четвъртък, 25 юни 2015 г.

ВЛАСТ НА НАРОДА ИЛИ ВЛАСТ НА ЗАКОНА


Демокрация означава  власт на народа.  Нардоът управлява или като  избират своите управници или директно – чрез референдуми,  като изразяват свободно мнението си и е свободен да се информират oт свободна преса. Но нищо от това не може реално да се случи, ако няма власт на закона.
Там където няма закони, цари законът на джунглата: по-силният изяжда по-слабия. Ако хората не са равни пред закона и ако законът не се спазва, изборите, свободата на убежденищта, както и медийната свобода, се превръщат в някакъв театър. И на практика управлява задкулисието.
В този смисъл, предложения от президента Плевналиев референдум за изборната ни система, както и предложената от правителството съдебна реформа, особено отделянето на прокуратурата от съда във ВСС, имат решаващо значение за бъдещето на нашата демокрация, за нейното функциониране – като власт на народа и като власт на закона.
Но отлагането на съдебната реформа продължава вече четвърт век. И се опасявам,че мнозина в сегашния парламент имат за цел именно да продължат да отлагат и спират реформите, за които е нужна и конституционна промяна.
Гьотевият Мефистофел е „от тази сила част, що зло желае, а добро създава“. За съжаление (или за щастие) при простосмътрните по-често се забелязва обратното: желаем уж нещо добро ( за себе си), а създаваме само зло. Това особено важи за лошите политици, за овластените некадърници, които се самоубиват от жажда да властват. Но най-лошото е, че те повличат и много други хора – понякога цели народи – след себе си.
Иван Кръстев е много прав, когато казва в едно свое интервю за „Дойче веле“, че щом вестникарския пазар беше овладян от една медийна група, той на практика се срина. Днес младите хора предпочитат да се информират от електронни издания.  Всекидневници в хартиен вид се четат от малцина – предимно от по-възрастни хора. Унищожавайки всякакава конкуренция, прекалено алчните за власт и пари монополисти унищожават в крайна сметка целия пазар, от който зависи тяхната власт.
Също и тези партийни активисти, които веднага започнаха война срещу съдебната реформа, са в крайна сметка неволни самоубийци. Защото липсата на ефективна съдебна система, липсата на доверие в съда и прокуратурара, разочарованието на хората от липсата на правов ред в държавата, изкарва на политическата сцена екстремни партии и съсипва традиционните. Така може да се обясни възхода на някои екстремни популиски партии и в други европейски страни.
Какво ще спечелят за себе си БСП или ДПС, ако се противопоставят на съдебната реформа? Няма ли да изгубят много повече, отколкото ще спечелят?  Няма ли на практика да стимулират възхода на екстремни националистически партии и собствения си залез?
Разбира се, съдебната реформа не е някакъв философски камък, който изведнъж, по магически начин ще превърне ръждясалите от корупция институции в златни еталони. Защото институциите се правят от хора.
Постоянно чуваме, че за всичко у нас е виновна системата. И враговете на реформата на системата цинично казват същото. Наскоро чух някой по телевизията дори да обяснява, че за всичко било виновно „обществото“, а не отделните хора ... Но какво друго е „обществото“, ако не съвкупността от отделните хора? И кой друг създава системат в една държава, ако не обществото, т.е. хората? Системата – това сме ние.
Различни ли сме ние, избирателите, от нашите избраници в парламента? И когато говорим за корупцията и неефективността на системата у нас, замисляме ли се дали самите ние не сме участвали по някакъв начин в това, което критикуваме?  С подкуп на длъжностно лице  (защото нещо ни е жизнено важно, а не виждаме друг начин да го получим),  или със затваряне на очите пред корупцията ( защото работата и заплатата ни зависи от корумпиран началник например)? Или просто с немарливост и бездушие на работното място? Или като не гласуваме и така оставяме на власт тези, които купуват гласове?
Това е дяволски кръг. Да, системата е виновна за всичко, но системата е такава, каквато сами си я правим.  Дори, ако вярваме, че не ние, а някой друг създава системата, не можем ли сами да направим нещо, за да я променим? Нещо дребно – като пускане на бюлетина в урната, или  изпълнение на работните ни задължения, дори в личния ни бизнес,  в рамките на закона? Не е вярно, че това нищо няма да промени! Ако всички го правят – всичко в държавата ще се промени.
Демокрацията е власт на закона. Но ако погледнем държавите, в които има демокрация и в които има власт на закона, ще видим, че всичко до много голяма степен зависи от навиците и житейските разбирания на народите на тези държави.
Все пак законите, както и обществата, постоянно се променят. Преди два века робството е било законно. Жените не са имали право на глас до началото на миналия век. Когато спрем да се променяме, когато сперм да се реформираме, когато поискаме мигът да спре – идва Мефистофел да ни поиска сметката. Застоят не е устойчивост, а изоставане  и гибел.
Законовите реформи ще направят обществото ни по-демократично, по-жизнено и по-устойчиво.
Колкото до референдума за избирателната система, надявам се той да се проведе заедно с местните избори. Аз бих подкрепил задължителното гласуване, електронното гласуване, както и това част от народните представители да се избират мажоритарно. 


Задължителното гласуване ще "удави" купения вот, ще намали значението му, ще го обезсмисли. Електронното гласуване ще даде възможност на близо 2-милионната българска диаспора в Европа и Америка да участва в българските избори. Електронното гласуване не създава повече възможности за манипулациии от разнасянето на чували с бюлетини в нощта след избори. И най-накрая – по-добре е да имаме смесена избирателна система, отколкото пропорционална. Но изцяло мажоритарната също е неподходяща за нашите условия. По-лесно се купува отделен независим кандидат, отколкото партийна листа. Вярно е, че при мажоритарната система се гласува за личност, а не за партийна листа. И това, разбира се, е добрoто при нея. Но само първият в изборната надпревара печели при мажоритарни избори – всички останали отпадат. Така на практика отпадат гласовете на тези избиратели, които са гласували за втория или третия в надпреваратa, не се отчита избора им. В страни, където има чисто мажоритарна система обикновено остават само две партии в парламента. У нас има голям шанс тези две партии да бъдат ГЕРБ и ДПС и всички останали да отпаднат... Пропорционалната система ( с партийни листи) също има своите недостатъци, както знаем. Затова най-добре е да имаме смесена система.

вторник, 9 юни 2015 г.

ЧОВЕК БЕЗ РОДИНА

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/06/09/2547001_chovek_bez_rodina/

Диктаторите винаги се отъждествяват с родината. Да говориш срещу Живков в България или срещу Брежнев в Съветския съюз беше равно на родоотстъпничество. Същото е сега и с Путин в Русия. И българските "русофили" смятат, че да си на страната на голямата руска култура и против диктатурата на Путин е русофобство. Да говориш срещу Ким Чен Ун в Северна Корея е сигурно и богохулство, което се наказва със смърт.

Казвал съм и преди, че не се смятам за русофоб, въпреки че мразя руския царизъм, съветския (ленински, сталински, или брежневски) садизъм и сегашния путински империализъм. Когато живеех в САЩ, мразех Джордж Буш-младши и съм писал – там и тогава – срещу него и срещу войната в Ирак. Това обаче не означава, че мразя Америка или американците.

Моята леля беше доктор по медицина и гръден хирург. Тя беше също така атеист. Но цял живот е помагала на хората, това беше смисълът на живота ѝ. И съм сигурен, че сега тя е в рая за разлика от някои хора, които ходят всяка неделя на черква, спазват всички пости, молят се по три пъти на ден, но носят в сърцето си злоба. Данте поставя и папи-симонити (които търгуват с духовни ценности) в Ада. Мисля, че натам са се запътили и някои православни духовници. Особено тези, които обслужват или са обслужвали Путиновата, Живковата или друга земна власт. Да не говорим за тези "социалисти", бивши атеисти, които станаха капиталисти след края на комунизма у нас и които сега канят свещеници да освещават новите им бизнес офиси.

Аз не съм нито социалист, нито атеист, но моето християнство и моята политическа вяра в личната свобода, моя либерализъм, са много сродни с атеизма и социализма на един велик американец. Кърт Вонегът беше на 83 години през 2005 г., когато публикува брилянтната есеистична книга "Човек без родина" (А Man without a Country). Това беше времето на Джордж Буш-младши и неговата иракска авантюра. Вонегът почина две години по-късно.

Последната му книга прилича на сборник от фейсбук статуси (макар че той е пишел само на пишеща машина и на ръка). В един от тези неелектронни "статуси" Вонегът казва, че ако някои хора по света все още обичат американците, то е заради нещо, създадено от афроамериканците – заради блуса, това най-ефективно (според него) лекарство срещу депресията. Блусът е повлиял и джаза, и съвременната симфонична музика, и рок, и поп, и рап – цялата световна музика от началото на миналия век насам. Аз също бих казал, че обичам Америка най-вече заради блуса и джаза и заради истински свободните духове като Кърт Вонегът, които Америка е родила.

Ето един кратък "статус" от книгата "Човек без родина". (В текста се споменава проповедта на Исус на планината, част от която е известната фраза за плесницата и обръщането на другата буза, наставлението на Исус да обичаме не само ближните си, но и враговете си, както и блаженствата. Проповедта на Исус се цитира в пета глава на Евангелието от Матея.) В деветата глава на своята книга социалистът и атеист Вонегът казва:

"Прави на другите каквото искаш и те да правят на теб." Много хора мислят, че Исус е казал това, защото толкова прилича на нещата, които той е обичал да казва. Но всъщност го е казал Конфуций, китайски философ, петстотин години преди да го е имало този най-велик и най-хуманен човек, наречен Исус Христос. Китайците също са ни дали чрез Марко Поло спагетите и рецептата за барута. Китайците са били толкова глупави, че са използвали барута само за фойерверки. И всички са били толкова глупави в ония времена, че никой в никое полукълбо не е знаел за другото.

Извървели сме доста път оттогава. Понякога ми се иска да не бяхме. Мразя водородната бомба и шоуто на Джери Спрингър.

Но да се върнем към хората като Конфуций и Исус и моя син доктора, Марк, всеки от които е казал по свой собствен начин как можем да се държим по-хуманно и може би да направим света по-малко болезнено място. Един от любимите ми хуманисти е Юджийн Дебс от Тер Оут, в моя роден щат Индиана.

Забележете това. Юджийн Дебс, починал през 1926, когато още не съм бил на 4, се е кандидатирал 5 пъти за президент от Социалистическата партия, като е спечелил 900 000 гласа, почти 6 процента от гласовете през 1912 г., ако можете да си представите такава бюлетина. Той е казал следното в кампанията си:

Докато има нисша класа, аз съм в нея.

Докато има криминален елемент, аз съм от него.

Докато има един човек в затвора, аз не съм свободен.

Не ви ли кара всичко социалистическо да искате да повърнете? Като големите държавни училища и здравната застраховка за всички?

Когато се събуждате сутрин с петлите, не ви ли се иска да кажете: Докато има нисша класа, аз съм в нея. Докато има криминален елемент, аз съм от него. Докато има един човек в затвора, аз не съм свободен.

А какво ще кажете за Проповедта от планината на Исус, за Блаженствата:

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

И тъй нататък. Не точно дъски за републиканската платформа. Не точно материята на Джордж У. Буш, Дик Чейни, или Доналд Ръмсфелд.

По някаква причина най-гласовитите християни между нас никога не споменават Блаженствата. Но често със сълзи в очите те настояват Десетте Божи заповеди да се излагат в обществени сгради. И, разбира се, това е Мойсей, не Исус. Не съм чул един от тях да изисква Проповедта на планината, Блаженствата да бъдат излагани където и да е.

"Блажени са милостивите" в съдебната зала? "Блажени са миротворците" в Пентагона? Я не ме будалкайте!

(Vonnegut, Kurt. A Man without a Country. New York: Seven Stories Press, 2005, p. 95-98)

Това е социалистът Вонегът. Не Станишев, Първанов или някой от нашите социалисти милионери. А колкото до "човекът без родина", ето какво казва Исус за себе си, когато го обвиняват, че се е обявил за цар на евреите: "Моето царство не е от този свят."