сряда, 6 юли 2016 г.

ЧЕРВЕИ В РАНАТА НА ДЕТЕ



1.
Когато чуя,
че някой е продал статуята на Майстора 
за старо желязо,
или си е избърсал говняните ръце
с рисунка на Леонардо,
или е удушил ученичка, 
за да й вземе портмонето,
или е отровил с химикали в пасищата
няколко милиона бебета, 
за да направи няколко милиона,
или се е взривил с хлапетата, 
които ритат топка по прашната улица,
за да покаже силата 
на своя слабоумен бог —

когато чуя нещо толкова невъобразимо
виждам,
как сладострастни червеи се гърчат
в раната на дете.

2.

Но не сме ли всички ние сладострастни червеи,
които с гърчове изяждат
тази планета?
И не изяждат ли постоянно
червеите на гнева и на омразата
нашето лично щастие? 

Ако не вярваме, че любовта
е светъл лъч
пронизал мрака на студентата вселена,
ако не вярваме,
че усмивката на детето
спита армиите на смъртта —
ако не вярваме в младенеца
и в силата на любовта,
червеят побеждава.



1 коментар: