сряда, 24 май 2017 г.

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ


На Ангел Джендема 

ѣ Ѫ–
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони. 
Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я стандартни блокове. 

ѣ–
под твойта двойна стрѣха заседаваше 
комитетът на българското единство. 
Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млекò,
на няма и на нема... 

Ѫ–
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът за независима България.
Но рухна...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада
А-то
на четА.
И нахално ми отвръща
Я-то
на летЯ.
Букви заместители
са сградите на нашите умствени предградия. 

Мисълта ни се засели 
в Едипови
жилищни комплекси: 
нови
като новини,
грозни
като угризения. 


1988 

сряда, 12 април 2017 г.

ВЕНЕРА

или
Преди падането на Луцифер 


Вечерница.  Зорница.  Венера.  Луцифер.
Пред старата ти къща магически фенер
рисува по тавана на спалнята с детето
развихрените клони на пролетни дървета.
Подсвирва тъмен вятър от задния ти двор –
над стадиона еква и жабешкия хор.
А вятърът нахлува – ухае на блатата –
над тях изгрява като бавен златен сън луната.
И в тази топла вечер червената Венера
в съня ти обещава любов че ще намериш.
Вечерница – Зорница— Венера – Луцифер –
в просъница повтаря магически фенер:
Спомни си! Луцифер преди да падне от Небето
бе ясната Зорница  пробудила детето.

сряда, 4 януари 2017 г.

НАУКА И РЕЛИГИЯ

НАУКА И РЕЛИГИЯ

В тази минута някъде по земното кълбо е всеки възможен час — от залез до изгрев и от изгрев до залез. В тази минута някъде по земното кълбо е всеки възможен сезон — от сезона на люляците, до сезона на падащите червени листа, от сезона на ледената виелица, до сезона на изпепеляващото пладне… И може би в тази минута, някъде във вселената, или някъде във вселените, ти живееш във всяка своя забравена възраст? И може би в тази минута някъде във вселената, или някъде във вселените, живеят всички близки и далечни мъртви и неродени…
Гледаш звездното небе и виждаш звезди на милиони светлинни години от тук. Някои от тях отдавна са изгаснали. И може би на една планета около една от тях живеем ние, хората, от преди да се е взривила онази далечна звезда и да сме долетяли до земята ни?
Ако времето и пространството са наистина относителни, ако освен това има паралелни светове, не са ли материалистите подобни на тези приковани и сковани хора от платоновата пещера, които виждат само сенките по стената, и твърдо вярват, че това е реалния свят? 

СЪН

Видях своята дълга сянка пред мен 
в синия сумрак на стаята. 
Видях прашинките танцуващи в лъча над пода.
Обърнах се към прозореца 
и бях ослепен.
И в слепотата си 
видях пътя навътре.
И видях, че пътят навътре
е пътя навън.

Ще тръгна по него, по светлия път,
за дa се събудя.