събота, 7 април 2018 г.

ПРЕД ПАСХА


УБИЙСТВО НА СВЕТЕЦ 

В Барселона,
в Националния музей за каталунско изкуство 
видях една барокова картина: 

В очакване на мъченическата си смърт 
светецът
с кротко женствено лице,
оголил врат за ножа, 
гледа към небето. 
Наоколо тълпа:
войници в ризници се смеят и жестикулират 
загърбили екзекуцията;
в ковашко ателие
раздухват огън с мех –
коват коса;
хора с кучета и прътове отиват нанякъде... 
И в цялата тази олелия
Мъченикът,
оголил врат за ножа,
трябва да се съсредоточи
върху Делото,
което ще бъде смисълът на живота му... 

Продължих пътешествието си сред барокови картини 
в злато, кръв и нощ.
Навън прохладният пролетен вятър
развяваше висока палма. 
Мина линейка с мелодична сирена. 
Двама се целуваха в тълпата. 
Статуята на Колумб
сочеше към морето... 

Тогава се сетих, че съм забравил 
и името на светеца 
и името на художника.
Върнах се да търся вътре сред туристите. 
Но не намерих вече картината... 

Целувка…
Миг на прозрение… 
Смърт…


Най-важните неща
се случват
в хаоса, на площада, 
между другото. 


2009 




ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ 

Изгряват вечер градовете
и зле звезди наподобяват. 
Звездите пръснати в небето 
не топлят, път не озаряват.

Горят без цел азот и хелий,
без цел безброй слънца изгасват. 
Свещите в храма изгорели
така студени са след Пасха. 

Така без своя цел звездите
в мрака на Нищото живеят, 
както на хората душите
в огромна нощ от студ линеят. 

На този свят те нямат цел: 
Световна Жертва -- Свят Тунел. 

1993