четвъртък, 15 декември 2016 г.

НОВИЯТ НАЦИОНАЛПОПУЛИЗЪМ (от постмодерност към постистинност)




Между двата тура на нашите президентски избори, които се проведоха заедно с референдума на Слави Трифонов исках да напиша статия за възхода на новия популизъм по света. Но когато се събудих на девети ноември сутринта и разбрах какво се е случило на американските избори, написах нещо друго:

ВНЕЗАПНО

Светът се събуди
и осъзна,
че е превзет от съня.
Къде е слънцето?
От изток в небето прииждат
ледниците на новa епохa.
От запад -
сякаш е залез -
извира обратно Нощта...
Внезапно
като заразна болест,
като климатична промяна,
като парализа
оловен сън обладава
мозъците на всички хора —
хаква
всички компютри и шоу програми
и те предават
същата реклама:
"О, вий, кои престъпяте тоз праг
надежда всяка тука оставете."

Големите промени идват внезапно.

Както прелива чашата. Студен фронт. Земетресение. Автомобилна катастрофа. Внезапно светоусещането на милиони хора навсякъде по света се променя. Вчерашните идеали нямат никаква стойност. Демокрацията, свободата, равенството и братството, идеалите на Просвещението са излезли от мода. Заменили са ги гняв, недоверие, враждебността към различните и страх от нашествие. Навсякъде по света едновременно.
През 1968-ма така внезапно избухваха младежките революции – от Сан Франциско до Париж и Прага. През 1989-та така внезапно паднаха тоталитарните режими от Берлин и Варшава до София. Сега изглежда се случва обратното. Някаква световна контрареволюция? Има мистика в тази внезапност. Или просто има закони на нашия свят, които не познаваме. Светът е един организъм.
Популизмът винаги е съществувал и е бил ползван от всички политици. Но днес говорим за нещо друго.

Във възход е някакъв нов, мрачен и агресивен,
ксенофобски и примитивен националпопулизъм.


Не е имало такъв от Втората световна война насам. Но днес той се възползва умело електронните медии и социалните мрежи.
У нас Слави не е първият политик - популист (с организирането на референдума той определено излезе на политическата сцена), който се ражда от телевизионно шоу. Преди него така се родиха и Волен Сидеров, и Николай Бареков. Бареков, макар че забегна в Брюксел след провала на своя кукловод, наскоро пак се обади и призова да екстрадираме ромите в Индия...

Такова политически некоректно говорене се харесва на "народните маси". И уви далеч не само у нас. Новият националпопулизъм е във възход навсякъде по света. Найджъл Фараж в Англия, Марин льо Пен във Франция, Виктор Орбан в Унгария, сега и Тръмп (а има и леви популисти като Бепе Грило) печелят гласовете на милиони хора. Популистите неочаквано идват на власт на много места и оформят

някакъв нов "антисистемен", антилиберален,
антиевропейски изолационистки елит
.

Западните популисти имат един голям приятел на Изток — Владимир Путин. Той спонсорира някои от тях (като крайно-дясната льо Пен) и те го подържат. Готови са да му подарят Крим и Източна Украйна. И други части от Източна Европа.
Войнственият ислямизъм, този религиозен фанатизъм от средновековен тип, също е ново явление, което не съществуваше до последното десетилетие на 20-ти век. Ислямистите също са популисти, които умело ползват социалните медии за пропаганда и за рекрутиране на наемници сред психически нестабилни хора.
Популизмът действа първосигнално, атакува инстинктите и емоциите на хората.

Популистката пропаганда прилича
на майсторски направена комерсиална реклама.


Тя е лъскава и привлекателна, със скрито послание, което съзнанието на зрителите не забелязва. Но то атакува подсъзнанието, възбужда предразсъдъци, инстинкти, страхове. Истината няма вече никакво значение.

Няма значение, че намаляването на данъците, или премахването на универсалното застраховане (наричано "обамакеър"), или премахването на минималната надница никак не е в полза на бедните. Важното е, че Тръмп подкрепя тези политики с езика на бедните бели в САЩ и те гласуват за него. Няма значение, че Брекзит влияе негативно на икономиката на Великобритания и това ще се отрази на живота на бедните англичани много по-зле, отколкото им се отразява притокът на имигранти от България или Румъния в рамките на ЕС. Важното е, че Фараж говори на езика на по-бедните и по-необразовани англичани и ги убеждава, че членството в ЕС е зло за Великобритания. Няма значение, че мажоритарната система ще създаде двупартиен парламент, ще отпадат всички кандидати освен първенеца (т.е. най-малко половината избиратели, тези които са гласували за друг кандидат, не за първия, ще останат непредставени в парламента), няма значение, че чисто мажоритарната система на практика ще облагодетелства олигархията.

Важното е, че Слави Трифонов, който владее масовия зрител твърди, че мажоритарната система е нещо добро. Хората гласуват за Слави. И разбира се това е антисистемен вот - както и на референдума в Италия. Истината за мажоритарната система е без значение.

Хибридната война на Москва срещу Запада
и либералната демокрация


е друг важен аспект на съшата нова политическа (не)реалност. Кремъл атакува масирано и успешно Европейския съюз чрез разпространяване на изопачени истини и откровени лъжи, които допадат на евроскептиците и на хората разочаровани от либералната демокрация. Например в началото на годината прокремълски медии разпространиха "информацията", че Европейският съд е забранил кръщаването на деца в църква и след март 2016 г. кръщаването щяло да се смята за престъпление в Европа. А напоследък към тази откровена лъжа е добавена и друга: че ЕС иска изобщо да забрани православието. КГБ, чиито кадър е бил Путин, имаше дългогогодишен експертен опит в масовото разпространяване на неверни слухове и изопачаване на истината.

Но днешната Хибридна война, за разлика от някогашната Студена война, се води главно във виртуалното пространство. Там атаките са по-незабележими, но много по-мащабни и по-ефективни. Няма Желязна завеса, няма държавни граници. Виртуалното пространство е навсякъде и никъде.

Бойците на тихия електронен фронт

могат да се намират, или да претендират, че се намират, във всяка държава, че имат всякакво вероизповедание, етническа принадлежност или политически убеждения. Като пътуващи рекламни агенти, те могат да промиват мозъци персонално в домовете на уязвими хора, чрез компютрите им.

Присъствието на интернетни тролове е осезаемо дори и във "Фейсбук", където човек уж общува само с приятели и "истински хора". Но ако напишете нещо срещу Путин на стената си (и ако тя е отворена за всички) веднага ще изникне цял взвод защитници на Путин, които не познавате лично и не е ясно дали са истински хора.

Московската пропагандна машина във виртуалното пространство не защитава директно Владимир Владимирович, нито дори Русия. По-скоро тя има за цел да руши европейското единство, да руши изобщо либералната демокрация, по всякакъв възможен начин: чрез всяване на страх и паника от бежанците, чрез подкрепа на неонацизма или "алтернативното дясно" в Европа, чрез толериране на ксенофобията и хомофобията, чрез изобретяване на пейоративни неологизми като "толерастия", "либерастия" и "гейропа", за да се внуши, че Европа е слаба, безгръбначна и се е отдалечила от традиционните християнски ценности. (Бившите комунисти станаха по-православни от патриарсите.) От там нататък въпросът е да решим каква е алтернативата на "слабата" Европа и на "порочната" демокрацията. И да прегърнем евроскептичния националпопулизъм.

След победата на Брекзит в Британия и на Тръмп в САЩ се заговори, че вече живеем в post-truth epoch — след-истинната епоха. Истината е без значение в политиката днес. Оксфордският речник обяви post-truth за дума на годината. Определя се като прилагателно "свързано с, или денотиращо обстоятелства, при които обективните факти са по-маловажни за формирането на общественото мнение, отколкото апела към (или привличането за) емоциите и личните вярвания".

Политическите послания стават един вид търговски реклами. Важно е да са атрактивни, дори шокиращи, но да импонират на подсъзнателните въжделения и предубеждения на хората. Не е важно дали казват истината.

Колкото по-просташки и карикатурно крайни са тези послания
– толкова по-добре:


така те ще привлекат по-широк кръг хора. Чалгата с просташки текст има далеч по-широка публика отколкото интелектуалния джаз или класическата музика. Анализатори смятат, че провокативните, политически некоретни "туитове" на Тръмп много са му помогнали да спечели изборите. Една псувня към центъра на властта канализира по-добре обществения гняв от всеки сериозен политически анализ.

Новият националпопулизъм на Запад тръгна всъщност от Силвио Берлускони – мултимилионерът със собствена медийна империя, лидер на дясната партия "Народът на свободата", който девет години се задържа на власт в Италия. Веднага се набива на очи една опасна аналогия: националсоциализмът след Първата световна война също тръгна от Италия, от фашизма на харизматичния диктатор Мусолини. Но Мусолини беше по-безобиден от своя най-виден ученик
Адолф Хитлер.

Надявам се, че аналогията е пресилена. Все пак новите популисти не са тръгнали да вкарват по затвори и да убиват опоненитите си, не са тръгнали да превземат територии от съседни страни. С изключение на Путин.

В новия свят, в който наскоро се събудихме,
политическата сцена става нереална като електронна игра,

в която нещата се развиват мълниеносно и неочаквано. Дали наистина след постмодерната епоха сме навлезли вече в постистинната епоха? Дали вече не само модерността, но и истината за света е само в миналото ни?
Освен лесната манипулация на "народните маси" във виртуалния свят, важна причина за тържеството на популизма е разочарованието на много хора от либералната демокрация – било заради раздалечаването на свръх богатите от бедните в съвременния свят, било заради страха от пришествието на бедни имигранти и бежанци към Европа, страха, че либералната демокрация е слаба и не дава сигурност.

Но какво е либерална демокрация?

Антилибералната пропаганда често отъждествяват социалния и културния либерализъм с икономическия либерализъм. Всъщност това са доста различни неща. Някои привърженици на либералната икономика, на капитализма без държавна намеса и регулации, са врагове на социалния и културен либерализъм, на политическата коректност, расовата, религиозна и сексуална толерантност. Възможно е дори да има либерална капиталистическа икономика при политическа диктатура.

Опасявам се, че двата стълба на съвременния свят от Просвещението насам – свободният пазар (капитализма) и либералната демокрация, които са в основата на световния прогрес, влизат в конфликт помежду си. От една страна неолибералният капитализъм задушава либералната демокрация чрез влиянието на монополите, на големите пари в политиката и държавата. От друга страна имаме недемократични общества, като Китай и Русия, в които също има форма на пазарна икономика. 

Властта на Путин, този десен националпопулист, се крепи на мощна олигархия. С други думи,

в Русия съществува постсъветски авторитарен капитализъм, въоръжен с националпопулистка идеология, която се харесва на масите
.

Но новите националпопулисти, макар че ползват езика на "народните маси", на практика защитават интереса на част от едрия национален капитал – и то по-консервативната му част, която е против глобализма. Крайният национализъм всъщност е колективна форма на егоизъм в консуматорското общество. Моите интереси или интересите на моята класа, или интересите на моята нация, стоят над морала и хуманноста, над общочовешкото добро. 

Ако новият националпопулизъм е маска на консуматорския национален егоизъм, то на другия полюс са хората, които поставят духовното по-високо от материалното, които поставят хуманизма, равноправието между хората, човечността по-високо от национализма. 

В този смисъл нормалното, ненационалистическо християнство, нормалният нерадикален ислям, и още повече будизмът имат повече общо с новите младежки протестни и екологически движения, отколкото с десния националпопулизъм. Хората, които вярват в духовното или общочовешкото отвъд личния или национален интерес, имат много общо помежду си. Хората, които вярват в братството, равноправието и свобода, които вярват в човешките равни права, независимо дали са гарантирани от Бог или от Всеобщата декларация за правата на човека, имат общ идеал. Те трябва да обединят усилията си, за да спасят света както от религиозния фанатизъм, така и от новия националпопулизъм. А също и от надвисналата над консуматорския свят заплаха от екологическа катастрофа поради вековната безразсъдна експлоатация на природата.

Чашата скоро може да прелее.