вторник, 13 януари 2015 г.

ТЕРОРИЗЪМ, ДЕМОКРАЦИЯ И РЕЛИГИЯ



Тероризмът разрушава демокрацията по коварен начин. Създава се страх в обществото и мнозина решават, че могат да се лишат от някои свои граждански свободи в името на сигурността си. За това се говореше и след най-голямата и кървава терористична атака на 11 септември 2003та г. в САЩ.  Тогава администрацията на Джордж Буш-младши въвдеде Патриотичния закон (Patriot Act) за борба с тероризма, с който, спред критиците му, се дава по-голяма възможност на властите да следят и контролират хората.
Малцина в днешния демократичен свят протестират срещу видеонаблюдението навсякъде в общественото пространство. Видеонаблюдението ограничава престъпността или помага тя да се разкрва. Но тези камери навсякъде около нас много приличат на окото на Големия брат от „1984“ на Оруел. Иронично е, че доста хора мечтаят да участват в предаването „ Big Brother”, да се изложат на „всевиждащото око“, да бъдат видяни от всички, без да си дават сметка откъде идва и какво означава метафората “Big Brother“(Голям брат). 
Не само в шоу-бизнеса, но и в изкуствата доминацията на пазара, подобно на тоталитарната диктатура, налага на твореца своеобразна цензура. Творецът започва да се съобразява с масовия вкус в желанието си да „произведе продаваем продукт“, да стане богат или известен. Така неграмотността, вкуса на най-масовия читател, зрител или слушател на изкуствата, ограничава свободата на твореца и руши самата същност на художественото творчество. По подобен начин това прави тоталитарната диктатура, която изисква от твореца да обслужва „масите“ или всъщност да бъде идеологически слуга на властта.
Парадоксално е, че  „народните маси“, ако не са израстнали до гражданско общество от свободни индивиди, най-често не обичат демокрацията. „Народът“ не обича „властта на народа “ .
Колкото по-безпросветни са масите, колкото по-далеч са от състоянието на гражданско общество от съставено от свободни и активни индивиди, толкова по-полпулярна е диктатурата на силната личност, на „добрия цар“, на „народния Вожд“, дучето или фюрера. Колкото по-безпросветни са масите, толкова по-презряна е от тях либералната демокрация. Симптоматични у нас са любими на троловете думи като „либерасти“ и „толерасти“.
Свободата на словото и толерантността към различните е фундамента на демокрацията. Не може да има демокрация там, където няма толерантност, където няма търпимост към мнения, с които не сме съгласни или които дори ни обиждат. Всеки се изказва и всеки има право на глас на агората в демоктратичния полис. Както и в социалните мрежи. И мнозинството, което управлява чрез гласуване, не наказва и не тормози малцинството.
Не може да има демокрация в общество, в което например Райко Алексиев е наказан със смърт за карикатура на Сталин или карикатуристите от „Шарли ебдо“ са наказани със смърт за карикатура на пророка Мохамед. Те са публикували и карикатури на Папата и на Божията Майка.
Нетърпимостта към различните – в етнически, политически, религиозен или сексуален план е нетърпимост към демокрацията изобщо.  Разбира се, демокрацията не е възможна, ако няма гражданско общество и равенство пред законите на страната, които трябва да се спазвата.
Либералната демокрация в началото на 21-ви век е атакувана от много страни. От путинистите и идеолозите на войната на „евразийската армия на доброто срещу атлантическата армия на злото“ (по В. Сидеров), от Ислямската държава в Ирак и Леванта, която приветства терористите и е обявила война на западната либерална демокрация, от крайнодесните и крайнолевите в самата западна либерална демокрация, които искат държавата да създава полицейски ред, като дискриминира чужденците и малцинствата,  или пък да преразпределя благата по равно независимо от количеството и качеството на труда. И крайнолевите и крайнодесните работят против единството на Европейския съюз, заедно с другите врагове на либералната демокрация.
У нас понятията за ляво и дясно са още по-объркани. Леви социалисти защитават крайнодесния Путин и властта на олигархията. Валентин Георгиев, автор на партийния вестник „Дума“ написа във Фейсбук, че французите си го били заслижили, по повод екзекуцията на 12-те карикатуристи. Очевидно и за Георгиев либералната демокрация е големия проблем, както и за ислямските фундаменталисти. И убийството на невинни хора е заслужено.
 Вероятно треристичните убиства на журналистите от „Шарли ебдо“ в Париж през миналата седмица ще помогнат да ултрадесните, като Марин Льо Пен, на тези, които искат да се ограничават правата на малцинствата и чужденците, да се въвежда по-строг полицейски ред. Така тероризмът руши демокрацията отвътре.
Не трябва да се подаваме на страха и не трябва да забравяме мисълта на Волтер: „Не съм съгласен с твоето мнение, но ще защитавам до смърт правото ти да го изкажеш“. В крайна сметка, вярвам че демокрацията, именно поради своята толерантност към различните, е по-устойчива и силна от всяка диктатура. Историята на световните войни – топлите и студената – от 20-ти век доказва това.

Религията е важна за обществото, както вярата е важна за всеки отделен човек. Някакъв религиозен морал стои в основата на всяко общество. Но една морално-религиозна ценност, без която обществото е невъзможно, е именно толерантността към другия (любовта към ближния), както и грижата за бедния и страдащия. Исус призовава, според Евангелието на Лука, да обичаме враговете си. „Не убивай!“ е една от десетте Божи заповеди, според Мойсеевите книги.  А Мойсеевите  книги са свещени и за евреи, и за християни и за мюсюлмани. В Корана (Сура 2) се казва:“...И дадохме на Муса [Mойсей] Писанието и подир него изпратихме един след друг пратениците, и дадохме на Иса [Исус], сина на Мариам [Мария], ясни знаци, и ги подкрепихме със Светия дух...“ Мирното съжителство и любовта между хората не противоречи на никоя религия. А убийството на хора, които мислят различно от нас е варварство. Това не е религия.

сряда, 7 януари 2015 г.

ЕВРАЗИЯ ИЛИ ШВЕЙЦАРИЯ – САМО НЕ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

През изминалата година светът стана по-нестабилен и непредсказуем. В непосредствена близост до нашата североизточна и югоизточна граница – на една държава разстояние – се разгоряха два различни  военни конфликта. В Русия се завърна реториката от времето на Студената война. (За разлика от Северна Америка, където внезапно започна размразяване на отношенията между Куба и САЩ.) В допълненние на конфликта в Украйна, в Сирия и Ирак се създаде „Ислямска държава“ , където властта се крепи на религиозна война със Запада и публично обезглавяване на невинни хора.
В новогодишно съобщение по своята партийна телевизия, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров заяви, че сме били вече във война. Според него, „атлантическата армия на злото воюва срещу евразийската армия на доброто“. А ние българите сме били евразийци, не атлантици, затова трябвало да браним „евразиийското пространство“...
Казват, че което (или който) не може да се купи с пари, може да се купи с много пари –   пари не само за билбордове и партийни телевизии. У нас не липсват политици, които се продават лесно.  Но дали някой все пак в случая не си е хвърлил парите на вятъра?  Да се обявява трета световна война в новогодишно послание прилича повече на комедийно шоу, отколкото на думи на мрачен пророк. Въпреки военната намеса в Украйна, която в крайна сметка го доведе до международна изолация, аз се надявам, че Путин не е до там луд да започне наистина Трета световна война – война срещу Европа и Америка.
Войната (в преносен смисъл) между различни икономически интереси в света никога не е стихвала. Но Китай например „воюва“ на икономическия фронт мълчаливо. И в крайна сметка доста по-ефективно от Русия на Владимир Путин. Китай стана втората икономическа сила в света, с тенденция да стане първа.  А Путин прикрива изкономическите си и политически вътрешни проблеми с войнсвена реторика и агресия към Запада и  „непослушни“ съседи. Включително България беше смъмрена и обвинена за спирането на Южен поток, макар че проектът беше спрян всъщност от руска страна и  главно по икономически причини.
Севернокорейците непрекъснато крещят срещу САЩ и Западния свят, заплашват със Световна война, борят се с някаква въображаема световна конспирация срещу безумната им деспотия. Това крещене срещу САЩ и Запада най-често е комично и е признак на безсилие. Друг е въпросът с Русия, кочто е втора атомна сила в света. Затова се надявам Путин да не е толова луд, колкото са някои негиови апологети и самоназначили се бранители на „евразийското пространство“.
Но така или иначе, уви, реториката от времето на Студената война се възроди. Макар и да се е изродила като че ли в пародия на себе си. Поне в някои части на северна Евразия. Слава Богу в София, за разлика от Москва и Пхенян, тази реторика ползвана от Сидеров не върви. Миналогодишните избори за европейски и български парламент ясно показаха това.
Путинистите у нас наричат привържениците на европейския път на развитие на България „русофоби“.  Затова искам да подчертая, че когато става дума за руска литература или музика или балет, когато става дума за Достоевски, или Чайковски, или Стравински, или Ахматова,  аз не съм русофоб, а русоифил. Но като българин, съм дълбоко отвратен от нашите продажни путинофили. Миналата година един от тях, собственикът на в-к „Дума“ Николай Малинов, след присъединяването на Крим към Русия честити „на всички православни славяни победата в Третата Кримска война“ и заяви, че след Крим идвали Балканите по южния път. Ето този вид "русофилство" си намирисва на национално предателство. Затова слава Богу, че България е член на НАТО и Европейския съюз. Иначе наистина вероятно щеше да ни сполети съдбата на Украйна.
В последните две години доби популярност и една друга идея, че истинска (директна) демокрация имало само в Швейцария и трябвало и ние да въведем такава. Тази идея, по доста по-интелигентен и перфиден начин, всъщност работи за същото: да навежда на мисълта за излизане на България от Европейския съюз и НАТО. Защо не чрез референдум за излизане от ЕС и НАТО, ако не може Сидеров да вземе властта?
В “Mediapool”  излезе интересен текст – подробно и задълбочено описание на швейцарската политичека система.Това описание ясно показва, че представата на някои у нас за швейцарската пряка демокрация, в която едва ли не страната се управлява от някакави събрания на площада  без парламент, е далеч от истината. В Швейцария има многопартиен парламент и правителство, както на ниво конфедерация, така и във всеки отделен кантон. Всъщност швейцарската система е силно усложнен вариант на представителна парламентарна демокрация, със значителен елементи на пряка демокрация – чрез референдуми и граждански петиции – в една децентрализирана конфедеративна държава с 4 национални езика.
 Единственият референдум правен у нас за 25 години беше за гъола „Белене“, в който потънаха безвъзвратно милиарди. И  резултатът от този референдум беше такъв, че въпросът за „Белене“ се върна за решаване от Парламента. Освен това ( засега поне ) ние нямаме кантони, България не е конфедеративен съюз на полу-независими малки държави.
У нас  актуални въпроси са дали изобщо да се дава право на глас на някои малцинства или дали да има новини по телевизията на друг език освен български... А в случая с Швейцария говорим за държава с 4 национални езика и голяма децентрализация на властта.... Кой например ще има право да реши въпроса какъв да е официалния език в дадена община у нас, ако се въведе подобна система? Или какво да изучават учениците в дадено населено място?
Мисля, че за нас има по-добри модели от швейцарската демокрация, създавала се и развивала се в течение на векове. Нека първо да осигурим елементарно спазването на законите! Нека да осигурим едно необходимо условие за съществуването на демокрация изобщо – разделението на властите. Особено важно е да има незвисимост на съдебната власт от политическата. Както и от икономическата – от властта на олигарсите. Иначе за каква демокрация изобщо можем да говорим?  Нека постигнем първо основното. А после да мислим за усложняване на една истинска представителна демокрация с елементи на пряка демокрация или децентрализация на властта.
Не мисля, че стоките и институциите в България се славят с точността и съвършенството на швейцарски часовник. И не мисля, че България трябва да се кантонизира или да се децентрализира властта до такава степен. В нашия случай това би означавало само едно – пълна власт на мафията и задкулисието поради пълен хаос в политическия живот.
Не можем също така повече да отлагаме въпроса за съдебната реформа. Съдебната реформа трябва, и може, да бъде започната веднага, от това правителство и  от този парламент. Парламентът може да прави и промени в конституцията, ако се налага. Всяко отлагане ни тласка все по-надолу.
А Европейският съюз би могъл да ни помогне  и за справянето с корупцията, както за икономическото ни развитие и националната сигурност, повече от въвеждането на някаква подобна на швейцарската политическа система. Разбира се,  най-вече сами трябва да си помогнем!
Струва ми се, че и идеята за въвеждане на директна демокрация у нас ( дори някаква напълно безпартийна директна демокрация), както и евразийската „русофилска“ идея, е пусната да циркулира в обществото от тези сили, които търсят начин да ни откъснат от Европейския съюз.
Колкото до директната демокрация, всъщност не са ли социалните мрежи, където могат ефективно да се органиизират петиции и масови протести, една модерна форма на директна демокрация? Информационните (и комуникационни) технологии улесняват функционирането на гражданското общество, което може и трябва да контролира властта.
Разбира се, тези технологии улесняват и промиването на мозъци от страна на големи компании, политически сили и тайни служби. Но това си зависи от нас – доколко умеем да мислим самостоятелно  без да се подаваме на манипулации. В електронното пространство имаме (все още) пълна свобода на избор.