сряда, 12 април 2017 г.

ВЕНЕРА

или
Преди падането на Луцифер 


Вечерница.  Зорница.  Венера.  Луцифер.
Пред старата ти къща магически фенер
рисува по тавана на спалнята с детето
развихрените клони на пролетни дървета.
Подсвирва тъмен вятър от задния ти двор –
над стадиона еква и жабешкия хор.
А вятърът нахлува – ухае на блатата –
над тях изгрява като бавен златен сън луната.
И в тази топла вечер червената Венера
в съня ти обещава любов че ще намериш.
Вечерница – Зорница— Венера – Луцифер –
в просъница повтаря магически фенер:
Спомни си! Луцифер преди да падне от Небето
бе ясната Зорница  пробудила детето.

сряда, 4 януари 2017 г.

НАУКА И РЕЛИГИЯ

НАУКА И РЕЛИГИЯ

В тази минута някъде по земното кълбо е всеки възможен час — от залез до изгрев и от изгрев до залез. В тази минута някъде по земното кълбо е всеки възможен сезон — от сезона на люляците, до сезона на падащите червени листа, от сезона на ледената виелица, до сезона на изпепеляващото пладне… И може би в тази минута, някъде във вселената, или някъде във вселените, ти живееш във всяка своя забравена възраст? И може би в тази минута някъде във вселената, или някъде във вселените, живеят всички близки и далечни мъртви и неродени…
Гледаш звездното небе и виждаш звезди на милиони светлинни години от тук. Някои от тях отдавна са изгаснали. И може би на една планета около една от тях живеем ние, хората, от преди да се е взривила онази далечна звезда и да сме долетяли до земята ни?
Ако времето и пространството са наистина относителни, ако освен това има паралелни светове, не са ли материалистите подобни на тези приковани и сковани хора от платоновата пещера, които виждат само сенките по стената, и твърдо вярват, че това е реалния свят? 

СЪН

Видях своята дълга сянка пред мен 
в синия сумрак на стаята. 
Видях прашинките танцуващи в лъча над пода.
Обърнах се към прозореца 
и бях ослепен.
И в слепотата си 
видях пътя навътре.
И видях, че пътят навътре
е пътя навън.

Ще тръгна по него, по светлия път,
за дa се събудя.