вторник, 10 ноември 2015 г.

ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК


3 ноември 1989 г.,  внасянето на петицията на "Екогласност" в Народното събрание.




ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО*

Декември е.
Какво ли този път ни носи
дядо Коледа?
Уви, глиганите привършиха,
другари!
Но да оставим своите Винчестери
на стената над камината
и да послушаме спокойно
на свинете вечерния хор
вън
в декемврийската виелица...
Свинете – тези розови предчувствия...
Свинете – тези тъжни ангели...
Според последни данни
те са между най-интелигентните бозайници.
Те са като хората – всеядни.
Те преглъщат всичко:
и чиниите с ухаеща помия,
и летящите чинии,
и студените остатъци от мозък,
и пържолите от бивши братя.
Всичко! –
шепне хорът на невинните животни –
всичко трябва да изплюскаме!
Защото рано или късно
и нас
за Коледа ще ни заколят.
Свинете гледат философски на живота.
И ако устите им не бяха обладани
от музиката на месото,
те щяха да предупредят човеците
с такива думи:
Има във вселената възмездие!
И вие,
дето днес ни плюскате,
вие също сте обречени
на нечие
декемврийско тържество!

1980

* Написах това стихотворение, когато бях на 23 го­дини и го предложих за печат във вестник „Пулс“. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано с цел да се направи номер на баща ми, който беше председател на Съюза на българ­ските писатели. Баща ми бил извикан за обяснение и казал: „Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков“. Защитил ме е с други думи. Той също беше в „ловната дружинка“ на Тодор Живков и имаше пуш­ка „Винчестер“ (Winchester). Но и Живков имал така­ва . Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми „Някой ден“, която издадох три години по-късно. Между другото, имаше и някакъв Декемврийски пле­нум на ЦК на БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се разбираха от самосебе си.


СЪНЯТ НА ГНИЛОТО ДЪРВО

Вътре в мен гъмжи една държава
отровена, разграбена, нездрава.
Чужди думи в кръчмите пируват,
а моите на чужди се преструват.
Катедрална фабрика „Надежда“
мъгляво жълто тайнство произвежда.
Злобата по залез в мен запява:
в ръждиви пари с песен се явява
бледа рота от деца смутени
със кървав сън в очите разширени.
В мозъка, в бетонен бункер Царя
загадъчно усмихнат хвърля зара.
В канцеларски лабиринт, на скрито
съблича той богинята с везните...
Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:
живее вътре, с вътрешно горене.

1988

ТРЕТИ НОЕМВРИ*

Група граждани
пристигнаха от изток –
азиатски кентаври
с високо развети опашки,
и се сляха с друга група граждани,
дошли от север –
руси герои
с медени пити, вместо шитове,
със сърпове за саби.
Група граждани владяха земите
на Балканите
от Франкския тъмен запад
до златния Цариград.
Група граждани се покръстиха
и ораха земята
от Дунав до Бяло море,
и ораха с кръст душите на славяните
до Охрид до Балтийско море.
Група граждани преживяха
Османската империя
с български имена,
с чардаклии къщи
и тлъсти стада.
Група граждани приеха в Търново
най-демократична конституция.
Група граждани
преживяха две национални катастрофи
около Първата световна война
и още една национална катастрофа
след Втората световна война.
Група граждани мълчаха денем
и плакаха насън,
задавeни от дим и демагогия,
и намаляваха,
и децата им измираха от рак
и безнадеждност,
и ги биеха, и ги лъгаха,
и ги потупваха приятелски по рамото.
Група граждани
на трети ноември
наводниха площада
от Света София до Народното събрание
и камбаните на Александър Невски биеха
и многохилядната група граждани
викаше:
„Чист въздух!
Чиста вода!
Свобода,
гласност,
референдум!“

А друга група
бивши селяни –
глухи и слепи от старост,
си подаваше главите
от два прозореца на Народното събрание,
обградено от милиция ...
И на другия ден
във вестник „Работническо дело“ съобщиха,
че група граждани
внесли някаква петиция
в Народното събрание…

5 ноември 1989

* На 3 ноември 1989, една седмица преди Тодор Живков да подаде оставка, „Екогласност“ внесе петиция в Народното събрание срещу два катастрофални за еко­логията на България проекта. („Екогласност“ беше и против вече отдавна подготвяния строеж на АЕЦ „Белене“.) Хиляди подписи бяха събирани пред „Крис­тал“ в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки, че по това време в София се провеждаше Междунаро­ден екологически форум, на който присъстваха запад­ни жураналисти. При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред Св. Александър Невски. Петицията беше внесена откъм задния вход на Народното събрание. На другия ден, 4 ноември, във вестник „Работническо дело“, най-долу на предпоследната страница (последната беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съоб­щение: „Вчера група граждани внесоха петиция в На­родното събрание.“ Не се уточняваше от колко души се е състояла групата граждани, нито за какво е била петицията. Написах това стихотворение на следва­щия ден.  

(Тези стихотворения последно бяха публикувани в книгата ми "Любов на площада" , изд. Скалино, 2014:

14 декември 1989 г.