ТРЕТИ НОЕМВРИ 1
Група граждани
пристигнаха от изток –
азиатски кентаври
с високо развети опашки,
и се сляха с друга група граждани,
дошли от север –
руси герои
с медени пити, вместо щитове
и сърпове за саби.
Група граждани
владяха земите
на Балканите
от Франкския тъмен запад
до златния Цариград.
Група граждани
се покръстиха
и ораха земята
от Дунав до Бяло море,
и ораха с кръст душите на славяните
от Охрид до Балтийско море.
Група граждани
преживяха Османската империя
с български имена,
с чардаклии къщи
и тлъсти стада.
Група граждани
приеха във Велико Търново
най-демократична конституция.
Група граждани
преживяха две национални катастрофи
около Първата световна война
и още една национална катастрофа
след Втората световна война.
Група граждани
мълчаха денем
и плакаха насън,
задавeни от дим и демагогия,
и намаляваха,
и децата им измираха от рак
и безнадеждност,
и ги биеха, и ги лъжеха,
и ги потупваха приятелски по рамото.
Група граждани
на трети ноември
наводниха площада
от Света София до Народното събрание
и камбаните на Александър Невски биеха
и многохилядната група граждани викаше:
„Чист въздух!
Чиста вода!
Свобода,
гласност,
референдум!“
А друга група
бивши селяни –
глухи и слепи от старост,
си подаваха главите
от два прозореца на Народното събрание,
обградено от милиция…
И на другия ден
във вестник „Работническо дело“ съобщиха,
че група граждани
внесли петиция в Народното събрание.
4 ноември 1989
___________________________
1 На 3 ноември 1989, една седмица преди Тодор Живков да подаде оставка,„Екогласност“ внесе петиция в Народното събрание срещу два катастрофални за екологията на България проекта. („Екогласност“ беше и против вече отдавна подготвяния строеж на АЕЦ „Белене“.) Хиляди подписи бяха събрани пред „Кристал“ в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки че по това време в София се провеждаше Международен екологически форум, на който присъстваха западни жураналисти. При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред Св. Александър Невски. На другия ден, 4 ноември, във вестник „Работническо дело“, най-долу на предпоследната страница (последната със спорта беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съобщение: „Вчера група граждани внесоха петиция в Народното събрание.“ Не се уточняваше от колко души се е състояла групата граждани, нито за какво е била петицията.
НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ
На Ангел Джендема
ѣ Ѫ–
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони.
Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я – стандартни блокове.
ѣ–
под твойта двойна стрѣха заседаваше
комитетът на българското единство.
Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млекò,
на няма и на нема...
Ѫ–
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът за независима България.
Но рухна...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада
А-то на четА.
И нахално ми отвръща
Я-то на летЯ.
Букви заместители
са сградите на нашите умствени предградия.
Мисълта ни се засели
в Едипови
жилищни комплекси:
нови
като новини,
грозни
като угризения.
1988
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО 2
Декември е.
Какво ли този път ни носи
дядо Коледа?
Уви, глиганите привършиха,
другари!
Но да оставим своите Винчестери
на стената над камината
и да послушаме спокойно
на свинете вечерния хор
вън
в декемврийската виелица ...
Свинете – тези розови предчувствия ...
Свинете – тези тъжни ангели ...
Според последни данни
те са между най-интелигентните бозайници.
Те са като хората – всеядни.
Те преглъщат всичко:
и чиниите с ухаеща помия,
и летящите чинии,
и студените остатъци от мозък,
и пържолите от бивши братя.
Всичко! –
шепне хорът на невинните животни –
всичко трябва да изплюскаме!
Защото рано или късно
и нас
за Коледа ще ни заколят.
Свинете гледат философски на живота.
И ако устите им не бяха обладани
от музиката на месото,
те щяха да предупредят човеците
с такива думи:
Има във вселената възмездие!
И вие,
дето днес ни плюскате,
вие също сте обречени
на нечие
декемврийско тържество!
1980
_____________________________________________
2 Написах това стихотворение, когато бях на 2З години и го предложих за печат във вестник “Пулс" Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то
беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано с цел да се направи номер на баща ми, който беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми бил извикан за обяснение и казал: „Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков". Защитил ме е, с други думи. Той също беше в „ловната дружинка" на Тодор Живков и имаше пушка “Винчестер" (Winchester). Но и Живков имал такава.
СТЕНИ
Берлинската стена,
която можеше да стреля,
пазеше гражданите на Източния лагер
да не избягат от рая.
Но накрая беше разбира с чук.
Великата китайската стена
пазеше китайския рай
от варварски нашествия.
Но не спря Чингиз Хан.
Стената на Йерихон
бе разрушена
със звука на боен рог.
Западната стена —
стената на плача
на вековете
приема писмени молитви.
На стената във Фейсбук
общуваме като затворници,
които чукат по зида
на килията си
и се търсят с поглед
през ключалката:
Има ли някой там?
2022