събота, 5 април 2014 г.

НОСТАЛГИЯТА ПО КОМУНИЗМА: НЕ Е ЛИ ТВЪРДЕ КЪСА ПАМЕТТА НИ?

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/04/05/2273808_nostalgiia_po_komunizma_ne_e_li_tvurde_kusa_pametta_ni/


Наскоро в пресата излезе забавната новина, че Северна Корея задължава със закон мъжете да носят прическата на Ким Чен УнВероятно на плешивите мъже ще им раздават перуки. Или  по-скоро ще им режат главите... 
Коментирах новината на стената си във Фейсбук: "Ето! Тези хора са построили комунизма! При развития социализъм само ни подстригваха дългите коси (и мереха полите на момичетата с линийка в училище), но още нямаше държавно постановление каква точно трябва да бъде прическата. Пък и живковата не беше особено подходяща за подражание...“ 
Сигуртно трябва да обясня за по-младите, че през седемдесетте години, когато дойдоха на мода дългите коси за мъжете и късите поли за жените, младежите бяха принудително подстригвани и преобличани. А една сутрин Софийския университет осъмна с надпис в двора: "Днеска косите - утре главите!" 
Уви, авторите на този смел протестен надпис не са знаели, че главите никога не са преставали да падат в нашата родина. Не само по вереме на масовите политически убийства – чрез Народния съд, без съд и присъда, в концентрационните лагери, не само убийства на участници в горянската въоръжена съпротива срещу режима и политически опозиционери, а дори и убийства на провинили се комунистически лидери като Трайчо Костов. БКП и ДС никога през годините на комунизма не са спирали да громят „класовия враг “ по един или друг начин. А класови врагове бяха не само неудобните за властта хора, но и техните семейства.
Моята иронична забележка за поредния северно-корейски Ким и неговата прическа изненадващо ядоса някои хора. Ядоса ги явно неуважителното ми отношение към Тодор Живков. И сеге, под тази статия сигурно ще се появят злъчни коментари, напомнящи как бащата ми, Любомир Левчев, е бил комунист и „слуга на Живков“. Синът на класовия враг си остава класов враг, дори и когато вече наближава пенсионна възраст... Но раздразнението от моята политическа позиция обикновено идва именно от редиците на бивши комунисти и офицери от ДС, които виждат в мое лице ренегат на тяхната партия-класа. Тази партия-класа беше управляваща в миналото и продължава да управлява и до днес.
         Губейки битката за Уктрайна на политическия и икономическия фронт, Путин реши да направи рязък завой назад към политиката на  военната заплаха и към войнствената реторика от времето на Брежнев. Анексирането на територии от съседни държави под претекст, че се защитава национално малцинство е всъщност реваншиска политика от средата на миналия век.
Но както по време на Студената война, така и сега американците са виновни за всичко... Едно време имахме „активни борци против фашизма и капитализма“. Сега отново, според московската идеология, в Киев след Янукович  властта е била взета от някакви фашисти, но фашисти подстрекавани от американците... Еклектическото безумие на тази реторика на новата студена война отива още по-далеч.  Тя е често и антисемитска. Лошите американци са  хем фашисти, хем евреи. (И хомосексуалисти.) Евелина Закамская, водеща от руска държавна телевизия заяви, че евреите сами били виновни за Холокоста. Интревюираният от нея Андрей Проханов, страстен привърженик на агресивната политика на Путин,  каза че и сега еврейски организации подържали фашиския Майдан.  Според друго негово изказване на митинг, на който е присъствал и Путин,  Барак Обама пък бил достоен за член на Ку Клукс Клан... Евреи-фашисти, афро-американци от Ку Клукс Клан...Може ли всичко това да бъде част от официалното политическо говорене ( държавна телевзия, митинг с Путин) - в една нормална страна? Прилича на говоренето на  Ахмединеджад или Ким Чен Ун.
В Киев (който сега е атакуван и икономически чрез „Газпром“ с над 40% поскъпване на горивото) имаше наскоро нови размирици предизвикани от ултра-националисти. Изпълняващият длъжността президент на Украйна Турчинов намекна, че обръщането на радикалното движение "Десен сектор" срещу новата власт може да е станало под влияние на Москва. Това изобщо не е невъзможно. Путин подкрепя ултра-десни сили и в други европейски страни. И не само с цел да дестабилизира Европа. У нас ултра-дясната Атака обслужва Путин, като същевременно пледира за национализация и говори за Запада като за основния враг на България. Антитуркизъм, антисемитизъм, хомофобия, антизападничество и любов към Русия... Крайно-дясното и крайно-лявото от край време си приличат и се привличат. И нациската и комунистическата партия се наричаха „работнически“ и“социалистически“ партии. Тоталитаринте диктатури, както знаем, бяха подобни.
Изведнъж бивши комунисти и агенти на КГБ, като Путин, станаха големи раделели за панславизъм и православно братство, за връщане към историческите корени и имперските въжделения на Русия. Дали държавният „реалния соцализъм“, уж вече забравен от управляващата олигархия, не се възражда като нов руски национал-социализъм?
И у нас путиновата Евразийска идея има горещи привърженици. Мнозинството от младите хора, които са ходили в Берлин, Париж, Лондон или Ню Йорк, трудно ще бъдат убедени, че там се живее по-лошо отколкото  в Русия или у нас. Но тъй като историята на комунизма на практика не се изучава в гимназиите, а днешните български гимназисти и студенти са родени след комунистическата власт, сега се прави опит да се промиват техните мозъци с мита за прекрасното време на комунизма, времето на Живков и Брежнев.
         На тези млади хора бих искал да разкажа още две истории от самия край на живковото време.
            Беше вече лятото на 1989-та. Живеех в Зона Б-5 в София. Прибирам се към къщи от работа и – какво да видя – в кварталния плод-зеленчук, обикновено празен и запуснат като всички държавни магазини, на витрината греят измити червени домати. Влизам и казвам:“Един килограм домати, моля!“ Продавачката ме поглежда с ирония и отговаря: „Доматите не се продават. Само за витрината са. Днес другарят Елцин ще идва на посещение в нашия квартал.“  Елцин тогава беше партиен секретар на Москва. Но Живков, както  се беше снишил, за да изчака да премине бурята на перестройката, трябваше все пак усърдно да ухажва Големия брат... Днес малцина от гледащите „Биг Брадър“  се сещат от къде идва метафората за Всевиждащото око на Големия брат. Защото нито са живяли по онова време, нито са чели Оруел. Нито знаят, че през 1980-те пресни домати рядко се срещаха в плод-зеленчука, дори и през лятото.
            Точно под нашия блок на бул.Стамболийски  имаше магазин за телевизори. Прибирам се една друга вечер по тъмно и виждам опашка пред затворения магазин. Идва автомобил Лада, от който двама младежи извеждат възрастна жена, поставят стол в края на опашката, слагат баба си да седне, завиват я с одеалото и си отиват. Осведомих се за какво е тази опашка по никое време. Оказа се, че на сутринта щели да пускат за продажба нов български телевизор с холандски кинескоп. И хората се канеха да не спят цяла нощ, за да не го изпуснат... Реалността понякога е по-абсурдна от художествена литература.
            Преди година четох във Фейсбук носталгичен текст за българското левче от 1980-те, с което можело да се купи „ една кутия цигари „Арда“ (60 стотинки), един кибрит ( 4 стотинки) , баничка ( 18 стотинки) , боза (18 стотинки) и две обикновени вафли Чайка ( 12 стотинки)“... Обаче в друг коментар се припомняше, че по същото време един литър руска водка струваше 10 лева, кафе нямаше, луканката, ако се намери, беше 8 лева, сиренето –3,60. Минималната заплата тогава достигна цели 120 лева. А заплатата на млад специалист беше 155 лева. Западни коли не се продаваха, а една „Лада“ струваше 6000 лева,  но за нея се чакаше 15 години ред. Освен това основни български храни като боб, лук и картофи се внасяха от чужбина. Банани и портолали пускаха само по Нова година като луксозни  стоки.
            Сега много българи напускат страната, за да работят в държави, в които стандартът на живит е по-висок. Преди 1989-та това не беше възможно. Малцина получаваха разрешение да пътуват на Запад. Имаше не само входни, но и „изходни“ визи, издавани от нашите власти. Повечето от тези, които бяха пускани да пътуват, бяха или партийни функционери , или  известни спортисти и учени ( само ако са с чисто досие). Мнозина бях вербувани за агенти на ДС, за да могат да заминат. През 1980-те Западна Европа беше пълна с югославски и турски гастарбайтери. Но за нас, българите, затворени зад телените мрежи на съветския лагер, дори Югославия изглеждаше като цъфтящ Запад.
            Добре е да се поощрява българското производство. И не е добре това, че повечето стоки, които купуваме не са български. Но в Северна Корея всички стоки са родно производство. Все пак аз не бих живял в тази страна, където навсякъде се ходи под строй и властите са специалисти не само по рязане на коси, но и на глави.
            Да, светът е различен днес. Капитализмът не е рай. Парниковите домати нямат вкус. Бургерите в Макдоналдс не могат да се сравняват с домашни кюфтета. Освен това материалните придобивки не правят сами по себе си хората по-щастливи...  Но единственото, по което имам носталгия като помисля за 1970-те или 1980-те е младостта ми. Нямам никаква носталгия по телевизорите "Опера", москвичите и трабантите, евтината боза, лошите ресторанти. Нямам носталгия и към мечтата ( несбъднала се за мнозина) за паспорт с "изходна виза", с който да можеш да видиш някой ден широкия  свят оттатък Калотина. (Тогава не можеше дори да се гледа западна телевизия или да се четат западни вестници, а интернет, разбира се, нямаше...)
            Освен това аз говория за живота на средния човек в София по онова време, който живеше в едностаен апартамент със семейсвото си, в панелка вмирисана на мухъл и туршия, прекърпваше стари чорапи, ходеше на работа с  претъпкания трамвай или автобус, а в неделя обикаляше пустите улици замечтан за далечни екзотични градове...  Не говоря за тези, които дръзваха да се опълчат против властта. Не говоря за тормозените и убиваните по лагери и затвори, за жертвите на „възродителния процес“, за заклеймените „врагове на народа“ и заклеймените им семейства. Не говоря, разбира се, и за малцината привилегировани. Говоря за живота на средния човек, на мнозинството българи.
Дори протестът срещу замърсяването на Русе ( от румънска страна!) се смяташе тогава за опасно вражеско действие, камо ли да кажеш нещо в частен разговор (пред потенциален доносник) против властта у нас...
         Сега отново и отново се опитват да ни натрапват някакви конспиративни теории за „планът Ран-Ът“(подготвен впрочем от правителството на Луканов, но останал неизпълнен), чрез който подлите американци искали да съсипят България. Затова, видите ли, сме били на такова дередже, а не защото още ни управляват същите „отговорни другари“ и офицери от ДС, превънали се по време на прехода в мутри и олигарси. Не корупцията и незачитането на закона, а демокрацията била причината да сме бедни! И за всичко били виновни най-вече американците...
         Интересно защо така ни мразят тези американци? Защо решиха да съсипят точно нас, а не да кажем словенците, чехите, литовците, естонците? Защо в други източно-европейски държави хората живеят далеч по-добре от нас? Да не говорим за западно-европейските държави. И защо ние, колкото и да сме на европейската опашка, все пак живеем по-добре от руснаците?

         Не, другари от БСП и Атака, благодаря ви, но не искам Евразийски съюз на мястото на Съветския! Помня все още за какво става дума. Слава Богу, че сме в Европа!

Няма коментари:

Публикуване на коментар