събота, 14 юни 2014 г.

ПОЕЗИЯ И ПУБЛИЦИСТИКА

СТЕНАТА *
(2013)
                  Mother, should I trust the government?
                                                        Пинк Флуд

Попитахме стената:
Как е възможно социалисти и етнически турци да бъдат в коалиция
с неонацисти, които мразят малцинствата?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Как е възможно български патриоти да искат България да излезе от Европейския съюз и да влезе в Евразия?
Тя не отговори.

Попитахме стената: 
Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията,
искаха да подарят Националната сигурност на един олигарх и собственик на  медиии?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, продължават да назначават на работа хора, обвинени
за корупция и близост с мафията?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо социалистите, които твърдят, че защитават бедните, не направиха нищо за бедните, докато бяха на власт през две трети от последните 25 години?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Ако вземеш заем за милиони, за да подкупиш бедните предизборно
с двайсет лева бонус на човек, кой ще плаща лихвите?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо ръководителите на Социалистическата партия, които твърдят, че вече не са комунисти, не се разграничиха никога от лагерите, от убийставата, от престъпленията на Комунизма?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо Народното събрание се пази от народа с ограждения
и тежко въоръжена полиция?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо не ни отговаряш никога, когато ти задаваме въпроси?
Тя не отговори.

Стената не може да говори.
(Макар че някои стени, като Берлинската, можеха да стрелят.)

Стената отговаря само,
когато хората я питат с чук.



–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*На 31 август 2013 година, докато продължаваха няколкомесечните масови протести за ОСТАВКА на правителството на Пламен Орешарски, по време на концерта си в София Роджър Уотърс изписа на стената с български букви думата:„Оставка!“


ТЪМНАТА СОФИЯ *
(2013)

София е най-тъмната столица в Европа.  
Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня съня за светлото минало...  съня за Златния век в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчести бизнеси, оковават ни в обръчите си от фирми, докато слугите им ни приспиват с кулоарни словоблудства от екрана на телевизора.

Перловският канал мирише на тоалетната на Парламента.

Но ние, българите, сме като орлите! Имаме си и Орлов мост!  Само че под моста не тече река, а канал.

И мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградското шосе.

Сънуваме как Ориент експрес със сладко потракване ни носи към Европа. Сънуваме, че сънуваме, че пътуваме ...

От време на време ранобудни петли и студенти идват в съня и ни викат в ушите: Събудете се! Съмва се! Съмвайте се!

И като в оня детски сън  –  ние веднага се събуждаме, изпишкват ни, нахранват ни, обличат ни за училищe и излизаме с натежала от просвета чанта. Докато крачим бодро по тротоара пред университета щастливо си тананикаме: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви !“ ...  

Но изведнъж осъзнаваме, че още сме под юргана. И събуждането също е било насън ...

София е най-тъмната столица в Европа.



–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*През есента протестите от лятото на тази година още продължаваха, без резултат. Пртестиращи студенти окупираха Софийския унивеситет „Св. Климент Охридски“. Без резултат.



ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО*
(1980)

Декември е.
Какво ли този път ни носи
дядо Коледа?
                            
Уви, глиганите привършиха,
другари!
Но да оставим своите Винчестери
на стената над камината
и да послушаме спокойно
на свинете вечерния хор
вън
във декемврийската виелица ...

Свинете – тези розови предчувствия ...
Свинете – тези тъжни ангели ...

Според последни данни
те са между най-интелигентните бозайници.
Те са като хората – всеядни.
Те преглъщат всичко:
и чиниите с ухаеща помия,
и летящите чинии,
и студените остатъци от мозък,      
и пържолите от бивши братя.

Всичко! –
шепне хорът на невинните животни –
всичко трябва да изплюскаме!
Защото рано или късно
и нас
за Коледа ще ни заколят.

Свинете гледат философски на живота.
И ако устите им не бяха обладани
от музиката на месото,
те щяха да предупредят човеците
с такива думи:

Има във вселената възмездие!
И вие,
дето днес ни плюскате,
вие също сте обречени
на нечие
декемврийско тържество!            
                                                         


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*  Написах това стихотворение, когато бях на 23 годин и го предложих за печат  във  вестник “Пулс“. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано  с цел да се направи  номер на баща,който тогава беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми  е бил викан за обяснение и казал: “Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков“. Защитил ме е с други думи. Той също беше в “ловната дружинка” на Тодор Живков. И имаше пушка "Винчестер" (Winchester). Но и Живков бил имал точно такава . Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми „Някой ден“, която издадох три години по-късно. (Между другото,  имаше и някакъв  Декемврийски пленум на ЦК на БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се разбираха от самосебе си.)



СЪНЯТ НА ГНИЛОТО ДЪРВО
(1988)

Вътре в мен гъмжи една държава
         отровена, разграбена, нездрава.
Чужди думи в кръчмите пируват,
         а моите на чужди се преструват.
Катедрална фабрика “Надежда”
         мъгляво жълто тайнство произвежда.
Злобата по залез в мен запява:
         в ръждиви пари с песен се явява
бледа рота от деца смутени
         със кървав сън в очите разширени.
В мозъка, в бетонен бункер Царя
         загадъчно усмихнат хвърля зара.
В канцеларски лабиринт, на скрито
         съблича той богинята с везните ...
Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:
         живее вътре, с вътрешно горене.

                                                      




ТРЕТИ НОЕМВРИ*
(1989)

Група граждани
пристигнаха от изток –
азиатски кентаври
с високо развети опашки,
и се сляха с друга група граждани,
дошли от север –
руси герои
с медени пити, вместо шитове,
със сърпове за саби.
Група граждани владяха земите
на Балканите
от Франкския тъмен запад
до златния Цариград.
Група граждани се покръстиха
и ораха земята
от Дунав до Бяло море,
и ораха с кръст душите на славяните
до Охрид до Балтийско море.
Група граждани преживяха
Османската империя
с български имена,
с чардаклии къщи
и тлъсти стада.
Група граждани приеха в Търново
най-демократичната конституция.
Група граждани
преживяха две национални катастрофи
около Първата световна война
и още една национална катастрофа
след Втората световна война.
Група граждани мълчаха денем
и плакаха насън,
задавeни от дим и демагогия,
и намаляваха,
и децата им измираха от рак
и безнадеждност,
и ги биеха, и ги лъгаха,
и ги потупваха приятелски по рамото.
Група граждани
на трети ноември
наводниха площада
от “Света София” до Народното събрание
и камбаните на “Александър Невски” биеха
и многохилядната група граждани
викаше:
„Чист въздух!
Чиста вода!
Свобода,
гласност,
референдум!“
  
А друга група
бивши селяни –
глухи и слепи от старост,
си подаваше главите
от два прозореца на Народното събрание,
обградено от милиция ...
И на другия ден 
във вестник “Работническо дело” съобщиха,
че група граждани
внесли петиция
в Народното събрание.

5 ноември 1989
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*    На 3 ноември 1989, една седмица преди Тодор Живков да подаде оставка, "Екогласност"  внесе петиция в Народното събрание срещу два катастрофални за екологията на България проекта. ("Екогласност" беше и против вече отдавна тогава подготвяния строеж на АЕЦ "Белене".) Хиляди подписи бяха събирани пред "Кристал" в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки, че по това време в София се провеждаше Международен екологически форум, на който присъстваха западни жураналисти.  При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред "Св. Александър Невски". Петицията беше внесена откъм задния вход на Народното събрание. Тогава никой от хилядите участници в митинга не подозираше, че Тодор Живков ще подаде оставка само след 6 дена. На другия ден, 4 ноември във вестник "Работническо дело", най-долу на предпоследната страница (последната беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съобщение: "Вчера група граждани внесоха петиция в Народното събрание." Не се уточняваше от колко души се е състояла "групата граждани", нито за какво е била петицията. Написах това стихотворение на следващия ден. 

НОВОРУСИЙСК
(1988)

Южно море
и дървета
бели от циментов прах.
Позеленели от влага
бетонни блокове.

Новорусийск се гордее
с паметника на загиналите
при един безсмислен десант.

Новорусийск прилича
на тази сбръчкана млада вдовица
със скъсани чорапи,
пеньоар и чехли.
Тя крачи гордо втренчена в туристите.
Тя знае,
че да те съжаляват не е хубаво.
И не иска да я съжаляват!
Просто
иска да сконфузва.


                                                        

Няма коментари:

Публикуване на коментар