалес, след като на самата нея не беше разрешено да участва в изборите. Тръмп заяви, че САЩ ще управляват Венецуела - оставяйки на власт заместничката на Мадуро, но под заплаха от нови бомбардировки, ако тя не изпълнява исканията на Тръмп. Тръмп също ясно каза, че американските компании трябва да получат достъп до залежите на тази най-богата на петрол страна в света и тези залежи да бъдат ползвани от САЩ. Това е брутална сила без всякаква, дори лицемерна, претенция за морал.
За Тръмп Западното полукълбо е неговата сфера на влияние. И в тази сфера на влияние той има и други, доста шокиращи претенции: към Канада, която можела да стане петдесет и първи щат на САЩ, и към Гренландия. След арестуването на Мадуро, Тръмп за пореден път заплаши да анексира Гренландия. А съпругата на съветника на Тръмп Стивън Милър публикува в Х карта на Гренландия в цветовете на американското знаме и с текст: “СКОРО”. Гренландия, макар и автономна, е част от Кралство Дания, а Дания е член на НАТО и на Европейския съюз. Северноатлантическият съюз е длъжен да защитава всеки свой член и такова посегателство на Тръмп, освен че ще бъде акт на директна агресия към Дания и Европа, би разрушило НАТО.
Да не забравяме и друго: в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, публикувана през ноември, не само че Европа не изглежда да е най-верен съюзник и приятел на САЩ, каквато беше до скоро, а напротив — предрича се дори “заличаване на европейската цивилизация”. Европа изглежда е притисната от две страни -- от един кървав диктатор империалист от изток и друг кандидат-диктатор империалист от запад, които искат да разширяват своите сфери на влияние за сметка на стария континент. Жизнено важно е ние, европейците, да бъдем единни. И добре въоръжени. Европейският съюз, заедно с Великобритания, може да разчита за своята отбрана само на себе си.
Върви ли "миролюбецът" Тръмп, който мечтаеше за Нобелова награда за мир, към един свят, където единственото право е правото на по-силния - както е в джунглата – свят на борба за власт и богатство, свят на постоянни търговски и военни конфликти, в който няма дори лицемерна претенция за морал, в който принципите на либералната демокрация и международните закони се погазват и няма никаква лоялност към партньори и приятели — има само жажда за господство и лично обогатяване?
Единствената надежда е, че американския народ (чрез гласуване и избори за Конгрес тази година) ще озапти насилника. Вече има ясни знаци, че самата MAGA-база на Тръмп не може да приеме неморални действия ( уличаването на Тръмп в ползване на малолетни, каквото се подозира, че има в досиетата Епстийн) или военни действия и намеса в други страни (каквато Тръмп беше обещал, че вече няма да се случва). Голата алчност без морални принципи, не може да бъде печеливша идеология. Никой не може да държи в подчинение задълго никого, ако не може да убеди, че силата е морално право, а не просто насилие, и че подчинението е морално задължение, а не просто старх от насочен в главата пистолет.
