понеделник, 23 декември 2013 г.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И РАЖДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА


               СЛУЖБА В ПОЛУНОЩ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Леден вятър блъска
тъмните прозорци
и затръшва входовете на съня

Вятърът свещенодейства
обладава
спящите в леглата им

Снежен ореол сияе
върху този празен град

Свято е световното семейство
Свята свети самотата ни

Светът е свят

1994 г.







      РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И РАЖДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА

     Родителите ми бяха забравили, че до 1968-ма година празнувахме Коледа на 7 януари. Тогава Коледа не беше официален празник, така че е лесно да се забрави.  Аз самият не съм особено паметлив, но през шейсетте години съм бил дете, а спомените от детството често остават най-ярки. Със свежите си сетива детето запомня всяко ново нещо като чудо. Не само големите празници, целият живот за детето е наниз от чудеса. Както е казал големият поет Атанас Далчев: „Ти го чакаш от години цяли —чудото дохожда всеки час...“

     Аз не си спомнях точната година на промяната, но си спомнях, че баба ми
месеше питката с паричка за Бъдни вечер след деня, в който ядехме баницата с късметчета и идваше Дядо Мраз с подаръците. Комунистическият еквивалент на дядо Коледа идваше на Нова година, а не на Коледа. Християнският празник беше ограбен и премахнат от официалния календар.

     Но защо наистина сме празнували Рождество Христово на 7 януари до 1968-ма година, а след това – на 25 декември? Защо макар ние и гърците сега да го празнуваме на 25 декември, както и западните християни, други източно-православни християни – руснаците, румънците, сърбите и македонците – все още празнуват Коледа на 7 януари? Арменците пък празнуват Рождество на 6 януари. 

         Никой не знае кога точно се е родил Исус Христос. Ранните християни ( както арменците и до днес) са празнували  Рождество Христово заедно с Богоявление на 6 януари. Това е денят, когато Исус е кръстен от Св. Йоан Кръстител и именно тогава, според гностиците, човекът Исус става Христос . С кръщението в него се въплъщава Словото Божие и Той става Бог.

         Но кога точно се е родил човекът Исус  – за това няма исторически данни. Вярно е, че Благовещение, денят когато Архангелът възвестява на Дева Мария, че ще роди Син Божи, е 25 март  – точно девет месеца преди 25 декември. Но освен това Рождество Христово приблизително съвпада със Зимното слънцестоене, а Благовещение  – с Пролетното равноденствие.

Рождество Христово започва да се празнува на 25 декември едва през 336 година, по време на Константин Велики, императорът, който обръща Римската империя към християнството.  В Рим Зимното слънцестоене е било краят на празника Сатурналии (17-23 декември). Сатурналиите, които между другото са били свързани и с раздаване на подаръци, стават най-големия римски празник през III в. , когато император Аврелиaн решава да обедини резлични популярни в многорелигиозната империя празници, посветени на Аполон, Атис, Ваал, Дионис, Хермес, Митра и Озирис в един празник –  „Рожденият ден на Непобедимото Слънце”  (Dies Natalis Solis Invicti). Този празник е бил на 25 декември.

         Астрономическият момент, в който денят започва да расте, в който светлината се ражда е най-подходящ за рождения ден на Бог. Коледната нощ приблизително съвпада с нощта на Зимното слънцестоене, след което денят започва да расте. Светлината се ражда заедно с Исус Христос. „От тази нощ светлината, която зимата е потискала, ще започне победна борба. Като че ли тя, светлината, се е родила тази нощ, заедно с Детето Бог. . . Светлината е станала дете и детето е станало Бог.” – така разсъждава за коледната нощ Никос Казандзакис, чрез своя герой в романа „Алексис Зорбас” ("Зорба гъркът").

         Този астрономически прелом се празнува и се е празнувал по един или друг начин в повечето световни култури – от земите на маите до Япония и от неолитни времена до наши дни.

Но защо у нас Коледа се е празнувала на 7 януари за известно време, а сега отново се празнува на 25 декември? Рождество Христово е на 25 декември по Юлианския календар, въведен още от Юлий Цезар. Така се е празнувало в древни времена. Новият Грегореански календар, който е по-точен, се въвежда от папа Григорий XIII  през 1582 година – първо в Италия, Испания, Португалия, Полша, Франция, Австрия, през 18 век в Англия. В Източно-православните страни новият календар се въвежда едва в началото на 20-ти век. В България – през 1916-та година.

След 1 април 1916-та година (по военно време) у нас изведнъж настъпва 15 април. Така събитията случили се през 20-ти век се преместват с 13 дни напред, а тези през 19 век – с 12 дни, през 18 век пък  –  с 11 дни ... Твърде сложно...  Но Коледа между 1916-та година и 1968-а година  се празнува по новия стил - на 7 януари, след Нова година. 

         Затова питката с паричката, както си спомнях от детството си,  се месеше след като се е точила баницата с късметчетата. Всички църковни и светски празници се местят по новия стил след 1916-та година. Подписването на Санстефанския договор от 19 февруари се мести на 3 март.

         През 1968-ма обаче е решено църковните празници у нас (за разлика от светските, като трети март) отново да започнат да се празнуват според стария Юлиански календар.  И така Рождество Христово се връща на 25 декември, както е и в Гърция,  както е било преди 1916 г. На 25 декември празнуват и всички останали западни християни.

         По-логично и по-поетично е Христос да се ражда заедно със Светлината. Празниците наистина са чудо. Те се повтарят всяка година и така ни дават усещане за кръговрат, повтаряемост и вечност. „Всичко си има време, казва Еклесиатс, време да се родиш, и време да умреш, време да садиш, и време да скубеш насаденото... „  Има време за посев и време за жътва, има време за мартеници, време за Великденски яйца, време за Еньовденски билки, време за Коледна елха, питка с паричка и бъдник. Чудото се повтаря всяка година и така ни дава вяра във Вечността. Всеки празник е възспоменание за нещо свещено, за нещо, което е извън времето.

За разлика от линеарното време, което започва и свършва като живота ни, кръговото време никога не свършва. Колелото не спира да се върти. А по средата на вечния кръговрат е неподвижната точка. Оста на времето. Бог.

At the still point of the turning world. Neither flesh nor fleshless;
Neither from nor towards; at the still point, there the dance is,
But neither arrest nor movement. And do not call it fixity,
Where past and future are gathered. Neither movement from nor towards,
Neither ascent nor decline. Except for the point, the still point,
There would be no dance, and there is only the dance.
“*

                                                        T.S.Eliot ,“Burnt Norton”

Кръговото време, времето на повтарящите се сезони и особено празничните точки в този неспирен кръговрат, и особено най-празничната точка -- денят, когато се ражда въплътеният Бог -- ни носи директно усещане за Вечността, интимна връзка с Бог.

       Весела Коледа!

____________________________________
"...В неподвижната точка на кръжащия свят. Нито от плът, нито без,
ни от, ни към; в неподвижната точка е танцът.
Но не е застой, нито движение. И не го наричайте устойчивост,
в която минало и бъдеще се сливат. Нито е движение от или към,
нито възход, нито падение. Ако не беше тази точка — неподвижната —

не би имало танц, а има само танц...."
                                                                       Т.С.Елиът, "Бърнт Нортън"

Няма коментари:

Публикуване на коментар