понеделник, 21 април 2014 г.

Литература и политика

Статията ми "Носталгия по комунизма: не е ли твърде къса паметта ни?" имаше 20 хиляди прочитания и седмстотин коментара в "Дневник". Но тук, в блога ми, моят превод на поемата на Т.С. Елиът "Пустата земя" има повече прочитания от политическата статия за комунизма (стотици прочитания, не хиляди като в "Дневник", разбира се). Това изключително много ме радва. "Пустата земя" е една от най-трудните за четене поеми писани през 20-ти век, тя е в поезията това, което е "Одисей" на Джойс в прозата за високия модернизъм от 20-те години на миналия век. А Елиът е поетът, който виждаше Европа като едно цяло в културен план. Макар и американец, той беше последният голям европейски поет, обединил гласовете на Данте, Бодлер, Шекспир, гръцката митология и ,разбира се, Библията. (Казвам че е последният, защото след Втората световна война идеята за Европейската цивилизация като единствената цивилизация овехтя и беше заменена от амариканската мултикултурна идея.) Но днес Европа е обединена, такава, каквато я виждаше Елиът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар