вторник, 25 март 2014 г.

ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА




ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА

Като млад сънувах
как вървя по улицата и осъзнавам,
че съм гол от кръста надолу.
Минувачи ме разстрелват с погледи
и умирам от срам...
Или пък изведнъж се сещам,
че съм закъснял за училище.
Цели два часа! Цяла година... Толкова много съм закъснял,
че съм остарял
и няма да мога да завърша...
Или ме подгонва Злото на площада, а краката ми
омекват,
плетат се като езика ми, отказват ...

Но понякога сънувах хубавия сън –
аз пак съм гол на площада –
а махвам с ръка – и ми пада
камъка от сърцето –
загребвам въздуха с ръце и плувам бруст –
забавно, на забавени обороти –
издигам се
над минувачи и лехи с цветя...
(Обичам ги!) 
И летя през майския вятър
гол и свободен  
като чайка или буревестник –
гол и свободен
като душа след смъртта.

Това стихотворение е от март 2014. А долното съм го писал преди 33 години.


БУДНИЯТ

Напредваш с мъка в плътна плътска кал.
И волята си восъчна напрягаш.
Вървиш, а все затъваш пребледнял.
И примката на ужаса се стяга.

Ти бягаш. А смъртта зад теб мълчи.
Уж се разсейва. Уж часът отлага.
Но с гръб усещаш впитите очи.
Забързаш ли се – ето – тя посяга.

Пред теб върви жена под бял воал.
Лицето й не виждаш, но я искаш.
Тя все ти се изплъзва в тая кал.
А уж те вика, уж е много близка....

Напразен гърч, напразно се подтискаш!
Животът ти докрай ще е горчив:
от Неoтстъпност – ако силно искаш,
от Недостъпност – ако си страхлив.

Но ако спреш и просто се засмееш –
какво ще могат да ти сторят те?
Това е сън. Сънуваш, че живееш!
А Будността те чака – вътре в теб.

(




Няма коментари:

Публикуване на коментар