понеделник, 27 юни 2016 г.

ПОСЛЕДНАТА МЕТАФИЗИЧЕСКА МУТАЦИЯ

http://kultura.bg/web/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/


                               "Метафизическите мутации, тоест радикалните и глобалните изменения в мирогледа на мнозинството, се проявяват рядко в човешката история. Пример за това е раждането на 
християнството. Когато една метафизическа мутация се осъществи, тя се разпространява, 
                                     без да срещне съпротива, докато не изчерпи своите възможности. Тя помита безогледно  икономически и политически системи, естетически възгледи, обществени йерархии." 
Мишел Уелбек, „Елементарните частици”

Ползвам термина на Уелбек, без да смятам, че трябва да се приема буквално неговата апокалиптична литературна визия. Последната метафизическа мутация всъщност се е състояла още през XVIII век. Това е станало по време  на Просвещението: времето на Лок, Нютон, Волтер и Русо, Франклин и Джеферсън. Американската и френската революции са първите ярки примери за „помитане на икономически и политически системи” вследствие на тази мутация.

На държавния печат на Съединените щати, под недостроена пирамида, над която бди окото на Твореца, пишеNovus Ordo Seculorum – това е цитат от Вeргилий, който любителите на конспиративни теории превеждат като „Нов световен ред” (буквалният превод е по-скоро „нов ред на вековете”) – времето, когато ще има мир и щастие. За бащите основатели на една нова държава в Новия свят този световен ред са именно републиката и демокрацията, победили монархията. Можем да добавим и капитализма – в едно ново общество без потомствена аристокрация.

Метафизическата мутация довела до създаването на този „нов световен ред”, който съществува и до днес, е мирогледът на Просвещението. Ако може да се синтезира в едно изречение, това е идеята, че светът е математически изградена структура, в която има причинно-следствени връзки. Енергии на привличане и отблъскване, гравитационни сили организират материята, подреждат и спояват отделните тухли на Мирозданието. Тази вселенска структура, наричана поетично Мироздание, има напълно рационален план. Но ако в света има причинно-следствени връзки, значи има и първопричина. Щом Вселената е рационално изградена, то значи зад нея стои някакъв Висш разум. Метафорично казано, Мирозданието си има Архитект.

Противно на масовите представи, Ренесансът, със своето реалистично по форма, но символно по съдържание изкуство („Мадоната с Младенеца”, „Страшният съд”, “Раждането на Венера” са реалистични изображения на митологични и религиозни сюжети), както и Великите географски открития (Колумб търси западен път към Идния, за да даде възможност на испанските монарси Фернандо и Исабела да забогатеят и да превземат светия град Ерусалим) и изобретяването на печатната преса (Гутенберг я изобретява преди всичко, за да отпечата Библията) – тази епоха, XIV-XV век, не е началото на Новото време, на модерността, а по-скоро краят на старото време на християнска Европа. Това е апогеят и оттам самоизчерпването на юдео-християнска метафизическа мутация, която е в основата на западната цивилизация.

Старите монотеистични религии – юдаизъм, християнство, ислям, будизъм, са генетичните кодове на няколко цивилизации, които са малко или много географски и етнически обособени и които и до днес живеят в идеологическа вражда, а доста често и в ужасни кървави стълкновения помежду си. Новата метафизическа мутация, просвещенският хуманизъм и рационализъм, както математиката и паричната система, не е етнически или географски обособена. Тя има глобален характер. Парите не миришат. Две и две прави четири за всички раси и култури. Хуманистичната идея, че всички хора са равноправни индивиди, също не е религиозно, географски или етнически ограничена.

От века на Просвещението насам, последната метафизическа мутация „помита безогледно икономически и политически системи, естетически възгледи, обществени йерархии…” (Просвещението е предхождано от кървави религиозни войни в Европа.) Тя няма да спре своя ход, преди да се е появила нова метафизичeска мутация. Но такава засега не се е появила. И дори последната, просвещенската, едва сега започва да разгръща своя потенциал като каскада от научно-технически и политически революции и радикални промени в живота на цялата планета.

Аз съм по-скоро на страната на Макс Вебер в неговата книга „Протестантската етика и духа на капитализма”, както и на романиста Мишел Уелбек, който казва, че „мирогледът, възприет в даден момент от членовете на едно общество, определя неговата икономика, политика и нрави”, отколкото на страната на Карл Маркс, който казва, че битието определя съзнанието. Наистина, битието до известна степен определя съзнанието, или по-точно подсъзнанието, на отделния индивид: материалното състояние, както и опитът от ранно детство създават комплекси, емоции и навици, които донякъде определят живота на индивида. Но всеки индивид има все пак различна генетична предразположеност. И всяко общество има своя генетичен код, културна и идеологическа основа, върху които е изградено. Вродената агресивност може да ни тласне към престъпление или към професионален успех, към колонизация и робство или към подобряване качеството на живота на хората, но тя е предопределяща.

Древно-гръцката митология е генетичният код на античната цивилизация, която създава науките и философията. Християнството е генетичният код на европейската цивилизация. Ислямът — на близкоизточната цивилизация, която през Средните векове съхранява по-добре античното наследство, отколкото западноевропейската. Юдаизмът е прародителският генетичен код и на двете цивилизации.

Последната метафизическа мутация, просвещенският научен мироглед, не е географски или етнически ограничена. Тя води до мощни вълни от глобални промени. В технико-икономическо отношение сме свидетели, грубо казано, на три вълни на глобални промени от Просвещението насам: индустриалната революция от XVIII-XIX век, големите технически изобретения (телефон, електричество, радио, кино, двигател с вътрешно горене, самолет) от края на XIX и началото на XX век и последната революция на информационните технологии от 90-те години на миналия век.

В социално-политическо отношение също е имало, грубо казано, три революционни вълни през изминалите три века. Общата просвещенска идея е, че хората имат равни права и народът е суверенът в държавата. Но през XIX век се водят национално-освободителни революции. Основното противопоставяне е империя – нация. През XX век, след Първата световна война, започва безпрецедентно кръвопролитна битка между две нови тоталитарни идеологии, по различен начин базирани на просвещенските рационалистически и егалитарни идеи, но и враждебни на тях: национал-социализъм и комунизъм. Първата от тези тоталитарни идеологии се основава на подчинението на индивида на нацията, а втората – на подчинението на индивида на социалната класа. През втората половина на миналия век, до края на Студената война, противопоставянето беше между идеологията на индивидуалната свобода и идеологията на равенството. В комунистическото общество индивидуалната свобода беше драстично ограничена в името на равенството. Макар че във „Фермата” отново се създаде класа на „по-равните” животни. А по-надарените трябваше да се приравняват с посредствените.

Така че при втората революционна вълна през XX век основното противопоставяне беше индивид – общество.
Религиозният фундаментализмът, възродил се в края на XX век, е истеричен опит да се съживят старите религии като защита срещу рационалистическия просвещенски хуманизъм, който фундаменталистите виждат като корен на злото. Без религиозни ценности обществото губи моралния си фундамент. Сега опозицията и основната идейна битка е между традиционния религиозен фундаментализъм (не само ислямизъм, защото има и християнски, и еврейски религиозен фундаментализъм) и един нов светски, схоластичен фундаментализъм. Както догмите на религиозния фундаментализъм, така и либералните догми на политическата коректност водят и до цензура, и до ограничаване на индивидуалната свобода. Например един университетски преподавател може да бъде анонимно обвинен от друг преподавател, че е погледнал трети преподавател по лош, да кажем сексистки или расистки начин, без дори обвиненият да знае кой точно го е обвинил.

Всичко това става в рамките на последната метафизическа мутация – на просвещенския хуманизъм и доминацията на рационалистичния научен мироглед. Не трябва обаче да се забравя, че повечето от просвещенците не са били атеисти, а деисти. Те са вярвали в Архитекта на Вселената, вярвали са, че материалната вселена е продукт на Висш разум, а не е царство на инерцията и хаоса. Така че популярната както сред атеистите, така и сред фундаменталистите опозиция религия – експериментална наука е фалшива. Атеизмът не е логическо следствие от научния, рационалистичен светоглед. Ако има причинно-следствени връзки, трябва да има и първопричина. Ако има рационална организация на света, трябва да има и Разум, създал света. Тази просвещенска идея по никакъв начин не противоречи на еволюционната теория или на която и да е друга теория, базирана на експериментални доказателства и научно мислене за сетивно достъпния свят.

От друга страна, фундаменталистичното абсолютизиране и буквализиране на Библията или на която и да е друга Свещена книга няма нищо общо с истинската религиозност. Истинската религиозност е вярата във върховната ценност на духа и безсмъртието му и вярата във Висш разум. Безсмъртието е възможно и по научен път.
В днешния свят, през второто десетиление на XXI век, изглежда, се очертава новото основно противоречие и една нова потенциална революция, макар и пак в рамките на просвещенската парадигма. Казано на политически език, очертава се противоречието между демокрацията и капитализма – двете основни следствия от просвещенската метафизическа мутация.

Вулгарният материализъм и прагматизъм, доведени до крайност (всичко е биология, борба за оцеляване и борба за власт, няма Бог, няма морал, има само закони в обществото, които позволяват на по-богатите да живеят необезпокоявани от по-бедните), създават едно бездуховно комсуматорско общество. В това общество на финансовите интереси и лобизма демокрацията се ограничава. Богатите стават все по-богати, докато бедните стават относително все по-бедни в световен мащаб, макар че научно-техническата революция по принцип подобрява живота и на най-бедните. Очертава се нова пропаст между бедни и богати в световен мащаб и средната класа изтънява. Това може да доведе до експлозия и нова революция, или до екологична катастрофа.
Срещу вулгарните материалисти, които вярват само в своя личен интерес, стоят хората, които вярват във висшата ценност и безсмъртието на духа. Те не харесват аморалния свят на вулгарния материализъм, в който по-силният изяжда по-слабия, за да бъде накрая и той изяден от най-силния – червея.

Хората, които поставят духовното над материалното (и виждат висша ценност в човека като духовно същество), имат различни убеждения — някои изповядват традиционите религии, други — ню ейдж духовността, има младежки протестни антикапиталистически и екологични движения, има привърженици на атеистичния или агностичен хуманизъм, които поставят духовните ценности над материалните. Всички тези хора трябва да осъзнаят, че всъщност имат обща кауза, и да се обединят, за да спасят света от екологичната и духовна катастрофа, към която вулгарният материализъм го води.

(Наистина звучи утопично да си представим как ще се прегърнат вярващи католици, вярващи мюсюлмани и заклети атеисти. Да не говорим за инфилтрираното и отвлечено от КГБ и службите на Путин православно духовенство… Но не изглеждаха ли преди един век утопия и европейският мир, и единството на Европа?)
Все пак всичко това все още става в рамките на последната метафизическа мутация. Глобалният свят, създаден от идеите на Просвещението, не е достигнал още своя апогей, своя Ренесанс. Все още науката не е разгадала принципите на Мирозданието. Нито е изградено едно напълно рационално и хармонично общество на Земята. Не се е случила все още и нова метафизическа мутация.