събота, 1 март 2014 г.

Кой се страхува от историята? или Борбата на паметта срещу забравата

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/03/01/2250119_borbata_na_pametta_sreshtu_zabravata/

http://www.blagoevgrad.eu/jelio-jelev-i-ivan-stanchov-gosti-v-aubg.html "Спомен за горяните"

„През февруари 1948-а комунистическият ръководител Клемент Готвалд застана на балкона на един бароков дворец в Прага, за да приветства стотиците хиляди граждани, струпани на площада на стария град. Заобиколен бе от другарите си, а до него, съвсем близо, стоеше Клементис. Валеше сняг, беше студено, а Готвалд бе гологлав. Изпълнен със загриженост, Клементис свали калпака си и го сложи на главата на Готвалд.[...]Четири години по-късно Клементис бе обвинен в предателство и обесен. Секцията за пропаганда моментално го заличи от Историята и, разбира се, от всички снимки. Оттогава Готвалд е сам на балкона. Там, където стоеше Клементис, се вижда голата стена на двореца. От Клементис е останал само калпакът върху главата на Готвалд...Годината е 1971-ва и Мирек казва: борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата.”
                                   Милан Кундера, от „Книга за смеха и забравата“
1.
Онзи ден от Министерство на образованието на България запитаха: Дали обществото ни е готово учениците да изучават историята на комунизма?  С такъв контриращ въпрос пресцентърът на министерството отговори на въпроса на „Дневник“ относно петицията за това в българските гимназии вече да се учи историята на комунистическия режим.
 Нямат ли тези хора от министерството капка срам?  Дали 25 години след Освобождението  дедите ни са се питали готово ли е обществото ни децата да учат историята на Османското владичество?
Още веднага след 9 септември 1944г. ръководството на тази същата стара партия, чиито горди наследници са днешните ни управляващи, започна най-безсрамно да фалшифицира историята. Дори беше създадена цяла нова нация в част от България. Дошли на власт  не чрез всенародно въстание, както твърдяха, а с помощта на Съветската армия, те бързаха не само физически да унищожат враговете си, но и да ги заличат от снимките и учебниците, да ги заличат от народната памет.
Знаем достатчно много за зверствата на фашизма. Но знаят ли децата ни, че 2730 души са осъдени на смърт от Народния съд - политици, депутати, научни и културни дейци, докато на Нюрнбергския процес в Германия осъдените на смърт нациски военнопрестъпници са 12 души? Колко още са невинните жертви на комунизма, разстреляни или загинали по лагери и затвори? Какво знаехме всички ние до скоро ( освен тези в чиите семейства е имало горяни) за горянската въоръжена съпротива срещу комунистическата власт?
Около 10 ноември 1989 г. докато някои членове на старата партия бързо се преустройваха от комунисти в капиталисти,  други  задаваха един също така безсрамен въпрос: Дали обществото ни е дорасло за демокрация? Сега някои от тях направо се обявяват за врагове на демокрацията. Други  са изцяло ангажирани със своите бизнеси и банки. А трети дълбоклкомислено  питат: Готово ли е българското общество децата ни да научат истината за историята на България между 1944-та и 1989-та година?... „Борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата.“
Невероятно е, че просветното министерство задава своя въпрос цели 25 години след падането на Тодор Живков от власт. Днес, когато децата ни, които са на 25-30 години, или по-малките, нямат вече никакви лични спомени от комунизма. Ако няма кой да им каже истината, какво ще знаят за историята? Освен онова, което са им разрешили да знаят събратята на същите другари, които изтриха Клементис от снимката с Клемент Готвалд в Чехословакия. .. А като минат още 25 години, вече и ние няма да сме тук, за да кажем на децата и внуците си, че това което четат в учебниците не е цялата истина.
Понякога разбирам тези хора, от по-възрастните поколения, които помнят какво е било преди 1989-та, но изпитват носталгия по комунизма. Тогава нещата бяха жестоки, но прости и логични. 
 През 1990-те бивши офицери от ДС и избрани комунисти станаха новите капиталисти. Те така бързо и тотално се декомунизираха , че започнаха да обвиняват своите опоненти от СДС, че били пребоядисали се комунисти... (Не че нямаше наистина достатъчно агенти на ДС внедрени в новата синя опозиция.)
         И как да харесват хората "демокрацията" и "капитализЪма" произведени от тези оперирани от чувство за морал двуличници? Един бивш агент на ДС, сега успешен политик  казва в прав текст, че моралът в политиката бил вреден. Шеф на Шести отдел на ДС е сега капиталист и ни поучава от екрана как да разпознаваме добро и зло. Врагът на малцинствата Волен Сидеров и техния "защитник" Лютви Местан дружно подкрепят правителството на социалистите-възродители...
Чудно ли е тогава, че мнозинството от частните медии у нас са по-несвободни от държавните? Особено печатните медии.  Това са медиите на същите хора: бивши отговорни другари, превърнали се в олигарси. Техните частни вестници напомнят на „Работническо дело“ по начина, по който в хор громят врага и утвърждават опорните точки дадени от собствениците.
България се срина до стотно място по свобода на словото според „Репортери без граници“. И това се случва откакто голямо множество „частни медии“ са в ръцете на една частна банка и един номинален собственик ( или по-точно на двама – майка и син).
Ето ви новия модел на криворазбраната ( или умишлено изкривената) демокрация: Младият олигарх Пеевски – шеф на ДАНС и същевременно собственик на медиите. Бареков – премиер.  Росен Петров – вътрешен министър... Това е Биг Брадър, дами и господа!... с доста продуктово позициониране...   
В 1984-та на Джордж Оруел ужасът е в това, че окото на Биг Брадър, на диктатора, те следи отвсякъде. Сега много телевизионни зрители мечтаят да ги следи окото на Биг Брадър. На един много Биг Брадър. И шоуто да се ръководи от някой или друг Бареков. (Разбира се, по този сценарий, за който му е платено да го води.)
До сега олигарсите обслужваха всеки, който е на власт – за да ги обслужва и той. Но понеже вече им е неудобно да обръщат лопатата през четири години, решиха да си отгледат свой собствен политик. Политик, който заедно с богатите си приятели рони сълзи за бедните от екрана....
Ако реалността не ни устройва – ще я подменим с по-хубава.  Днес Сидеров – утре Бареков. Пуснете телевизора!  Биг Брадър продължава след рекламите! 

 2.
          Подмяната на историческата  реалност с удобен за властта наратив не касае само комунистическия период, когато властта беше абсолютна. Всички, които имат власт, или искат да имат власт, посягат към историята, посягат към паметта на хората. Защото хора без памет по-лесно се управляват.  
Колцина от днешните националисти, които пишат и скандират гадно расиски, антицигански, антитурски и антисемитски лозунги, са чували, или искат да чуят истинските думи на Васил Левски? А Апостолът е казал: "Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи."
Мечтата на Левски е била „чиста и свята република“, а не евразийска олигархия, за каквато мечтаят някои наши „националисти“ ( и същевременно "русофили"), разобличители на колониалния характер на западните демокрации.
В началото на този текст споменах Османското владичество, наричано още Турско робство и паметта за историята. Но ето какво великият Достоевски пише в дневника си за България някъде през 1877г.:Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население". Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."  После Достоевски казва, че това е като да получим телеграма, че някой наш роднина е болен, или нещо ужасно му се е случило. Хукваме при него, а той се оказва по-здрав и от нас .Трябва ли да му се разсърдим, че е жив и здрав,че не го е сгазил влака?
Но не се ли обиждат и ядосват и някои български националисти, ако им кажем, че дедите ни не са били прегазени от влака, че не са били роби? Че са имали цветни градини, обработваема земя, добитък и по три православни църкви на всяка джамия ?Изпълнени с гняв те ще ни кажат: "Какво кощунство! Как смеете да твърдите, че не сме били роби!"  Сякаш робството е някаква  наша национална гордост.

Самата идея, че сме били пет века роби, буквализирането в българското съзнание на метафората “турско робство” е смущаваща. Сърбите и гърците не наричат себе си роби, макар че са имали доста сродна историческа съдба.  Метафората за черното робство, която е изиграла своята роля по време на националното ни освобождение, днес е по-скоро израз – и генератор – на национални комплекси. Много си обичаме синилата от бича и следите от хомота!... И все чакаме някой отвън да ни освободи. Или се оплакваме, че някой отвън – било от изток, било от запад – ни е поробил  и нищо не можем да направим сами за себе си. като рая.

Животът и делото на Васил Левски би трябвало наистина да повдигат националното ни самочувствие. Не само заради саможертвата му за народното дело.  Но още повече, защото е показал, че българите са способни на някакво организирано, целенасочено общественополезно дело. Гражданско дело.  А не само на дела от личен  или семеен интерес.  И също трябва да се гордеем с това, че в републиката, за която Левски е мечтаел, всички трябва да имат равни права, независимо от етнос, вяра или социално положение. Днес сме свидетели на далеч по-празнословен и фалшив национализъм. Както и гражданското съзнание на политиците ни е фалшиво.
За да бъдем наистина свободни, трябва да се освободим първо от робското мислене. Нашата резигнация, идеята че има някаква страшна конспирация срещу нас, че нищо не можем да променим и дори не е нужно да опитваме, че единствено можем да се продадем за личен интерес –  тази идея обслужва чудесно олигарсите. Те, като някогашните феодали, имат нужда от покорни крепостни селяни. Хора безимотни, без самочувствие и без историческа памет, които им целуват ръка за дребните подаяния. Както някои в Дупница целуваха ръка на „братя Галеви“.
Не, ние не сме крепостни селяни, а граждани!  Протестите през миналата година – и януарски, и февруартски, и юлски, и августовски, и земеделските и екологическите, и студентските протести показаха, че у нас има гражданско общество.  Сега трябва всички да се съберем заедно. И  да съберем половин милон подписа за референдума за избирателната система!
Кой се страхува от гласа на народа?  Кой се страхува, че ако всички гласуват, партията му ще изгуби, защото разчита само на спаружил се твърд електорат и купения вот? Кой се страхува от електронно гласуване, понеже то би включило гласовете и на онези близо два милиона българи, които живеят в Западна Европа и Америка? Кой се страхува от инфорнираното гражданско общество? Кой?
И кой се страхува от историята?



2 коментара:

  1. Ейййй най-много ме е яд,когато хора от старата комунистическа номенклатура плюят комунизма.Абе човек ,поне малко срам имай.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Aз пък най-много се кефя, когато комунягите започнат да се ядосват, че не съм един от тях. И да ми обясняват, че щом баща ми е бил комунист аз съм длъжен също да бъда такъв. И че трябва да се срамувам, ако не съм :-) Съжалявам, Проданов, но никога не съм бил комунист. Ни преди, ни след 1989.

      Изтриване